България ще продължи да произвежда и да дава снаряди на други страни, но не и на Украйна. Това се разбра от думите на президента Румен Радев преди заседанието на Европейския съвет в Брюксел. В дневния ред на ЕС отново е помощта за нападнатата от Русия страна като част от програмата за укрепване на мира на ЕС.
Радев категорично подчерта, че страната страната ни няма да участва в съвместната доставка на боеприпаси за Украйна като част от инициативата на Европейската агенция по отбрана (EDA). Към нея вече се присъединиха 17 страни членки и Норвегия, като се очаква да се включат и още. Държавният глава твърди, че това било решението и на други девет държави от ЕС, като изброи Франция, Испания, прибалтийските държави.
"България ще разширява капацитета на своята отбранителна индустрия, за да попълва своите запаси, да помага на другите държави членки да попълват своите запаси. Ние се ангажираме само със снаряди, които могат да отидат при наши партньори и съюзници, ако те поискат от нас. Но не и с Украйна", каза президентът. Само преди няколко дни той обяви, че "докато на власт е служебното правителство", назначено от него, София няма да предоставя на Киев още оръжие.
Държавният глава отказа да отговори каква е възможността другите държави, които ще получат български снаряди, да ги изпратят на Киев.
"Това вие го проверявайте като журналисти. Аз ви казвам като държавни отношения ние какво можем и какво не можем, но няма да участваме в тази обща доставка", обясни той.
Радев обаче уточни, че смята да постави условие изпращаните боеприпаси да не бъдат предоставяни на Украйна.
"Това е отговорност на тази държава. Тя е длъжна да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател - бел. ред.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия", допълни президентът.
Според Радев твърдата позиция, която България заемала в ЕС, е в полза на страната, тъй като благодарение на "аргументираното отстояване на нашите интереси" са се родили важни европейски инициативи и идеи, "издигащи авторитета на нашата страна".
Държавният глава смята, че благодарение на такива идеи, реализирани с твърдата позиция на България в Брюксел и "усилената работа на служебното правителство", е постигнат пробив по въпроса за миграционния натиск. Става дума за одобрения пилотен проект за помощ за укрепване на българо-турската граница.
Радев дори смята, че е напълно възможно страната да бъде приета в Шенген през октомври 2023 г., ако изпълни всички важни стъпки за това. Той изтъкна, че в момента се водят разговори с нидерландския премиер Марк Рюте, австрийския канцлер Нехамер, както и с ЕК и Европейския съвет. Нидерландия и Австрия отказаха да допуснат България и Румъния до Шенген в края на миналата година, когато ЕС обсъди кандидатурите, за чието приемане е нужен консенсус между страните членки. Хърватия обаче се присъедини към Шенгенското пространство в началото на 2023 г.
САЩ направиха оферта на Словакия за US хеликоптери на 1/3 от цената
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
