Миналата година Русия проведе референдум за конституционна реформа, чрез чиито разпоредби режимът възнамеряваше да осигури организиран преходен период за Владимир Путин в определен етап в бъдещето. В крайна сметка се оказа, че реформата представлява малко повече от това да се анулира броят на президентските мандати, които Путин може да изпълни.
Експертите обясниха този очевиден трик с предположението, че държавният глава не е искал да бъде „куцото пате“ в очите на обществото и политическите елити няколко години преди края на мандата си. В същото време имаше шанс той да се оттегли след 2024 г. Последните събития в Русия обаче не оставят алтернатива на безкрайното му управление.
Само за няколко години имиджът на Путин сред руските граждани се превърна от „силен, справедлив национален лидер“ в синоним на корупция и любов към лукса. Обвинението за личното му участие в опита за убийство на Алексей Навални през изминалата година не му оставя никакви шансове за сигурност след настоящия мандат. Едва ли доживотният имунитет от преследване в Русия, протекцията, предоставена от Федералната служба за защита, или символичен пост в парламента ще го накарат да се чувства защитен. Путин познава цената на върховенството на закона в страната си както никой друг. Много добре знае и какво ще се случи, ако загуби лостовете на влияние.
Дворецът на Путин за 100 млрд. рубли: Кой стои зад "най-секретния обект" в Русия
При такива условия - прехвърлянето на власт дори към един от най-верните последователи на Путин стана изключително малко вероятно. Всеки заместник би наследил същите неограничени правомощия, с които президентът на Русия се ползва сега, което означава, че нещата биха могли да се обърнат срещу самия него. Опитът на Путин да контролира новия президент би бил твърде рискован. Нехаризматичният и лоялен Дмитрий Медведев периодично показваше независимост по време на краткото си президентство - и то дори докато съюзникът му все още се наслаждаваше на огромна подкрепа от обществото и оставаше истинският лидер в техните очи.
Сега рейтингът на Путин е на рекордно ниско ниво и той не може да се отърси от редица неприятни истории, свързани със себе си. Президентът няма нито ресурси, нито смели идеи за това как да си върне някогашната любов на хората. Следователно - всеки наследник на Путин, рано или късно, ще се изкуши да се разграничи от него колкото е възможно повече, а това означава, че няма да бъде под негов контрол.
Дори да приемем, че Путин може да си осигури гаранция за имунитет и комфортен живот след пенсионирането, кой би го защитил, ако руската политическа система (която може би е по-крехка, отколкото изглежда) даде възможност на идеологическите му опоненти да дойдат на власт?
Поглед към постсъветското пространство разкрива много примери за някога обичани национални лидери, които се озовават зад решетките. В Киргизстан президентът Алмазбек Атамбаев се съгласи да прехвърли властта на свой сътрудник и скоро след това се озова в затвора. В Армения бившият държавен глава Робърт Кочарян беше арестуван след народната революция през 2018 г., въпреки че напусна поста си 10 години по-рано.
Настоящите опити на опозицията да организира мащабни улични протести в Русия със сигурност ще накарат Путин да се замисли по тази тема. Докато самият той контролира силовия блок и номенклатурата, е способен да използва абсолютно всички ресурси и да издава всякакви заповеди по собствено усмотрение, в името на собственото си спасение. Но кой знае как ще се държи следващият президент в такава ситуация? Самата идея, че съдбата на Путин може да се държи в ръцете на други хора, ще бъде дълбоко неприятна и неприемлива за него.
Международната обстановка също ще подтикне Путин да остане. Той е в плен на илюзии за световна конспирация срещу Русия, опити за отслабването или дори разрушаването й. Всичко това се превръща в омагьосан кръг. Първо, руските власти са убедени, че са заобиколени от врагове. Впоследствие започват да се държат сякаш всички страни са такива. След последвалата ответна реакция на тези действия, руските власти са сигурни, че страховете им се потвърждават: приятелите не биха наложили санкции, а срещу истинските врагове са нужни сурови мерки.
На хоризонта няма перспективи за период на разведряване или реално подобряване на отношенията със Запада. Малко вероятно е в толкова трудни за Русия времена националният лидер, за какъвто Путин несъмнено се смята, да бъде готов да изостави страната. Това за него означава, че трябва да остане и да спаси родината.
Добре смазаната авторитарна машина за задържане на властта, изградена от Путин, превърна създателя си в свой заложник. Както казаха на Малкия принц -:„кралете не притежават, те царуват“. В този случай кралят вече не притежава дори собствения си живот.
Този текст е част от постоянната рубрика на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) в boulevardbulgaria.bg. ЕСВП е паневропейски тинк танк с офиси в седем европейски страни. Целта на ЕСВП София е да въвлича българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
