Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Намеренията за касиране на парламентарните избори се увеличиха с още едно - този път с официална жалба от адвокат Методи Лалов като представляващ трима кандидат-депутати, останали извън Народното събрание.
Двама от тях са от "Продължаваме промяната" - Христо Едрев (33-ти в листата на ПП-ДБ в 23 МИР София) и Антонина Грекова (седма в 25 МИР София).
Третият представляван кандидат-депутат е Иван Сотиров от "Синя България" - коалицията на Петър Москов, която остана под бариерата с 1,07% от всички действителни гласове.
Инициатор на процедурата е сдружението БОЕЦ, което организира и няколко протеста след деня на изборите.
Призиви за повторна проверка на вота - частично или цялостно - бяха отправени и от няколко партии, вкл. "Величие" (с 3.999%), ИТН, "МЕЧ", и др. Президентът Румен Радев също оспори честността на вота, въпреки че служебният кабинет не видя никакви проблеми с провеждането на парламентарните избори.
Кандидатите могат да оспорят законността на изборите в 7-дневен срок от обявяването на решението на ЦИК за резултатите. Те трябва да го направят, като се обърнат към оправомощените институции, които могат да сезират Конституционния съд заради евентуални тежки нарушения на изборния процес.
Жалбата на Лалов е изпратена до Народното събрание, Министерски съвет, ВКС и ВАС, като ще бъде внесена и в президентството и при главния прокурор с настояване всеки от тях самостоятелно да поиска от КС задълбочена проверка на резултатите.
"Евентуалният отказ...би представлявал абдикация от конституционно установените им правомощия", се казва в жалбата. "това ще затвърди убеждението в българското общество, че цялата държава и нейните институции са поставени в зависимост и под контрола на олигархични кръгове, които именно опорочиха изборите".
"Обратното, ако органите сезират Конституционния съд, макар и вследствие на граждански натиск, то това ще даде шанс за частично възстановяване на доверието към държавните институции, които са длъжници на българските граждани в изграждането и отстояването на правовата държава и в защитата на техните права и законни интереси", се казва в позицията.
В нея са описани различни сигнали от организации и журналистически разследвания, които показват данни за нарушения в деня на изборите - от неработещи машини и недопускане на граждани да гласуват с хартиена бюлетина в някои секции, до видеозаписите с попълване на бюлетини от членове на секционните комисии и невярно отразяване на резултата в протоколите.
В жалбата се твърди, че дори наличието на малък брой манипулирани данни влияе значително на крайния резултат на национално ниво.
"Разликата между втората (с резултат 14,204%) и третата партия (с резултат 13,358%) е по-малка от 1%, а съответната позиция определя мандатоносителя при нереализиране на първия мандат, т.е. има съществен политически и управленски ефект... деветата политическа партия (с резултат 3,999%) не преминава бариерата от 4% за влизане в Народното събрание, заради официално обявени недостигащи 21 гласа. От това следва, че дори манипулирането на само няколко десетки гласа влияе решително върху изборните резултати и пряко върху броя на политическите партии, които влизат в Народното събрание, респ. има непосредствен ефект върху боря на мандатите на всички представени в парламента партии и коалиции", пише в документа.
Жалбата съдържа извадка с няколко десетки секции в Пазарджишко, в които има необичаен ръст на гласовете за ДПС Ново начало на Делян Пеевски и АПС на Ахмед Доган, който според автора ѝ "не може да бъде обяснен по друг начин освен с купен, контролиран и манипулиран вот". Това се обвързва с предварителния сигнал на БОЕЦ срещу началника на ОДМВР Пазарджик, за когото организацията твърдеше, че има данни за чадър над купувачите на гласове.
Цитират се и секции от ромски махали от няколко области в страната с "необясним завишен брой гласове за ДПС ново начало в сравнение с предишните избори".
В сигнала са приложени и няколко разследвания на БНТ и други медии за нарушения по време на броенето и отчитането на гласовете, видими от видеонаблюдението в секциите.
Проблемите с машините, разминавания на данни от флашки и избирателни протоколи, и масовата подмяна на членове на секционни комисии в деня на изборите също са посочени като основания за съмнения в честността на вота.
Старият проблем с голямото разминаване между формалния брой пълнолетни български граждани и реалното постоянно население в България също е включен сред основанията в жалбата на Лалов, като се иска и ГРАО да "установи дали в избирателните списъци са вписани починали лица и лица без избирателни права".
