Обичай пазаруването, без да мразиш себе си

В партньорство с:

Такъв човек съм, че когато излезе нов iPhone, Google Pixel, MacBook, PlayStation, очила за виртуална реалност, видеокарта и всякаква друга джаджа, просто искам да я притежавам. Понякога се чувствам виновен от това, но е по-силно от мен.

За разлика от клишето, мотивацията ми никога не е била да демонстрирам статус чрез скъпи телефони и лаптопи. Всъщност от дете съм пленен от света на научната фантастика и високите технологии, които искам да изпробвам, ако може - тук, сега и веднага. Една от основните причини да стана технологичен журналист е именно това - достъпът до най-върховните технологии на деня, който понякога е възможен още преди да се появят на пазара. Нямам думи, с които да опиша радостта и впечатлението си, когато пробвах виртуална реалност за първи път, но това е за друг материал.

Имам си мания, в която инвестирам, често прибързано, но желанието и страстта ми към тези неща са по-силни от разума. За някои хора това е странно и неразбираемо. “Е, какво толкова, защо ти е нов iPhone, нали твоят си работи добре?” или “Ама то няма игри, които да играеш на PlayStation 5, защо си харчиш парите?” са логични въпроси. Но после давам пример с коли, дрехи, книги и какви ли не други неща, които ние хората обичаме да притежаваме, дори да нямаме истинска нужда от тях.

Тази моя мания винаги е била съществено морално предизвикателство, тъй като в същото време съм човек, който се старае да полага грижи за околната среда. Освен това съм пресметлив, от време на време даже стиснат, и много мразя да харча пари за излишни неща. Затова например бойкотирам бутилираната вода (с изключение на наложителни ситуации), изхвърлям боклука разделно, ползвам една платнена пазарна торба от 6-7 години и съзнателно не притежавам автомобил. Спестявам излишни разходи за опаковки, "торба с торби" и т.н., помагам да не се произвежда толкова много пластмаса, а и винаги пътувам с приятели.

Но пред новия iPhone ангелите ми са слаби и рядко издържам повече от две години преди да сменя с новия модел. Това е проблем за природата, защото всеки нов телефон трябва да се използва над 200 години, за да компенсира ефекта, който оставя върху нея, по информация на Европейската комисия.

В Световния ден на правата на потребителите - 15 март, Европейската комисия обяви началото на нова образователна кампания, насочена към хората в ЕС, Норвегия и Исландия. Програмата е под надслов „Твоето бъдеще. Твоят избор“ и има за цел да отговори на нуждите на потребителите, като даде възможност на обществото да вземе по-информирани решения. В рамките на кампанията специално внимание ще бъде обърнато върху устойчивата трансформация и финансовата грамотност.

Aко дружно започнем да използваме устройствата си - лаптопи, телефони и т.н., с по една година повече, това ще се отрази с намаляване на въглеродните емисии, сравнимо с премахването на 2 млн. автомобила от пътищата.

За контекст - към април 2019 г. в България е имало регистрирани 2,7 млн. автомобила.

Вероятно някой е направил сметка какво би се случило с природата, ако приложим подобен подход и към други неща, които често правим за задоволяване на прищевките си. Бързата мода, храната, произведена на другия край на планетата, всички играчки и джунджурии за еднократна употреба, които купуваме, за да ги изхвърлим, и куп други вещи смятаме за израз на личността ни, но те също са и израз на отношението ни към планетата.

Естествено, не става дума за това да спрем да потребяваме неща, от които имаме нужда. Телефоните се чупят и спират да работят, лаптопите остаряват и стават прекалено бавни, а и понякога ожаднявам без достъп до небутилирана вода. Това са случаите, в които е логично да потърсим нещо ново, но ако го правим по-осъзнато, има шанс това да се отрази не само на околната среда, но и на портфейла ни.

Признавам, че съм си купувал джаджи с последните си пари, без това да е най-интелигентното нещо на света и да мога наистина да си ги позволя. Изплащал съм кредит заради спонтанни покупки, който е товарил финансите ми извънредно. Може би това ме е превърнало в пресметливия и от време на време стиснат човек, който съм.

Хубавото е, че няма нужда от пълно лишение и доброто отношение към природата се комбинира с разумен подход към личните финанси изключително естествено и лесно.

Едно от най-важните неща, които се старая да спазвам е мотото reuse, reduce, recycle, което следвам при подмяната на джаджите си. Когато купя нова джаджа, старата обикновено отива да се ползва някъде. По-рядко продавам устройствата си, но това е добра опция, с която да финансирате новата си покупка. Доста по-често старият ми телефон отива при роднини, които обикновено го ползват години наред. Така например един мой смартфон от 2013 г. продължава да е любимият и най-удобен телефон, който моя роднина е ползвала.

За тези осем години аз смених 6-7 устройства и оборудвах няколко други близки с телефони, от които са много доволни. Повторното ползване на моите устройства всъщност е намалило потреблението на нови, а единственият тотално неизползваем телефон в тези години отиде за рециклиране.

За мен джаджите са мания, затова искам най-последните модели и се налага да ги купувам нови. След онзи кредит, който споменах, подхождам към това доста по-предпазливо от преди. На първо място си правя внимателна сметка какво мога да си позволя да платя кеш и дали имам нужда от кредит. След години противене пред кредитите научих, че всъщност те са удобен продукт, който има своята цена и е важно да потърся евтин кредит.

За целта се консултирам с приятели, които са експерти и не се опитват да ми продават заема; чета всеки договор дума по дума, така че да знам колко, кога и за колко време трябва да плащам. Благодарение на съществуващи потребителски правила в Европейския съюз знам, че мога да купя нещо и да се откажа в рамките на 14 дни, включително и от кредити, което е едно от многото улеснения за по-спонтанните купувачи.

На този свят все пак има и хора, които не са маниаци, а повечето от нас нямат нужда от кой знае колко специални устройства.

Затова и за много хора вторичният пазар е изключително добра опция, чрез която могат да получат джаджи в чудесно състояние на по-добра цена, които да им служат дълги години. Свикнали сме това да се отнася за автомобили, но реално ситуацията е същата и за компютри, смартфони, екрани и куп други неща.

Всъщност това се отнася за почти всичко материално, което притежаваме. Абсолютно безсрамно признавам, че някои от най-любимите ми, добре изглеждащи и удобни дрехи съм купил от магазините втора употреба. Повечето обикновени издания на книги, които чета на хартия, са втора употреба или от библиотеката. Велосипедът си закупих от човек от гр. Казанлък и ми служи вече близо две години без проблем.

Това са само малко от примерите за вещи, които са ми стрували доста по-малко, а ми служат вярно и не са се озовали на някое бунище.

За финал искам да наблегна, че не отричам купуването на нови неща. Нищо няма да ме спре да си доставям удоволствието от поръчката на новата книга от любим писател в деня на излизането ѝ, нито пък да поръчам предварително новият PlayStation. Само че това са покупки, които се старая да правя осъзнато, както за причините да ги правя, така и за техния отзвук върху планетата и джоба ми. Така тези покупки са много по-удовлетворяващи и след тях никога не изпитвам онази вина от прибързаното пазаруване, която май е позната на всички.