Дворецът на Путин за 100 млрд. рубли: Кой стои зад "най-секретния обект" в Русия

Алексей Навални се намира в ареста "Матроска тишина" край Москва, но дори лишаването му от свобода не успя да спре опозиционния лидер в мисията му да разобличи размерите на корупцията в Русия.

Последното разследване на Навални, което беше публикувано във вторник, хвърля светлина върху т.нар. "дворец на Путин" и прилежащата му територия - огромно имение от 7000 хектара, "най-секретният и охраняван обект в Русия, без преувеличение", както го описват хората от екипа на Фонда за борба с корупцията.

"Това не е провинциална вила, не е дача, не е резиденция. Това е цял град, дори кралство. Той е заобиколен от непристъпни огради, собствено пристанище, собствена охрана, църква, пропускателен режим, затворено въздушно пространство и дори собствен граничен пункт. Това е истинска самостоятелна държава на територията на Русия. И в тази държава има само един несменяем цар - Путин", пишат те.

Ключовият принцип, който важи в Русия още от 90-те години, е: "Ако искаш да крадеш от бюджета и да присвояваш държавна собственост, ще трябва да делиш с Путин". Къде отиват парите? Според разследването на Навални - отиват в изграждането и поддръжката на фантастичното затворено имение, което се намира в близост до руския черноморски курорт Геленджик, на 250 км северно от Сочи.

Авторите на разследването оценяват стойността на строителството и луксозното оборудване на сумата от 100 млрд. рубли (или около 2,2 млрд. лв.), похарчени за период от 15 години.

Дворецът в Геленджик е споменаван и в други разследвания за незаконни имоти на руския държавен глава, но за първи път е описан реалният размер и веригата на собствеността, която прикрива "единствения истински владетел на това знаменито място - Владимир Владимирович Путин".

"Представяте ли си княжеството Монако? Това е малка, но все пак самостоятелна страна. Това имение е 39 пъти по-голямо от Монако като територия. Построено е така, че до него да не можете да се доберете нито по земя, нито по море, нито по въздух. На хилядите души, които работят там, е забранено да носят със себе си дори най-обикновен телефон с камера. Пристигащите автомобили се проверяват на няколко КПП-та с помощта на огледала и видеокамери. Обискират се багажниците и жабките", пише екипът на Навални.

Въпреки всичко снимането се оказва възможно. След четири опита разследващите са успели да направят въздушни снимки на палата в Геленджик.

От снимките се вижда, че навсякъде текат ремонтни работи - прозорците са запечатани, навсякъде има строителни материали и работници. Какво се случва?

"Според спътниковите снимки от преди 6 години се вижда, че още тогава дворецът е бил построен изцяло. Действително, всичко е било готово отдавна, но след това се случва катастрофа. И нейното име е мухъл. Както и некадърност.

"Дворецът е проектиран с грешки - вентилационната система не работи, таванът протича, влажността е висока. Затова се взема решение да се ремонтира всичко. Абсолютно всичко. Свалят облицовката на стените, свалят мрамора, изнасят всичко ценно, буквално изхвърлят на боклука милиарди рубли и започват да работят наново", пише в разследването.

Едновременно с това започва разширяване и усъвършенстване на имението. Една от новите придобивки се оказва хокейна зала с височината на пететажна сграда, която е вкопана в земята на имението. На територията му има оранжерия с площ 2500 кв.м. и близо 40 градинари, църква, гигантски 80-метров мост, който свързва двореца с чаeна къщичка, няколко битови сгради и общежитие за охранителите и строителите.

"Най-многострадалният обект е амфитеатърът. Той се строи и престроява непрекъснато от години. Явно собственикът на имението не е доволен от това, което се получава", пишат авторите на разследването.

Достъпът от двореца до плажа става през специален тунел, строен от хората, които се занимават с изграждане на метрото.

"Това е уникална конструкция, която позволява не просто да стигнете удобно до морето, но и да се скриете в случай на война или на нападение от страна на жителите на Геленджик. И този тунел има една малка тайна. В едно от разклоненията му има "дегустационна стая", специално маскирана в планинския масив. Изходът й представлява огромен прозорец, от който се открива най-хубавата гледка към морето", се казва в статията.

Площта под най-големия дворцов комплекс се оценява на 68 хектара, а прилежащите му околни площи са 7000 хектара. Тази територия принадлежи на Федералната служба за безопасност на Русия (ФСБ). През септември 2020 г. земята е предадена под аренда за срок от 48 г. на търговското дружество, което е официален собственик на двореца за "осъществяване на научно-изследователска и образователна дейност, лов и риболов".

Единствената цел на тази аренда е създаването на "буфер" около двореца на Путин. Така че никой да не може да се доближи твърде много до оградата на секретния обект - и не само по земя, но и по море.

ФСБ забранява достъпа до нос Идокопас (където се намира дворецът) в радиус от една миля. Обяснение за тази забрана няма, просто всички рибари са принуждавани да правят обход в морето.

По въздух също не може да се стигне до двореца от случайни граждани, защото над него действа официална забрана за въздушно движение, подобно на режима над атомните централи или секретните военни обекти. Забраната отново е по искане на ФСБ.

Въпреки всички мерки за сигурност екипът на Навални твърди, че е получил подробен архитектурен план с разположението на стаите в триетажния дворец, а източникът е "един от важните подизпълнители, които работят по преустройството". В документите е описан целият интериор на имението - от шарките по пода и разположението на контактите, до вида на мебелите.

На приземния етаж е разположена спа-зона, масажен салон, козметичен кабинет, спа-капсула, фризьорски салон. За водните процедури има огромен басейн, сауни, турски бани и др. От басейна може да се излезе на улицата към място, което е описано като "аквадискотека".

На този етаж се намират сервизните помещения - стаи за персонала, гардеробни, отделни кухненски помещения за съхранение на месо и риба, плодове, други хранителни продукти.

Първият етаж е "параден", на него са разположени разкошни просторни зали, в които може да се организират приеми и да се осигурява развлечение за гостите. В сградата има още истинска театрална зала, фоайе с бар, огромно казино, зала с игрални автомати.

На втория етаж се намират множество спални за гости и голямата спалня на собственика на двореца, както и зимна градина и няколко допълнителни стаи за отдих.

Екипът на Навални решава да провери доколко достоверен е архитектурният план и засича документа с няколко снимки, които изтичат от двореца още през 2011 г. В плана са описани марките на мебелите - всички те са произведени от ексклузивни италиански дизайнери, които продават продуктите си само по поръчка.

"Да намериш в Google такива гарнитури е невъзможно. Затова написахме писмо до фабриката Citterio и помолихме да ни изпратят каталог. В него видяхме абсолютно същите мебели като на снимките", казват разследващите.

Една от тоалетките е оценена на 2 млн. рубли. Кожените дивани, които се виждат на снимките в двореца, струват 2 милиона рубли. В коридорите на имението са поставени малко по-евтини модели - за 1,4 млн. рубли. В целия дворец са преброени 47 дивана. "Интересно дали Путин сяда на всички или само на най-скъпите", шегуват се разслевдащите.

Хората на Навални използват архитектурния план за 3D-визуализация, която пресъздава всички интериорни решения.

"Това, което виждате, е съкровената мечта на Путин. Той отделя 20 години от президентството си, за да я построи - заради нея той лъже хората, унищожава политиката, пренаписва конституцията, вкарва в затвора, когото може. Цялата си неограничена власт и безкрайно количество пари и ресурси той използва за ето това", пишат разследващите.

Личните покои на Путин на втория етаж на сградата са с площ от 260 кв.м. - в тях има хол, "императорски будоар" с легло с балдахин, още една всекидневна стая, гардеробна и мраморна баня с тоалетна.

Проблемът с този дворец не е в лошия вкус на собственика му. Проблемът е в това с чии пари са купени всички тези дивани, басейни и аквадискотеки, посочват авторите на разследването.

Още през 2010 г. бизнесменът Сергей Колесников публикува отворено писмо до тогавашния президент Дмитрий Медведев, в което го моли да сложи край на корупционните практики на Путин и разказва цялата схема на финансиране на двореца в Геленджик.

Още през 90-те години Колесников създава фирмата "Петромед" заедно с бившия полковник от КГБ Дмитрий Горелов - съдружник в компанията е кметството на Санкт Петербург, а негов представител е тогавашният зам.-кмет на града Владимир Путин. В началото на 2000 г. в компанията влиза и Николай Шамалов - бъдещ сват на Путин.

Шамалов разработва схемата, която по-късно ще стане основа на корупционните практики около държавния глава - "Петромед" да се превърне в посредник за "даренията" на руски олигарси за модернизиране на болници и закупуване на медицинско оборудване. 35% от постъпленията обаче се пренасочват към офшорната компания "Росинвест", в която Путин притежава 94% според разкритията на Колесников.

През 2005 г. е подписан инвестиционен договор за строителство на "детски спортно-оздравителен лагер с целогодишен режим на работа" на територията на Геленджик, а инвеститорът е фирма, в която попадат тримата съсобственици от "Петромед" - Шамалов, Горелов и Колесников. Първоначално фирмата "Росинвест" наистина разработва проекти за инвестиции, но по-късно Шамалов (главната връзка на Путин), решава да пренасочи всички средства към строителството в Геленджик.

Милиардерът, който се ожени за дъщерята на Путин и със 100 долара купи акции на стойност 380 млн.

След като избухва скандалът с Колесников, дворецът набързо е прехвърлен на името на бизнесмена Александър Пономаренко - един от собствениците на фирмата, която управлява летище "Шереметиево".

Официалният документ за собствеността показва, че дворецът е продаден за цена от 350 000 долара - "колкото двустаен апартамент в покрайнините на Москва" - т.е. сделката е фиктивна.

Шамалов създава още една фирма, с която влиза в управлението на двореца, който иначе се води на името на фирма на Пономаренко. По-късно тази функция е поета от фирмата "Инвестстрой", в която отново влизат приближени хора на Путин - Болат Закарянов (началник на главното управление по кетъринга на президентството), Татяна Кузнецова (съпруга на тогавашния началник на войскова част 1473 от руската държавна служба за охрана), Инна Колпакова (съпруга на началника на управление "В" в службата за сигурност към президента на Русия Александър Колпаков), Иван Сердитов (юрист от кантората на Николай Егоров, който е съученик на Путин).

Кузнецова, Колпакови, Закарянов и архитектът на имението Ланфранко Чирило, получават собствени къщи на крайбрежната улица в Геленджик през 2015.

Собствеността в имението се разкрива и от фирмата "Дивноморие", която управлява една от винарските изби, намираща се на територията на затворения комплекс. Тя е собственост на Владимир Колбин, син на Пьотр Колбин - приятел от детството на Владимир Путин.

Виното на "Дивноморие" се сервира на някои от най-отбраните огости на Владимир Путин, включително китайския президент Си Дзинпин и беларуския ръководител Александър Лукашенко.

Сред подизпълнителите на имението личи името на фирмата "Топ арт констракшън", чийто собственик е синът на Ася Лвовна Борисова, жената, която се занимава с някои от най-важните реставрационни проекти на имения в Русия по държавна поръчка - включително на резиденциите на Путин във Валдай и Сочи. Именно тя ръководи строителството на площадката в Геленджик, пишат авторите на разследването.

За последно дворецът сменя собствеността си през 2017 г., когато офшорна компания на име "Савоян" продава имота на руското АД "Бином". Екипът на Навални успява да открие кои са петимата управители на фирмата и установяват, че всички те са сътрудници на друга компания, наречена "Акцепт", която принадлежи на Михаил Шеломов.

Мъжът, роден през 1968 г., всъщност е роднина на Владимир Путин - той е внук на Иван Шеломов (брата на майката на Путин Мария Шеломова). Михаил Шеломов започва да работи като строител, после създава фотоателие, но кариерата му изведнъж тръгва нагоре през 2002 г., когато по лично настояване на Игор Сечин той е назначен в държавната компания за морски транспорт "Софкомфлот". По същото време Шеломов създава фирма, която започва да придобива акции от някои от най-големите руски компании - вкл. "Газпром".

"След като изучихме 15 години от историята на съществуване на двореца, разбрахме едно - на чие име е записан, няма никакво значение. Кой ли не е бил сред собствениците му. Важното е кой управлява двореца. И ако до 2017 г. това са хора, свързани с федералната служба по охрана и управлението на администрацията на президента, то сега дворецът се управлява от фирмата на братовчеда на Путин. Близък кръвен родственик, на чието име се записват най-секретните активи на Путин от години", се казва още в информацията.

Проверката на финансирането на имението показват плащания по договори от Александър Плехов (управляващ активите на виолончелиста Сергей Ролдугин в офшорни зони), Игор Сечин (директор на "Роснефт"), и др. Един от най-големите спонсори на строителството на двореца се оказва държавната компания "Транснефт" (с преводи за над 4 млрд. рубли за 3 години).

Екипът на Навални призовава читателите си да "престанат да търпят и да престанат да чакат".

"Престанете да губите живота и данъците си за обогатяването на тези хора. Нашето бъдеще е в нашите ръце. Не мълчете. Не се съгласявайте да се подчинявате на пируващите злодеи", пишат на финала на разследването си.