Режисьорът Роман Полански окончателно бе изключен от Американската академия за кинематографично изкуство на 26 август. Това решение на организацията, стояща зад „Оскарите“, бе взето още през май 2018, но 87-годишният мъж обжалва неуспешно. Позицията на академията гласеше, че е изгонен заради признатата вина за изнасилване на 13-годишно момиче през 1978.
Историята на Полански е една от най-тъжните в света на киното, а и най-противоречивите. Нейният сюжет започва още през 1933 в Париж. На 18 август там се ражда момче на име Раймунд. Да си от еврейско семейство в онези времена, предопределя живота ти като битка за оцеляване във всяка секунда – така е и с Полански, който на три години се мести с родителите си в родния град на своя баща Краков. Осем години по-късно семейството му е изпратено в концентрационен лагер, а майка му загива в Аушвиц.
За да избегне съдбата на родителите си, Раймунд трябва да живее при няколко различни полски семейства, докато отново не среща баща си през 1944 г.
Младият Полански търси начини да избяга от своя "черен" свят и открива ключа в киното. Като тийнейджър проявява своите умения в актьорското майсторство, участвайки в радио представления и филми. През 1954 е приет в Полската национална филмова академия в Лодз, където твори кратки филми и документални продукции. След завършването си участва в няколко филма, включително в „Летящата“ на известния полски директор Анджей Вайда, а също така в „Невинни чародеи“ и „Самсон“.
Талантът му обаче, изглежда, е зад камерата. Доказва го през 1962, когато режисира дебютния си пълнометражен филм „Нож във водата“. Той се превръща в истинска сензация и е оценен в световен мащаб – от Американската филмова академия веднага го номинират за най-добра чуждестранна продукция. Това събитие преобръща живота на Полански – той вече е познато име и може да достигне до по-голяма аудитория.
Следващата година се мести в Лондон и там получава следващото голямо признание от критици и филмови анализатори. Психологическият трилър „Отвращение“ с Катрин Деньов и Джон Фрейзър печели сърцата на зрителите.
През 1967 Роман среща голямата си любов. С американската актриса Шарън Тейт им отнема по-малко от година, за да сключат брак на официална церемония в британската столица.
Логичното се случва – следващата стъпка е Холивуд. Американската мечта на Полански обаче всъщност е трагедия. През 1969, когато съпругата му е бременна в осмия месец, е убита по брутален начин в дома им на „Сиело Драйв“. Престъплението е извършено от серийния убиец Чарлс Менсън, а освен Тейт загиват още четирима души.
Криминалният престъпник е основател на сектата „Семейството на Менсън“. Последователите му извършват серия от девет убийства на четири различни места през юли и август 1969.
За съкрушения Роман Полански краткото време, прекарано с Шарън Тейт, е „най-щастливият период, който съм имал в своя живот“. Трагедията се просмуква не само в житейския път на режисьора, но навлиза неизбежно и във филмите му. Вече темите за злото и тъмнината са основен фокус, както се вижда в „Chinatown“ от 1974.
Скоро започват по-големите проблеми за полско-френския режисьор. През 1977 той е обвинен в шест криминални престъпления, включително за сексуални връзки с малолетно лице. Актовете на насилие били в дома на Джак Никълсън и с участието на 13-годишната тогава Саманта Гейли. И Никълсън, и дългогодишната му приятелка свидетелстват срещу Полански.
Режисьорът признава вината си за сексуалните отношения с малолетната Гейли. В продължение на шест седмици посещава психиатър в щатския затвор на Калифорния. Още преди съдът да реши присъдата му, Роман напуска САЩ. Оттогава насетне отказва да се върне в страната заради страховете, че ще бъде вкаран зад решетките.
Полански се установява в Париж, където създава филма „Тес“ – адаптация на романа на Томас Харди „Тес от рода д’Ърбървил“. През 80-те се концентрира върху актьорското майсторство и участва в „Амадеус“ и „Метаморфоза“. Голямото му завръщане е през 1988, когато режисира трилъра „Безумецът“ с Харисън Форд и Бети Бъкли, а после прави еротичната драма „Горчива луна“. Там играе не само Хю Грант, но и настоящата съпруга на Полански – Еманюел Сене.
И двата проекта не спечелват одобрението на критиците, но „Смъртта и момичето“ от 1994 възвръща самочувствието на режисьора. Пет години по-късно обаче анализаторите мълчат в оценките си за „Деветата порта“ с Джони Деп. Изглежда вече не е ценен режисьорът Полански, а човекът Полански.
Роман не се отказва и продължава да прави това, което го поддържа жив. Така през 2002 се ражда холокост драмата „Пианистът“, където главната роля е поверена на Ейдриън Броуди. Военният филм за Втората световна война грабва голямата награда на фестивала в Кан, а след това Полански изненадващо печели „Оскар“ за най-добър режисьор. Въпреки че не му е позволено да присъства на церемонията, приема наградата на Американската филмова академия.
За режисьора следват филмите „Оливър Туист“, „Писател в сянка“, „Касапница“ и „Venus in Fur“.
Животът на Полански обаче е белязан от върхове и падения. През 2009, когато е на път да вземе награда за цялостно творчество на филмовия фестивал в Цюрих, е арестуван от швейцарската полиция заради все още важащото обвинение за сексуални връзки с малолетно момиче. След адвокатска битка за екстрадицията му в САЩ, швейцарският съд отхвърля молбата на американските си колеги. Шест години по-късно и Полша отказва да го екстрадира в Щатите.
Така се стига до месец май 2018, когато режисьорът е изключен от Американската академия за кинематографично изкуство поради новите стандарти – подкрепа към движението #MeToo. И макар молбата на Полански да бъде признат да бе отхвърлена в сряда, той не е разочарован.
„За него това не означава нищо“, сподели адвокатът му Харланд Браун, цитиран от Variety. „За него притеснителното е, че бе отхвърлен без право на справедлив процес“.
И за да може историята да е пълна – актрисата Валънтайн Моние обвини Полански в изнасилване, случило се преди повече от 40 години – когато бившият модел и актриса е била на 18. Според нея - случката се е разиграла по време на почивката ѝ в ски курорт в Швейцария, в който се е намирал и режисьорът. Нейни приятели са я запознали с Полански и на следващия ден, когато са се возили заедно на лифта, той ѝ отправил предложения за физическа близост. Моние отказала, но продължила да кара ски заедно с него. Вечерта, след като е била на ресторант с Полански и са се върнали в наетата от компанията хижа, той я изнасилил. Режисьорът отрича всички обвинения.
Името на Полански отново влезе в публичното пространство през февруари тази година – след 45-ото издание на наградите „Сезар“, считани за „европейски Оскари“. Сред номинациите попадна продукцията на френско-полския режисьор „Офицер и шпионин“, а Френската филмова академия беше засипана от критики, че удостоява Полански с тази чест.
Дори самата Саманта Гейли (сега Саманта Геймер), изнасилена от режисьора през 70-те, публично му прости. Това се случи още през 1997 г., а през 2009 изрази критика към „безумните твърдения“ на противниците на Полански и дори предложи да заеме мястото му при изслушванията в съда.
Прочетете още:
Ако Шерлок имаше по-малка сестра, тя щеше да се казва... Мили Боби Браун
Шон Конъри на 90: Човекът, който полираше ковчези, преди да стане Джеймс Бонд
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
