Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Литературата е съвест на историята. Критиката – съвест на литературата. Това е само една от гениалните мисли, с които ще бъде запомнен проф. Светлозар Игов - литературен историк, критик, есеист и поет. Той е починал на 78-годишна възраст, съобщават неговите близки пред БТА.
Роден е в село Радуил край София, където впоследствие завършва гимназия и славянска филология в Софийския университет. Специализира в Загреб и Белград между 1967 и 1968 г.. В началото на 1969 г. е уволнен от Софийския университет заради подкрепата му към Пражката пролет. Забранено му е да пътува в чужбина, както и да преподава.
Светлозар Игов е бил редактор в няколко издания от миналия век - в. „Литературен форум“ (1969-1970), сп. „Съвременник“ (1972-1977), сп. „Език литература“.
През 1960 г. започва да пише и публикува различни неща - от литературна критика и история до теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Впоследствие започва да пише художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси.
Има над 40 книги в различни жанрове, сред които „История на българската литература“, „Грозните патета“, „Призори“, „Творби на българската класика“, „Ранният край на лятото“, „Елените“, „Там“.
Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“, която се присъжда за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ.
Дълги години преподава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
"Там
Където отиваме
Няма нищо
Нищо
Само в дъното
Една свещ
Гори
Аз я гледам
Гледам я
Дълго
И затварям очи"
- Светлозар Игов
