Само за два дни в края на август седем души се удавиха в Черно море. От началото на юли случаите, за които медиите съобщават, са поне 30.
МВР не ни предостави официални данни за това колко точно хора са се удавили това лято на родното Черноморие.
Справка на водноспасителната служба към БЧК, която е от официалната статистика на вътрешното министерство, показва, че за цялата минала година удавените на българското Черноморие са били 29 души. Все още не разполагат с официални данни за юли и август.
По всичко изглежда обаче, че статистиката този сезон ще е по-черна, а зад всяко число в нея стои човек, които е отишъл на почивка и повече не се върнал.
Какви са причините за големия брой удавени и как се гарантира безопасността по Черноморието?
- Мъртво вълнение и необичайни за туристичекия сезон студени течения
- По-малко спасители, за да се облекчат концесионерите
- Липса на достатъчен контрол от страна на държавата
Само мъртвото вълнение ли е виновно?
Всички знаем поверието, че на „Илинден“ морето се обръща и взима жертви.
Водните спасители разказват, че това лято нетипично за юли са се появили много рано студени течения. Така, ако човек подцени ситуацията и влезе навътре, където водата става още по-студена, мускулите му могат да се сковат и той да изпадне в безпомощно състояние.
Червеният флаг по морето се задържа необичайно дълго и през август.
Ограниченията за влизане във водата продължават седмици заради бурните вълни и дънните ями, които остават.
Температурите извън водата са рекордно високи, а не всички на плажа се съобразяват с ограниченията на червения флаг и надценяват способностите си.
Проблемът е много по дълбок – по-малко спасители и недостатъчен контрол
Оказва се, че през 2020 г. с промяна в наредбата за водноспасителната дейност е увеличено отстоянието между спасителните постове в охраняемите плажове в курортите. Така те вече трябва да са на 100 м., а не както преди това на 50 м., а спасителните постове извън територията на курорти от национално значение вече трябва да са разположени на 150 м., а не както преди това 100 м.
Така се намалява броят на спасителите и пунктовете, които концесионерите са длъжни да осигурят. По това време министър на туризма е Николина Ангелкова.
А в доклада, предложението за промени е мотивирано с пазара на труда и недостига на обучени спасители и трудностите, които концесионери и наематели на плажове срещат в опитите да осигурят достатъчно кадри.
Увеличаването на отстоянието "ще позволи намаляването на разходи за оборудване и оптимизиране на броя на назначените спасители от страна на концесионерите и наемателите", пише в доклада към предложените тогава промени, подписани от Ангелкова.
"В сегашната ситуация на пазара на труда у нас, която затруднява всеки наемател или концесионер на морски плаж да назначи нормативноизискуем брой спасители, които да са адекватно подготвени и способни за реакция в кризисни ситуации, считаме за адекватно увеличаването на разстоянието между спасителните постове с още 50 метра", пише още в доклада.
Така от 2020 г. се изискват по-малко спасители на плажа.
Според главния експерт по водно спасяване към БЧК Марио Бързачки картината се влошава и заради липсва достатъчно контрол от страна на държавата за начина, по който се организира водното спасяване.
"Назначават се спасители, които не са квалифицирани и са преминали курс проформа,“ коментира за „Булевард България“ Марио Бързачки.
Как се обезпечава безопасността на плажа?
Според наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, концесионерите и наемателите на морските плажове са длъжни да осигуряват осъществяването на дейностите по водно спасяване от 1 юни до 30 септември.
Според правилата спасител може да бъде всеки, навършил 17 години и преминал успешно обучение и изпит за водно спасяване. В същата тази наредба е записано, че единствено БЧК е оторизиран да провежда обучения и да издава сертификати за спасители.
"Много спасители минават курс проформа, никой не знае дали те реално са квалифицирани", смята Бързачки и допълва, "това е все едно да потърсиш лекар и в медицинския пункт да те посрещне художник."
Концесионерите сключват с договори с компании, които да им организират водноспасителната дейност и така те им набират спасителите.
Една от компаниите, която прави впечатление със сериозен брой обяви за спасители, е KNG. Обявената заплата е 1600 лв. на месец, работното време е от 8 ч. до 18 ч., а почивните дни са 2 в месеца.
Обявите за работа са за спасители на плажове в Слънчев бряг, Несебър, Ахелой, Дюни, Шкорпиловци, Аркутино, Харманите (Созопол), Силистар, Созопол, Златна рибка, Градина, Черноморец, както и по северното Черноморие.
Изисква се удостоверение за правоспособност за спасител на открити водни площи.
KNG също така е лицензирана от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) като обучителен център за реакция при бедствия, кризи и аварии.
Според сайта на KNG, цената на курс за воден спасител е 400 лв. Каква обаче е стойността на сертификата, който издават, предвид регламента по наредба, че само БЧК може легитимно да обучава и издава документ за квалифиакция за воден спасител?
Според закона за устройство на българското Черноморие, контролът дали се спазват концесионните договори, в това число и дали плажът е обезпечен със спасители и медицински пункт, се осъществява от министъра на туризма чрез длъжностни лица от съответната администрация. За целта те трябва да осъществяват периодични проверки.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
