Снимка: © Getty Images

"Онзи момент в годината" отново е тук, и настъпи броени часове след обявяването на номинациите за "Оскар"

Не става дума за дебатите по качествения подбор на претендентите за награда. Става дума за превърналото се в традиция преброяване на квотното разпределение на номинациите - не според заслугите, а според вторични (спрямо изкуството) белези като пол, раса или етнически произход. 

Кампанията #OscarsSoWhite от 2015 г. обвини американската филмова академия в предразсъдъци и подценяване на труда на цветнокожите таланти. Шумът от недоволството в социалните мрежи, комбиниран с цялостния отлив на интерес към най-престижните филмови награди, беше достатъчен, за да преформатира целия разговор около качественото кино и неговите послания.  

В няколко поредни години най-важните категории - за режисура, сценарий, актьорско майсторство и за най-добър филм на годината - бяха видимо подсилени с чернокожи кандидати. Blackkklansman спечели награда за най-добър сценарий, Махършала Али получи две награди "Оскар" за поддържаща роля в Moonlight и Green Book (последният получи наградата за филм на 2019 г.). Дензъл Уошингтън беше номиниран в две поредни години за най-добър актьор, Вайола Дейвис и Реджина Кинг спечелиха награди за ролите си във Fences и If Beale Street Could Talk. 

През 2017 г. три чернокожи жени бяха номинирани в категорията за "Поддържаща женска роля". От 2017 до 2019 г. номинациите за най-добър режисьор включват и чернокож кандидат - Бари Дженкинс (Moonlight), Джордан Пийл (Get Out) и Спайк Лий (BlacKkKlansman). Дори филмът по комикси Black Panther намери място в списъка с номинациите за най-добър филм на годината - решение, което на свой ред провокира ответна реакция на недоумение. 

Ако "Оскар" ставаше все по-чувствителен към произхода на талантите - дори си постави за цел да удвои броя на жените и цветнокожите членове на Академията за срок от 4 години - то през 2020 г. тенденцията сякаш тръгна в обратна посока. 

19 от 20 

Синтия Ериво (Harriet) е единствената цветнокожа жена, включена в списъка с най-добри актьори/актриси от филмите на годината. Hollywood reporter изчислява, че всички останали 19 номинации за актьорско майсторство са дадени на бели мъже и жени. Скарлет Йохансон например ще се бори за награда в две категории с ролите си в Jojo Rabbit и Marriage Story. 

Единствената "алтернативна" продукция с номинация за най-добър филм на годината е южнокорейският Parasite - разказ за бедно семейство, което се инфилтрира в живота на богата фамилия. Шест от останалите осем претенденти за наградата в тази категория са "концентрирани около историите на бели мъже", пише изданието, като посочва Ford v Ferrari, The Irishman, Jojo Rabbit, Joker, 1917 и Once Upon a Time in Hollywood. Подборът на филми, в които фокусът пада върху лични истории вместо на изрични политически/социални послания, също е направил впечатление на критиците на "Оскарите". 

Създателката на хаштага #OscarsSoWhite Ейприл Рейн отново обвинява Академията в дискриминация, като твърди, че "този път не могат да се оправдават с липсата на достатъчно предложения". 

"Подценени бяха множество талантливи превъплъщения - не само от чернокожи актьори, но и от множество маргинализирани общности. И това е жалко. Интересно ми е какво ще направят Холивуд и Академията, така че развлекателната индустрия да отразява хората, които я подкрепят", пита тя пред медията. 

Според нея, номинации можеше да бъдат дадени на Дженифър Лопес за ролята й в Hustlers, Джейми Фокс в Just Mercy, или Лупита Нионго (носителка на "Оскар" за поддържаща женска роля в 12 Years a Slave) за Us. Рут Картър, която получи награда за най-добър костюмен дизайн през 2019 г. за Black Panther, не е попаднала в списъка на номинираните в категорията въпреки участието си в продукцията на Dolemite is My Name с Еди Мърфи. Активистите от #OscarsSoWhite питат и защо Бийонсе не е номинирана в категорията за оригинална песен със своето парче Spirit от The Lion King. 

В своя защита Академията изтъква, че през 2020 г. е отчетен рекорден брой на жени с номинации за наградата - общо 62 в различните категории. В същото време, нито една жена-режисьор не е намерила място в компанията на Куентин Тарантино, Мартин Скорсезе, Таика Уайтити, Сам Мендес и др. Това накара кампанията Time's Up да излезе с позиция, в която настоява за защита на възможностите и признанието, което жените в киното заслужават. 

Атаките на правозащитниците не са само срещу Академията. Номинациите за британските филмови награди BAFTA не включиха нито един чернокож актьор; победителите на Златните глобуси бяха преобладаващо бели - с изключение на Рами Юсеф и Акуафина. Номинираните от професионалната гилдия на режисьорите са само мъже.

Ако това е показателно за нещо, то е, че киното през 2019 г. също реагира на обществените настроения и кампаниите в социалните мрежи, но по свой собствен начин - с вглеждане в универсалните човешки конфликти, ценности и битки. В епохата, в която индустрията се издържа преди всичко с приходи от супергеройски блокбъстъри, смислените и дълбоки идеи ще се окажат най-дефицитният продукт на екран. 

Прочети