Руският президент Владимир Путин заяви, че Москва е готова за преговори за прекратяване на конфликта в Украйна, но Киев не е готов да седне на масата за разговори.
"Не става въпрос за нас, ние сме готови за преговори. Но лидерите в Киев решиха да не продължават преговорите с Русия", заяви Путин пред дискусионния клуб "Валдай".
"Много е лесно да се реши този проблем, ако Вашингтон даде сигнал на Киев да промени позицията си и да реши проблема по мирен път", добави той.
Украинският президент Володимир Зеленски категорично изключи възможността за преговори с Путин.
"Борете се за по-високи заплати. И не вярвайте, че Русия е ваш враг", отговори той на въпрос какво би казал на обикновения гражданин на западна държава.
"Номиналните доходи на гражданите се увеличават, а реалните стават все по-ниски", добави руският президент на същия форум.
Според него Русия не е враг на Запада и никога не е имала "злонамерени" намерения спрямо Европа или САЩ.
"Но западните лидери допуснаха сериозни грешки, които доведоха до икономически и енергийни кризи.", каза той.
Путин отрече да има намерение да използва ядрени оръжия в Украйна и каза, че за Русия е безсмислено да удря Украйна с такива оръжия.
"Не виждаме необходимост да използваме ядрено оръжие - нито от политическа, нито от военна гледна точка. Предишните ни предупреждения за готовността ни да използваме всички средства, с които разполагаме, за да защитим Русия не са дрънкане на оръжие, а просто реакция на западни изявления за възможно използване на ядрено оръжие.", каза още Путин.
По думите му украинските националисти са готови "да се бият до последния украинец" в конфликта с Москва.
Путин каза, че Украйна е понесла тежки загуби в продължаващия вече осем месеца конфликт и разкритикува украинските "твърдолинейни патриоти" и "бандеровците" (както руски официални лица често наричат украинските бойци, които според Москва са неонацисти и фашисти), за това, че са готови да пожертват своите другари в боя.
Малко по-късно Путин утвърди списъка на финансовите институции, чиито собственици няма да могат да продават своите активи без специално разрешение от държавата.
В него фигурират 45 банки, сред които всички най-големи чужди. Забраната засяга Райфайзенбанк, ЮниКредит и Ситибанк, които общо имат активи за 3,5 трлн. рубли и държат влогове на физически лица за 264 млрд. рубли. В списъка влизат също немските Сommerzbank и Deutsche Bank, френските Natixis, BNP Paribas и Credit Agricole, японските MUFG, Sumitomo и Mizuho, американската Goldman Sachs и швейцарската Credit Suisse.
Забрана за продажба получиха и дъщерните банки на западните автомобилни концерни като "Тойота банк", "БМВ Банк" и "Фолксваген банк", както и небанковите кредитни структури, които обслужват международните платежни системи (дъщерните структури на Paypal и Western Union).
Списъкът се явява продължение на указа на Путин от 5 август 2022 г., с който той забрани на инвеститорите от "неприятелски страни" да извършват сделки по продажба на акции и дялове в руски кредитни институции. За да продадат своя дял, те трябва да получат специално разрешение от президента, в противен случай сделките ще бъдат счетени за "нищожни".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
