Радев след КСНС: Скопие в ЕС само при реални резултати относно правата на македонските българи

Президентът Румен Радев заяви, че даването на съгласие за начало на преговорите за еврочленство на Северна Македония не трябва да се обвързва със срокове, а с "реални резултати".

Около това са се обединили участниците в Консултативния съвет за национална сигурност, който се проведе на 10 януари на "Дондуков" 2 - с тема евроинтеграцията на Северна Македония и Албания. В заседанието участваха министър-председателят Кирил Петков, председателят на Народното събрание Никола Минчев от ПП, ресорните министри, които по закон са част от заседанията на КСНС, както и председателите на седемте парламентарно представени партии.

"КСНС обсъди перспективите за интегрирането на Северна Македония и Албания в ЕС, което е стратегически интерес за България, съвпадащ с интересите на нашите партньори и съюзници от ЕС и НАТО. Особено внимание беше обърнато на евроинтеграцията на Северна Македония – въпрос, който е в застой. Констатирано беше, че 4 г. след подписване на Договора за добросъседство страната-кандидат не направи необходимото по неговото изпълнение и не дава гаранция за изпълнение на поетите ангажименти", отбеляза Радев след приключване на заседанието.

"В резултат на проведената през септември 2019 консултативна среща при президента на Република Северна Македония, бе приета рамкова позиция относно разширяването на ЕС - от Министерски съвет, подкрепена от декларация на 44-ото НС. Посочените документи са основа на политиката по отношение разширяване на ЕС и обосноваха отказа на България да обнови началото на преговорите за еврочленство на Скопие. Преди 30 години България първа в света призна Северна Македония като правова държава. България никога не е отричала и не отрича правото на гражданите на Северна Македония да се самоопределят на база на собствено самосъзнание, както и да ползват своя език. В същото време България държи на пълното равноправие на македонските българи с другите народи от македонската конституция", каза президентът.

"Десетилетната дискриминация на македонските българи, 20 хиляди от които са и български граждани и граждани на ЕС, ескалира в открити публични атаки срещу тези, заявили българския си произход. Зачитането на правата им е част от Копенхагенските критерии за еврочленство. Не могат да бъдат предмет на преговори", заяви позицията си той.

Участниците в КСНС са се обединили около мнението, че са необходими "всеобхватни, целенасочени и ресурсно-осигурени действия за възстановяването на доверието и активизиране на двустранното сътрудничество във всички области на взаимен интерес", каза Радев. От особено значение са проектите, осигуряващи транспортна, инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност - с акцент коридор №8.

"Това ще доведе до преодоляване на застоя в отношенията, ще даде импулс за ускоряване на преговорния процес и устрем към развитие на региона", смята държавният глава.

От КСНС е било отбелязано и постигнатото в преговорите до момента – в някои сфери се очертава възможност за постигане на съгласие. Решаването на отворените въпроси ще ускори напредъка в останалите, каза Радев.

Участниците в заседанието са препотвърдили позицията на България относно готовността на Република Албания за начало на преговорите за еврочленство.

КСНС е изготвил няколко предложения до законодателната и изпълнителната власт:

1) При провеждане на външната политика на страната Министерски съвет да изпълнява националната позиция на България, вписана в Догвора за добросъседство, рамковата позиция и декларацията на 44-ото НС;

2) Даването на съгласие за започване на преговори за еврочленство на Скопие да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително относно правата на македонските българи;

3) Властта да продължи да настоява за изпълнение на договора от 2017 г. от страна на Северна Македония;

4) Изпълнителната власт да изготви и обезпечи план за действие във всички области на двустранните отношения;

5) Да се предложи на партньорите от Скопие създаване на работни групи;

6) Изпълнителната власт да предприеме мерки за ускоряване на изграждането на коридор №8 съвместно със Северна Македония и Албания – автомагистрала, жп линия, енергийна и дигитална свързаност;

7) НС да предложи структуриран диалог между парламентарни комисии със законодателната власт в Северна Македония.

Кирил Петков ще посети Скопие на 18 януари