Путин не е руски националист, той е имперски носталгик Снимка: © Getty Images

Около кризата с Украйна изникват много въпроси за числеността на руските войски, за дипломацията, за украинската армия, нейните оръжия и войници. Пита се как ще реагират Германия и Франция, защо САЩ са се превърнали в главен актьор в конфликт, който не е тяхна заслуга. Но най-важният и този, който получава най-малко задоволителни отговори, е въпросът "Защо?".

"Защо президентът на Русия Владимир Путин би нападнал съседна държава, която не го е провокирала? Защо ще рискува кръвта на собствените си войници? Защо прави така, че да се стига до санкции и евентуална икономическа криза? И ако наистина не е готов да рискува всичко това, защо играе тази сложна игра?", пише в коментар Ан Епълбаум от американското издание The Atlantic.

За да си отговорим, трябва да се върнем назад в историята - но не в полумитологичната, фалшива средновековна история, която Путин използваше в миналото, за да обяви, че Украйна не е държава, че съществуването ѝ е случайност или че чувството ѝ за национална принадлежност не е истинско. Вярно е, че годините, прекарани от руския президент като офицер в КГБ, са от голямо значение. Истина е, че много от тактиките му - използването на мними "сепаратисти", подкрепяни от Русия, за водене на войната му в Източна Украйна, създаването на марионетно правителство в Крим - са стари тактики на КГБ, познати от съветското минало.

Връзката на Путин със СССР има и друго значение. Въпреки че понякога неправилно го определят като руски националист, той всъщност е имперски носталгик. Съветският съюз е бил рускоезична империя и понякога изглежда, че той мечтае да създаде отново по-малка рускоезична империя в границите на стария СССР, пише Епълбаум.

Но най-същественото влияние върху светогледа на Путин не е свързано нито с обучението му в КГБ, нито с желанието му да възстанови СССР. Неговата история започва през 80-те години на миналия век. Тогава е изпратен в службата на КГБ в Дрезден, Източна Германия, където преживява падането на Берлинската стена през 1989 г. като лична трагедия. Докато телевизионните екрани по света излъчват новината за края на Студената война, Путин и неговите другари от КГБ в обречената съветска сателитна държава трескаво изгарят всичките си досиета, опитват напразни обаждания до Москва, страхувайки се за живота и кариерите си.

Тогава Путин стига до извода, че протестът е опасен. Говоренето за демокрация и политическа промяна е опасно. За да ги предпазят от разпространение, руските управници трябва да поддържат внимателен контрол върху живота на нацията. Пазарите не могат да бъдат истински отворени, изборите не могат да бъдат непредсказуеми, несъгласието трябва да бъде внимателно "управлявано" чрез правен натиск, публична пропаганда и, ако е необходимо, целенасочено насилие.

Путин взе пълно участие в "оргията на алчността, която завладя Русия през 90-те години", пише The Atlantic. Той се присъедини към бившите си колеги в масовото разграбване на съветската държава. С помощта на руската организирана престъпност, както и на аморалната международна индустрия за пране на пари в офшорни зони, някои лица от бившата съветска номенклатура откраднаха активи, изнесоха парите от страната, скриха ги в чужбина, а след това ги върнаха и ги използваха за закупуване на още активи. Богатството се трупаше, последва и борба за власт. Някои от първите олигарси попаднаха в затвора. В крайна сметка Путин се оказа най-големият милиардер сред всички останали - или поне този, който контролира тайната полиция и има толкова много лостове на влияние в икономиката и обществото.

Контролът му е без законови ограничения. Той и хората около него действат без етични правила, без каквато и да е прозрачност. Определят кой може да се кандидатира на избори и на кого е позволено да говори публично. Могат да вземат решения от ден за ден - например да изпратят войски около украинската граница - без да са се консултирали с никого. Когато Путин обмисля инвазия, не му се налага да се съобразява с интересите на руските предприятия или потребители, които могат да пострадат от икономическите санкции. Не му се налага да се съобразява със семействата на руските войници, които може да загинат в конфликт, в който не желаят да участват. Те нямат избор и право на глас.

В същото време позицията на Путин е изключително несигурна. Въпреки цялата тази власт и всички пари, въпреки пълния контрол над информационното пространство и господството в политическото пространство, той трябва да знае, че е нелегитимен лидер. Путин никога не е печелил честни избори и никога не е водил кампания в състезание, което би могъл да загуби. Той знае, че политическата система, за чието създаване е помогнал, е дълбоко несправедлива, че неговият режим не само управлява страната, но и я притежава. Че взема икономически и външнополитически решения, които са предназначени да облагодетелстват компаниите, от които той и близкото му обкръжение печелят.

Инфографика: Три теории за произхода на богатството на Путин

Той знае, че държавните институции не служат на руския народ, а го ограбват. Наясно е, че тази система работи много добре за малък брой богати хора, но много зле за всички останали. С други думи, той знае, че един ден про-демократичните активисти от типа на тези, които е видял в Дрезден, могат да се изправят ефективно и срещу него.

Путин осъзнава, че легитимността му е съмнителна, още от 2011 г. насам - скоро след съмнителното и спорното му "преизбиране" за трети мандат. Тогава не само в Москва и Санкт Петербург, но и в няколко десетки други градове се появиха големи тълпи, протестиращи срещу изборните измами и корупцията в елита на Русия. Демонстрантите осмиваха Кремъл като режим на "мошеници и крадци" - лозунг, популяризиран от Алексей Навални. По-късно режимът на Путин отрови активиста и едва не го уби, а сега той се намира в руски затвор.

Заснетият в тайна филм за Навални направи премиера, има и българско участие

Но Путин не е ядосан само на Навални. Той обвиняваше и Америка, Запада, чужденците, които се опитват да унищожат Русия. По думите му, администрацията на Обама е организирала демонстрантите, а тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън е "дала сигнал" за началото на протестите. Твърдеше, че е спечелил изборите въпреки "политическите провокации, които преследват единствената цел да подкопаят държавността на Русия и да узурпират властта".

През следващото десетилетие Путин щеше да пренесе борбата срещу демокрацията в Германия, Франция, Италия и Испания, където щеше да подкрепя екстремистки групи и движения с надеждата да подкопае европейската демокрация. Контролираните от руската държава медии щяха да подкрепят кампанията за "Брекзит" с мотива, че тя ще отслаби западната демократична солидарност, както се и случи. Руските олигарси биха инвестирали в ключови отрасли в Европа и по света с цел да получат политическа подкрепа, особено в по-малки държави като Унгария и Сърбия. И, разбира се, руските специалисти по дезинформация щяха да се намесят в американските избори през 2016 г., пише The Atlantic.

Всичко това обяснява действията на руския президент сега. За него Украйна е важна като символ на изгубената съветска империя. Тя е втората по население и втора по богатство бивша съветска република, както и тази с най-дълбоки културни връзки с Русия. Но съвременна Украйна се бори да се присъедини към света на проспериращите западни демокрации. През последните две десетилетия там се проведоха не една и две про-демократични, антиолигархични и антикорупционни революции. Последната от тях, през 2014 г., беше особено ужасяваща за Кремъл. Младите украинци скандираха антикорупционни лозунги, точно както прави руската опозиция, и развяваха знамена на Европейския съюз.

След като дълбоко корумпираният про-руски президент на Украйна избяга от страната през февруари 2014 г., украинската телевизия започна да показва снимки на двореца му със златни фонтани и статуи в двора - точно такъв дворец обитава Путин в Русия (както показа Навални), въпреки че отрича.

Последвалото нахлуване на Путин в Крим наказа украинците за това, че са се опитали да избягат от клептократичната система, в която той искаше да живеят. И показа на поданиците му, че те също ще платят висока цена, ако предприемат демократична революция.

Нахлуването демонстрира презрението на Путин към Запада. След този "успех" той предприе много по-широка атака - серия от опити за държавни преврати в Одеса, Харков и няколко други градове с рускоезично мнозинство. Този път стратегията се провали, не на последно място защото президентът си въобразяваше, че рускоговорящите украинци ще споделят неговата съветска имперска носталгия. Това не се оказа вярно. Единствено в Донецк, където Путин успя да вкара войски и тежка техника от другата страна на границата, местният преврат успя. Но дори и там той не създаде привлекателна "алтернативна" Украйна. Вместо това Донбас - въгледобивният регион, който заобикаля Донецк - остава зона на хаос и беззаконие.

Всички тези примери са част от една и съща история. Те са идеологическият отговор на травмата, която Путин и неговото поколение офицери от КГБ са преживели през 1989 г. Вместо демокрация, те насърчават автокрацията. Вместо единство, постоянно се опитват да създават разделение. Вместо отворени общества, насърчават ксенофобията. Вместо да оставят хората да се надяват на нещо по-добро, те насърчават нихилизма и цинизма.

Путин се готви да нахлуе отново в Украйна (или се преструва, че ще има инвазия) по същата причина. Той иска да дестабилизира Украйна, да я сплаши, иска украинската демокрация да се провали, а икономиката да се срине. Президентът на Русия цели чуждестранните инвеститори да избягат, желае Беларус, Казахстан, Полша и Унгария да се усъмнят дали демокрацията някога ще бъде жизнеспособна в дългосрочен план и в техните страни.

По-далеч в чужбина той иска да натовари толкова много западните и демократичните институции, особено ЕС и НАТО, че те да се разпаднат. Той желае да задържи диктаторите на власт навсякъде, където може - в Сирия, Венецуела и Иран. Иска да подкопае Америка, да намали американското влияние, да премахне силата на демократичната реторика, която толкова много хора в неговата част на света все още свързват с Вашингтон.

Това са големи цели и може да се окажат непостижими. Но любимият на Путин Съветски съюз също имаше големи, непостижими цели, пише The Atlantic. Ленин, Сталин и техните наследници искаха да създадат международна революция, да подчинят целия свят на съветската диктатура на пролетариата. В крайна сметка не успяха, но докато се опитваха, нанесоха много щети. Путин също ще се провали, но и той може да нанесе редица вреди - не само в Украйна.


Прочетете още:

Путин попадна в капана, който сам заложи

"Украйна се подигра с режима на Путин и сега той иска да докаже, че демокрацията там не е истинска"

Русия нареди на медиите да изтрият разследванията на Навални

Русия спира излъчването на Deutsche Welle, след като Берлин забрани RT



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

Култура

Археолозите откриха кой е на статуята, намерена при разкопките на Хераклея Синтика

Статуята от Хераклея Синтика изобразява внук на римски император

21:00 - 25.11.2024
Важно днес

Меле с юмруци в сръбския парламент след скандал между депутати (Видео)

Ожесточен спор прерастна в сблъсъци и бой заради трагедията в Нови Сад

19:39 - 25.11.2024
Важно днес

Случаят "Дебора" влезе в речта на Урсула фон дер Лайен срещу насилието над жени

Шествия под надслов "Нито една повече" се проведоха в България

19:01 - 25.11.2024
Култура

"Времеубежище" попадна в Топ 100 на най-значимите книги от XXI век

Освен Господинов, сред избраните автори е и политологът Иван Кръстев със "След Европа"

17:33 - 25.11.2024
Важно днес

ПП-ДБ отговори на ГЕРБ: не приема Борисов за премиер

Формацията не е склонна участва в "търговия с постове"

17:32 - 25.11.2024
Важно днес

Директорът на "Пирогов" стана "мисионер на детското здраве" въпреки случая "Даная"

Призът е връчен от общинска детска градина в София

17:02 - 25.11.2024
Важно днес

Трифонов обори ГЕРБ и предварително отряза идеята Борисов да е премиер

ИТН отрича да е имало преговори с ГЕРБ, както твърди Борисов

16:31 - 25.11.2024