Петър - "Горският заек", който прескача границите на възможното

Вероятно познавате поне един човек, за когото ,,невъзможно” не съществува. Този човек често е наричан ,,луд”, защото се впуска в приключения, които повечето от нас дори не биха си помислили да опитат. Днес ще ви запознаем с един такъв приключенец.

Той се казва Петър Христов. Роден и израснал в Троян. От малък дивото го зове. Той не се страхува от нищо, или поне все още не е открил дали има такова. Природата е негов дом, а адреналинът - негов спътник.

Пожарът, който не угасва

Петър започва да бяга преди 3 години, след като обиколя света, катери планини и кара сноуборд из българските писти. Планира голямо пътуване до Австралия, за което се готви дълго, но в последствие плановете се провалят заради Ковид пандемията.

Вместо това, близък приятел на Петър му предлага да участват заедно на състезание в Асеновград. Тогава Петър си мисли: "Супер, планинско бягане, аз мога да се катеря, дай да видим какво е да бягаш.” Ако си мислите, че става въпрос за 5 км, се бъркате.

Още в първото си състезание, той изминава 20 км. Това събитие запалва сериозен пожар у Петър, който вече три години не угасва. Ако за някои хора подобно разстояние е невъзможно, то Петър се впечатлява от хората, които стартират на 50 км този ден.

,,Аз съм от хората, които захванат ли се с нещо - бой до край.” На следващо състезание, в което участва на 40 км, забелязва бегачите, които стартират на 160 км. В този момент Петър си обещава: ,,Някой ден аз ще бъда един от тези хора.”

Този ден идва само година по-късно. И не само - успява да завърши четвърти по ред на състезание от 150 км.

Трасета, които пишат истории

Големите дистанции, по думите са по-приключенски и далеч не са свързани с бягане. За него те са решаване на проблеми, а Петър обожава да решава проблеми. Всяко едно негово състезание е една нова, завладяваща история. Започваме с най-любимата му.

,,Ком-Емине винаги ще ми е на сърце - тази година минавам трасето за трети път. Тежко е, страдаш, но е най-приключенско.” Това е най-дългият туристически маршрут в България с дължина 600 км и с близо 20 000 метра положителна денивелация, минаващо през цялата Стара планина.

Приключението не започва от старта, а два месеца преди това. “Организацията е много голяма. Сигурно съм отделил повече време извън трасето, отколкото по него.”

Това е третото преминаване на маршрута от Петър. Първия път го изминава за под 10 дни. Втория - 6 дни и 16 часа, а тази година- - само за 5 дни и 20 часа. Към края вече развива много контузии. ,,Искаше се много воля и много болка, но успях да го завърша с рекордно време за мен. Да вляза в рамките на 5 дни по Ком-Емине е постижение, за което дори не съм мечтал.”

За сравнение, от туристи обичайно маршрутът се изминава между 21 и 24 дни. Все повече и повече се убеждаваме какъв нечовек е Петър.

Едно от любимите му състезания е Коджа Кая. Преди два месеца, Петър изминава 75 километра по едно от най-трудните трасета в България, без подкрепителни пунктове и завършва първи само за 9 часа. Това е нещо, което дори не е смятал за възможно.

,,Виждайки живите легенди, които стартират на това състезание, дори не съм си и помислял, че мога да го спечеля.” На следващия ден изминава още 30 км на същото състезание. Описва атмосферата като велика и силно емоционална.

Последното състезание, за което Петър ни споделя е Трансилвания 100. ,,Сметнах, че 100+ км бягане не са ми достатъчни и реших да стигна до старта с колело по мечтан за мен маршрут: 530 км Троян-Бран (Румъния).”

От план да е просто преход с колело, пътят бързо се превръща в приключение. Среща мечки, преминава през Трансфагаришанския проход и стига до финалната си точка за 2 дни и 12 часа. След два дни почивка изминава красивото трасе на Трансилвания 100 за 16 часа и 44 минути.

Ако искате да разберете повече детайли от състезанията, може да разгледате Youtube и Instagram страниците на Петър.

Страх, мотивация и воля

Често хората го питат дали не се страхува от мечки или тъмнината на гората, но Петър казва: ,,Последното нещо, от което се страхувам са мечки,” смее се той. ,,По-скоро ме е страх от язовци, те са изключително агресивни.” Високото и екстремното не го притеснява, а се хвърля в такива неща.

Истински страх изпитва само веднъж – когато през нощта попада до глутница вълци. „Като започнаха да вият на 100 метра от мен, изтръпнах целия.“ Но за него е нормално да се изправи с челника и да вижда срещу себе си да светят очички навсякъде.

Трудни моменти има всеки, дори най-добрите и най-бързите. В такива ситуации Петър споделя, че не мисли за нищо. На Ком-Емине спира през нощта за да си направи превръзка на крака, заради остри болки, но дори и не си помисля за момент да спре.

40 км преди финала, дори баща му, който му помага на трасето, не е сигурен дали Петър би продължил. ,,Имах халюцинации, не знаех какво говоря, заспивах прав, но в главата ми беше само пътеката и финала.”

От вълк единак до групов играч

За да се подготвя за приключения, Петър предимно тренира сам в собствения си ритъм. Но една покана променя всичко.

По препоръка на настоящ член на отбора ASICS FrontRunner, попада на тренировъчен лагер на марката в Палма де Майорка, където се докосва до това общество, което живее с голяма страст към движението и здравословния начин на живот.

Там той припознава себе си във философията на ASICS и решава да кандидатства, за да стане част от отбора в България.

,,В началото се притеснявах дали ще пасна, защото съм вълк-единак и не съм от социалните бегачи.

В ASICS FrontRunner обаче се запознах с толкова много и различни хора, там няма един еднакъв и всички са много цветни. Но когато обуем обувките, всички ставаме едно.”

За Петър, ASICS FrontRunner се превръща в нещо повече от просто сплотен екип с обща кауза.

Това е среда, в която той намира приемане, вдъхновение и нова мотивация.

От първите съвместни пробези до събития на ASICS, той усеща, че не просто е част от отбор – а от движеща се философия, в която духът е толкова важен, колкото и тялото

Голяма част от имиджа на Петър са заешките уши, с които бяга и кара колело. “Те нямат никакво ключово значение, бяха на шега, но вече са част от мен.” Той се облича доста шарено и ушичките пасват перфектно на стила му. ,,Хората започнаха да ме разпознават по тях, децата особено много се радват.”

Притеснява се дали ушичките биха попречили на съвместната му работа с ASICS, но получава най-добрия отговор: ,,Ние искаме от теб най-много да бъдеш себе си, слагай ушичките, това си ти!” Тогава осъзнава, че това е мястото за него.

След голямо проучване на параметри и ревюта, тества обувките на ASICS по тежкото трасе на Ком-Емине и не остава разочарован. ,,Любимите ми маратонки са ASICS Fuji lite. С тях изминах Ком-Емине и завърших без нито една пришка. Само с единия чифт съм изминал над 1300 км.” Въпреки, че Петър не бяга шосейно, дава шанс и на ASICS Novablast. “Тази обувка ми пасна перфектно. Издържа на всяко изпитание.”

От приключенеца можем да очакваме още много - триатлони, състезания в Алпите, още Ultra състезания, но няма да издаваме прекалено много. Това го прави още по-вълнуващо.