Кандидатът на ГЕРБ за кмет на София е човекът, който откри Динко Вълев и го нарочи за "супергерой", докато онзи ловеше мигранти в Странджа.
С него начело леденото хоро беше наложено като измислена традиция, а празнуването на Богоявление се превърна в панаир за личен рейтинг.
Дебатът за образованието в България беше сведен до спорадичните кавги дали Робинзон Крузо щял да измести Паисий от учебната програма.
Не знаем кога Антон Хекимян е усетил, че го отглеждат за политик, но години наред Бойко Борисов се чувстваше достатъчно удобно, за да фамилиарничи с бъдещия си кандидат-кмет или сам да му води разговора - доброволно изнесен на негов терен, в кабинета му ("защото тук не сме го правили"), пред изпразнените от книги етажерки.
В студиото му инициалите на Делян Пеевски "Д.П." бяха обявени за "10" от Кирил Добрев, веднага след като оригиналното тефтерче за "опрасквания" на антикорупционната комисия, която предшестваше КОНПИ, изчезна безследно като в шпионски роман.
Това са само част от привидностите на българския публичен живот, в който кучетата-пазачи са дълбоко приспани - докато не ги повикат да дадат лапа срещу лакомство.
В тази среда се смята за нормално Емил Кошлуков да стане генерален директор на БНТ с 1 г. несъществуващ мениджърски стаж в партийната телевизия на "Атака".
За нормално се смята той да продължава да управлява обществената телевизия вече втора година след като загуби конкурса за нов мандат с 4 от 5 гласа "против".
За нормално се смята и Румен Радев да назначи шефа на пресцентъра на служебния си кабинет за председател на медийния регулатор - Соня Момчилова - за да бълва скандал след скандал.
Жените, дъщерите, снахите на политици, президенти и бивши главни прокурори водят задушевни интервюта и централни новини в национален ефир - от Ива Софиянска до Десислава Плевнелиева, от Ани Салич до Виктория Петрова.
Историята познава и обратния полет, от парламента в студиото: Калина Крумова още беше депутат, когато стана водеща на сутрешния блок на Нова ТВ.
Партийни PR-и си пазят щатните бройки на репортери в държавни и частни медии, докато им се плаща да защитават интересите на политическите си кабинети. И това се смята за нормално.
Журналистиката е една от професиите с най-близка пътека до политиката, смята Макс Вебер - заради присъщата ѝ демагогия и заради рефлексите за бърза реакция в неспокойна, вечно променяща се среда. “Не е път за всеки, най-малкото за хората със слаби характери, особено за хора, които могат да поддържат вътрешния си баланс само със сигурен статусен пост“, казва той в “Политиката като призвание“.
Все пак рядко се случва метаморфоза като издигането на Антон Хекимян за кандидат-кмет на ГЕРБ - толкова далеч от логиката. При това на фона на политическа битка, която съвсем не беше в категорията "свирен мач".
За личната кариера на Хекимян като медиен професионалист няма нищо по-разрушително от "нестандартното" решение да попадне в картотеката с трофеи на Бойко Борисов.
Да влезеш в bTV като стажант и само на 36 г. да станеш директор на Новините и актуалните предавания в една от най-влиятелните телевизии в България, е трудно мислимо постижение. Няма независим мениджър в мултинационална медийна компания (каквато e собствеността на bTV), който да се попита "А сега накъде?", и с чиста съвест да си отговори: "Напред към оперативката в ГЕРБ".
Кандидатурата му е и тежка присъда за партийната организация на Борисов в София, която след 18 години управление се оказа неспособна да излъчи поне едно читаво име, за да защити наследството на Йорданка Фандъкова.
Най-лоялната на Борисов жена-политик в България се оказа единствената от първите лидери на ГЕРБ в страната, която не получи право на реванш за тези избори (като Димитър Николов в Бургас). Нямаше и опит да бъде разубедена да остане въпреки нежеланието си (като Живко Тодоров в Стара Загора).
Номинацията на Хекимян е силно разрушителна и за репутацията на bTV и нейните собственици. Оттук нататък трудно ще намерят отговор на критиките, че работят с партийни "къртици" (по Нинова) или че, както твърди Цветан Цветанов, са подреждали новините и събеседниците си по инструкциите на Pi Ar Sevi Boiko (по Гешев).
Още по-трудно ще се разграничат от образа, който им създаваше водещият с най-много часове програмно време в публицистиката на телевизията - вероятно от създаването ѝ досега.
Това със сигурност не е първият случай, в който bTV разбират последни за "новината", че телевизията им е употребена като анабол за политическите амбиции на собствените кадри. Кой не помни цирковете около Николай Бареков, Росен Петров и Слави Трифонов.
Антон Хекимян не е и първият кандидат за кмет на София с медиен трамплин. Пробвали са се и Петьо Блъсков, и Любен Дилов, и Волен Сидеров, и Юлияна Дончева. Кампаниите им са отдавна забравени.
С гарантираното си място в СОС Хекимян има защитна мрежа срещу евентуален провал, а при липса на социология месец преди изборите трудно може да се каже дали с това ще свърши "прякото му включване" в управлението. Но перспективите изглеждат предсказуеми: възход и забрава по примера на Николай Бареков, или безвремие по примера на Тома Биков. Връщане назад няма.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
