Над 80% от общия дълг на държавната Българска банка за развитие се оказва към три китайски банки.
Вместо да подпомага малките и средните предприятия за развитие на българската икономика, ББР е насочила огромни ресурси за кредитиране на няколко големи корпоративни клиенти.
По същото време изпълнителните директори на ББР са получавали между 36 000 и 47 000 лв. средно месечно възнаграждение през периода на 2020 и 2021 г.
Допуснат е и случай на конфликт на интереси, при който членове на Управителния съвет на ББР са гласували собствените си възнаграждения, без да си направят самоотвод.
Това се вижда от данните на одитен доклад на Сметната палата, който показва сериозни проблеми в управлението на ББР в периода 2020-2021 г., обхванат от проверката.
Значителната концентрация към финансови институции извън ЕС е само един от проблемите, които одиторите засичат - или по-скоро потвърждават данните за лошо управление, които от години са обект на политически спор между ПП-ДБ и ГЕРБ.
Изводът на Сметната палата: Дейността на ББР ЕАД през одитирания период не е достатъчно ефективна за подкрепа на българската икономика.
До април 2020 г. директор на банката беше Стоян Мавродиев. Целият борд тогава беше отстранен заради отпуснат кредит за 75 млн. лв. на колекторска фирма.
До есента на 2020 г. принципал и министър на икономиката беше Емил Караниколов, излъчен от квотата на "Атака" в коалиционния кабинет на Борисов, но отстранен заради съмненията за негови връзки с ДПС.
Още тогава от "Демократична България" изнасяха информация за това, че фирми, свързвани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, Георги Гергов и др., са сред големите кредитополучатели на Банката за развитие.
По-късно Кирил Петков като служебен министър го потвърди, като публикува и списък с имената на фирмите, получили заеми от над 60 до над 140 млн. лв. Сред тях бяха "Слънчев ден", "Инса Ойл", "Параходство Български морски флот", фирмата зад "Техномаркет" и др.
Сметната палата сега отправя фундаментални критики към ръководството на ББР в периода 2020-2021:
"При осъществяване на дейността си, Банката се е отклонила от своята основна мисия да подпомага реализацията на икономическата политика на държавата по отношение на малките и средните предприятия за развитието на българската икономика, и е насочила значителни ресурси като стойност на разрешения размер за кредитиране на големи предприятия, докато средствата за подпомагане на малкият и среден бизнес намаляват", се казва в одита.
Между 2019-2022 г. ББР е предоставяла по-малко кредити, а 38% от кандидатствалите фирми сами са се отказвали от кредитиране.
Сметната палата засича и отчитане на "недостатъчна и неточна информация" към БНБ за големи експозиции на банката за развитие към предприятия, свързани с държавното управление.
По време на служебното правителство, в което Кирил Петков беше министър на икономиката, беше въведено ограничение за отпускане на кредити към клиенти за не повече от 5 млн. лв. Това обаче не се отнасяше за по-старите договори на ББР.
Банката е изложена на съществена концентрация на кредитен риск в малък брой кредитополучатели, казва Сметната палата.
През 2020 г. финансовите ресурси към големи корпоративни клиенти са били над половината от кредитния портфейл на ББР - в разрез с основната ѝ функция.
"Кредитирането на големи предприятия през одитирания период е съгласно заложените принципи и правила в закона за ББР, разпоредбите на Устава и вътрешните правила на Банката, но не следва конкретни стратегически цели и показатели за измерване на ефекта от това финансиране, респективно на резултатите от кредитирането през периода", пише в доклада.
Сметната палата критикува и липсата на прозрачна и конкурсна процедура в закона, която да се прилага при подбора на кандидати за членове на ръководните органи на ББР
Смените в ръководството не са основани нито на анализ за постигнати резултати, нито на оценка за конкретната работа на членовете на ръководните органи.
Възнагражденията им не са обвързани с постигане на резултати или изпълнение на цели - или с "определени качествени и измерими количествени критерии".
Финансовото управление на ББР не е достатъчно ефективно. Финансовият резултат се влошава, като за 2 г. са отчетени нетни загуби за обща стойност 441 млн. лв., става ясно от одита.
Основните кредитори на ББР ЕАД са три китайски банки, общият дълг към които заема най-съществен дял (79 на сто през 2020 г. и 86 на сто през 2021 г.) в структурата на общия дългосрочен дълг на Банката.
Докладът обхваща само периода до края на 2021 г., като не отразява евентуалните промени от 2022 г. насам.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
