Коалицията ПП-ДБ представя проекта си за промени в Конституцията, като в него се залагат няколко теми - съдебна реформа и ограничаване на властта на главния прокурор, промяна в статута на служебните кабинети, даване на право за гражданите да сезират Конституционния съд, да се въведе мандатност за кметовете - "заради рискове от феодализация", записване на 24 май в основния закон като национален празник.
Това стана ясно от встъпителните думи по темата на съпредседателя на ДБ Христо Иванов. Проектът за промени в Конституцията е изработен от двете формации, заедно с инициатива "Правосъдие за всеки" и други организации, както и експерти. По думите на Иванов текстовете са и плод на "широко политическо съгласие".
Амбицията е законопроект за ремонт на основния закон да бъде внесен до 31 юли.
Акад. Николай Денков взе думата, за да аргументира защо 24 май трябва да бъде новият национален празник и това да бъде записано в основния закон, редом с останалите национални символи. "Това, което сме се опитали да направим, е да намерим празник, който обединява", каза Денков. Според него денят носи чувство на гордост за това, което сме дали на света, но е обърнат и към бъдещето - какво още можем да дадем на света.
Точното наименование на празника в проекта за промени в основния закон е "Ден на българското слово, просвета и култура и на кирилицата".
Стана ясно още, че 3 март - настоящият национален празник, както и останалите официални празници, ще бъдат запазени. Иванов благодари на ГЕРБ - партията на Бойко Борисов лансира идеята за 24 май в предишния парламент, сега ПП-ДБ я "доразвиват като я издигат на конституционно ниво". Съпредседателят на ПП Асен Василев нарече деня "тържество на българщината".
Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов обясни защо трябва да има мандатност на кметовете - тоест всеки кмет да има право да бъде преизбиран само още веднъж. Според ПП-ДБ това ще намали рисковете от "феодализация" на определени общини. Пример беше даден с фигурата на президента, която също се избира мажоритарно - по конституция държавният глава има право само на два мандата.
Съдебната реформа:
Въпреки че в началото на представянето на проекта акцентът бе върху националния празник и извеждането на просветата и културата като точка в конституцията, основата на конституционния проект е в промените в съдебната власт. Тази част представи правосъдният министър Атанас Славов. Основните предложения:
- Висшият съдебен съвет (ВСС) да бъде напълно разделен на две, за да се изпълни европейската практика за ненамеса в независимостта на съда. Съдийският съвет ще се състои от 15 членове - 8 пряко избрани от съдии, 6 - парламентарна квота, председателите на върховните съдилища са членове по право. В парламентарната квота идеята е да не се избират действащи магистрати.
- Прокурорският съвет ще се състои от магистрати, избрани от прокуратурата, главния прокурор и парламентарна квота, като прокурорите няма да имат превес. Министърът на правосъдието да е председател на този съвет без право на глас, предлагат ПП-ДБ.
- Намаляване на мандата на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на 5 години.
- Намаляване на мандата на главния прокурор на 5 години (от 7 сега), като той трябва да остане административен ръководител.
- Намаляване на мандата на съдебния и прокурорския съвет на 4 години.
В частта за съдебната власт от ПП-ДБ настояват още президентът да няма думата при назначаването на избраните от съдебния съвет председатели на ВКС и ВАС. Сега "тримата големи" в съдебната власт встъпват в мандат след указ на държавния глава, като той има право да откаже да издаде такъв. Няма право да повтори това, ако конкретният магистрат бъде избран повторно.
Идеята да се заличи изцяло фигурата на главния прокурор не присъства в проекта на ПП-ДБ. Има съмнение и дали такава промяна може да се направи от обикновено Народно събрание или се изисква Велико народно събрание, което единствено има право да променя текстове в основния закон, свързани с устройството на държавата.
Целта на ПП-ДБ е проект за промени в Конституцията да бъде внесен максимално скоро, а приемането му да е факт до края на годината. Текстовете са отворени за дискусия с ГЕРБ и ДПС, от които се очаква подкрепа.
В проекта е заложено и ограничаването на служебните кабинети, които сега се назначават от президента. Уточнено беше, че тази част също подлежи на дискусия.
За приемане на конституционни промени от обикновено Народно събрание са нужни минимум 160 гласа. ПП-ДБ и ГЕРБ, които официално формират парламентарно мнозинство, нямат нужния брой депутати, но с ДПС минималният брой за приемане на промените може да бъде осигурен.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
