Поредният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, с който блокът въвежда петролно ембарго, се оказа проблемен за Сърбия. Причината е, че съгласно ограниченията вносът на руски петрол за страната може да бъде забранен считано от началото на ноември. Същото обаче няма да важи за България и няколко други страни от ЕС, за които са предвидени отстъпки от ембаргото.
ЕС въвежда и се подготвя да въведе и таван на цените на руския петрол, в съответствие с договореностите между държавите от Г-7. От декември танкерите, регистрирани в ЕС, няма да могат да приемат руски петрол, ако той е продаден от Москва на трета страна на цена по-висока от прага, който ще бъде определен.
С влизането в сила на новите санкции от 1 ноември 2022 г. Сърбия няма да може да получава петрол по Адриатическия тръбопровод, както правеше досега. Първоначално проектопредложението за петролните санкции предвиждаше изключение за страните от Западните Балкани, които да бъдат освободени от ограничененията върху вноса на руски суров петрол. Идеята беше да не бъде спиран транзитът по тръбопроводите в Хърватия, които са ключови за региона, под условие, че доставките ще останат в средни нива.
Изключение обаче не беше направено, а една от причините се крие в двойнствената политика, която Сърбия води по отношение на Брюксел и Кремъл. Балканската страна е една от малкото, които все още не са наложили санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна и настоятелно отказва да го направи, като същевременно поддържа близки отношения с Москва.
Съгласно пакета от санкции на ЕС, към страната няма да тече нефт от Хърватия и тя ще трябва да търси други начини за доставка. По-голямата част от суровия петрол, който Сърбия внася, пристига по тръбопровода на хърватския държавен оператор JANAF. Горивото се транспортира за рафиниране в завода "Naftna Industrija Srbije" (NIS), 56,15 % от който принадлежи на дружество от групата на "Газпром".
През 2008 г. Сърбия продаде 51% от NIS на руския енергиен гигант на цена от 400 млн. евро, заедно с обещаната инвестиция от 550 млн. евро.
Сърбия иска членство в Европейския съюз, но отказва да санкционира Русия
След като текстът за санкциите беше официално публикуван, стана ясно, че България e една от страните, които ще получат временна отстъпка от забраната за внос на руски суров петрол по море. А един от двигателите на петролните санкции бе Хърватия.
Това обаче не се хареса на някои сръбски държавници. Министърът на вътрешните работи Александър Вулин обвини ЕС и Хърватия за създалата се ситуация.
"По инициатива на комплексирана Хърватия, на Сърбия е забранено да внася руски петрол по Адриатическия тръбопровод, а на България - не", цитира Вулин пресслужбата на вътрешното министерство.
Той настоява за обяснение защо за руската българска рафинерия ("Лукойл Нефтохим" - б.р.) има основание за освобождаване от санкции, а руската сръбска компания не. Проправителствени медии в Сърбия също пишат, че ЕС се държи лицемерно и демонстрира "двойни стандарти" по казуса.
Премиерът на страната Ана Бърнабич също осъди ефекта от наказателната процедура срещу Русия и изтъкна, че заради влизащото в сила петролно ембарго горивото в страната ще бъде с 20% по-скъпо. Според нея Хърватия е тази, която изрично е поискала Белград да не бъде включен в изключението от санкциите и сега "се хвали с това". По думите ѝ Загреб е проявил "акт на враждебност" към съседката си.
"Ще изчакаме завръщането на президента, както и изявлението му в събота и въз основа на това ще трябва да вземем някои стратегически решения и да направим стратегически промени", допълва още тя.
Александър Вучич в момента е в чешката столица Прага, където ще участва в срещата на върха, на която ще се разговаря за инициативата за установяване на Европейска политическа общност като нов платформа за диалог между съществуващите членки на Европейския съюз и страните, които се стремят към присъединяване.
Министърът на енергетиката на Сърбия Зорана Михайлович обаче умаловажи ефекта на санкциите и посочи, че държавната енергийна компания NIS вече е подготвена да внася горивото от други страни. Тя обясни, че през предходните месеци е имало диверсификация на вноса.
"Ние изобщо не разчитахме на руски петрол и от първия момент разчитахме да нямаме руски петрол от 1 ноември" допълни Михайлович.
Притисната между ЕС и Русия - пое ли Сърбия към Китай?
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
