Песен за журналистиката в такт 7/8-ми

Един журналист е толкова добър колкото е добро последното му интервю, гласи популярна мисъл, която звучи правдоподобно. Въпросът обаче е какво означава добро?

Да забавляваме, да информираме - има много школи, но на върха на пирамидата винаги е общественият интерес. От парапета на този журналистически балкон водещият се извисява над “обикновените” хора, които знаят как да гледат, но не и как да питат.

Да питаш не е лесно - всеки въпрос води нанякъде. Затова и професията се казва водещ. Като светне червената лампа на камерата и капанът щраква.

Понякога водещите не успяват да поведат зрителите нанякъде и просто “четат етикета”. Друг път водят, само че посоката озадачава, а зад ухото на уж обществения интерес наднича някой по-корпулентен частен, частно партиен, корпоративен. Интереси всякакви.

След месеци на мълчание и едни пропуснати избори, днес Лена Бориславова се яви в ефира на bTV.

"Има ли сексизъм в политиката?", пита водещата. "Има повече немощ", казва Лена Борислава, без да пита има ли сексизъм в журналистиката. Със сигурност и на двете места има еднакво, защото той - сексизмът си е сексизъм, независимо къде го сееш.

Сигурно Бориславова си е мислела, че ще говори за политика. В събота по това време, обикновено така протичат нещата в ефира. Тази събота обаче е различно.

Водещата едва издържа политическите теми - местни структури, партийно строителство …, губи и интерес и казва: “Разбирам, това е друг разговор, той е важен …. а кадрите от едно стълбище?”.

Гледате, логото си е на място. Не е като онзи запис на Александър Морфов, разпространен от Тома Биков, барабар с водния знак на ПИК.

Минутата от разговора е 6:30 от 15, а разпитът на моралната полиция в ефир прилича вече на някакво друго шоу, в което съдебните заседатели ще влязат и ще произнесат присъда. Който е гледал The Goog Fight/“Добрата битка” разбира накъде бием. Но нали и Лена говореше за битката на добрите сили, ще кажете вие. Само че едва ли си е представяла, че е на ринга, при това в необявен женски двубой.

Да си в ефир, не е като да си пред телевизора. Нито е лесно да питаш, нито да отговаряш. Да държиш 6 минути политик в деликатен разговор, гледайки го в очите, се иска мотивираност. Защото това не е тема, с която някой някога в историята на цялата журналистика е печелил “Пулицър”.

Измежду стълбището, гледната точка на камерата, Песента за Лена, сценаристите на Слави, се чува нещо и за Магнитски, за дупките по автомагистрала “Хемус” и за това, че след тези избори може и да има правителство.

“Вие лично ще станете ли депутат?” - трудно излиза от сферата на интимното водещата и затова задава въпроса два пъти.

Ако сте се чудили какъв беше смисълът на всичко това, заглавието на този разговор в сайта на bTV може да ви помогне: “Лена Бориславова: Отношенията ми с г-н Кирил Петков са служебни”*. Силата да бъдеш информиран и … да напълниш с материал жълтите медии. ПИК превъртат брояча - от едно интервю са направили 7 статии. Четири детелини, линия, бинго.

Интересно в края на краищата колко добро е това интервю?

В тишината кънтят незададените въпроси за личния живот на всеки, за спални, нощни шкафчета, общински апартаменти, sms-и, Барселона, Мата Хари.

Каталогът е дълъг.

Дойде време за рекламите обаче.

* Заглавието на bTV беше сменено след излизането на този коментар, а съдържанието на статията беше редкатирано.