Sofia MENAR: Здравко, Ангел и най-доброто кино от Близкия изток

Когато през 2009 г. пускат афиша на първото издание на Sofia MENAR - кинофестивал, посветен на културата и традициите на ислямския свят - организаторите Здравко Григоров и Ангел Хаджийски мечтаят единствено да не падат прожекциите. Толкова екзотично звучи идеята им по онова време.

Радват се и на 20-те човека, които се осмеляват да дойдат и да гледат непознатите филми от Близкия изток и Северна Африка. А Топлофикация-София дава своя принос за допълнителен драматизъм, като в този ден оставя Дома на киното без парно.

Здравко и Ангел решават да предложат поне горещ чай на малкото посетители. Жестът се оказва добре приет, a топлата чаша в студения салон е началото на дългогодишно приятелство. Интересен детайл от работата на двамата организатори е, че първо гледат и представят на публиката заглавията от все още екзотични от културна гледна точка дестинции , а след това и пътешестват по тях. Когато бройката на държавите става по-впечатляваща, двамата решават да отброяват страните, които са посетили и правят страница във Facebook, където споделят преживяванията си. Носи не по-малко екзотичното заглавие „Да оПОЗОРим света” (по името на сдружението им "Позор"), а броят на посетените държави вече е 116. „Става все по-трудно, защото леснодостъпните държави започнаха да намаляват, но ние сме упорити и ще „позорим” и непопулярните територии.“, казват те.

Промяната

Сега Домът на киното посреща 15-ото издание на фестивала. Разликата в сравнението с началото е голяма. Билетите за откриването са изчерпани пет дни по-рано. Открива българският филм - „Духът на Шехерезада” на Катерина Борисова.

„Най-съществената промяна за тези 15 години е публиката, която фестивалът създаде“, коментират те. Това съвсем не е случайно.

Mесеци преди откриването двамата се превръщат в разказвачи на истории, като споделят в социалните мрежи как са се свързали с режисьорите, защо са се спрели точно на тях, как са протекли преговорите. Вярват също, че веднъж отишъл в киносалона, човек не трябва да си тръгва разочарован от видяното.

Затова и селектират филмите прецизно. Вслушват се в обратната връзка, която имат с публиката. Повечето зрители ги познават. Двамата приемат както поздравления, така и търпят сериозна критика, която им помага да не повтарят грешки, които са допуснали.

„През годините видяхме, че никой няма полза от голям брой филми, хората не могат да ги изгледат, а и качеството несъмнено намалява заради количеството. Затова се спряхме на оптималния брой от около 30 заглавия, които внимателно избираме“, разказват те.

За тях е много важно фестивалът да продължи да съществува, без да е зависим от външно финансиране.

Бюджетът на Sofia MENAR идва изцяло от продадените билети за прожекциите. Нямат държавно финансиране, нямат спонсори и не ползват средства от фондове. Затова зрителите са им толкова важни. Благодарение на тях, фестивалът съществува.

Филмите

„Винаги има няколко акцента в програмата, които ти дават спокойствието, че залата ще се продаде предварително и това ще помогне да се съсредоточиш върху заглавията, които изискват малко повече усърдие и реклама, за да намерят своите зрители. Всяка година в програмата има и официална вечер на Индия, която е много колоритна и позитивна. За това събитие билетите винаги се разпродават предварително. Така става и тази година, като има рекорд с купуването на 120 билета наведнъж за прожекцията на филма „Пурна“.

Що се отнася до техните фаворити, винаги споменават филмите, които харесват, но има опасност да останат незабелязани. Ето какво препоръчват Здравко и Ангел:

• азерския филм „Олимпия” – приятна история за известен спортист, който живее старините си на село и преподава физкултура в местното училище.
• „Като слънцето и луната” е част от фокуса върху иранските режисьорки тази година, много силен дебют на Сетаре Ескандари, която съсредоточава действието в областта Белуджистан, на границата между Иран и Пакистан,
• „Кодокуши”- посветен е на японския феномен, при който самотни хора умират в жилищата си, без никой да разбере, но историята е разказана през очите на турския режисьор Енсар Алтай
• най-симпатичния филм в програмата тази година „Гутли”, за малко индийче, което иска да ходи на училище, но не може, защото кастата му не позволява да пристъпва училищния праг.

Преди години селекцията е била много трудна - организаторите нямат голям избор и се молят на различни компании да им изпращат филми от техните каталози.

Сега пак е трудно, но проблемът е, че получават стотици филми, от които трябва да изберат финалистите. Има режисьори, които са си наложили през години и които следват.

„Някога се срещнахме в Истанбул с Ферит Карахан, който тогава сам разпространяваше дебютния си филм „Да те изпъдят от рая”. Показахме го на MENAR и хората го харесаха. Сега, осем години по-късно, новият му филм „Школа за келеши” е отличен на Берлинале и спечели голямата награда на фестивала в Чикаго, което го прави недостъпен за нашия фестивал, защото таксата за правата му е много висока. Но Ферит беше така добър да предостави филма, благодарение на приятелството, което сме създали през годините", разказват те.

Друг автор, който неизменно присъства в програмата на MENAR, е френският фотограф Ян Артюс-Бертран.

"Благодарение на срещата ни с него по време на премиерата на филма „Човек” в София успяхме да си поговорим и оттогава той с радост предоставя филмите си за прожекции пред българските зрители. Тази година в програмата са включени филмите му „Жена” и „Нашето наследство”.

Извън София

Фестивалът вече може да се гледа не само в София, но и в цяла България, покрай онлайн платформата Neterra Tv+.

„Това донесе изключително много позитиви. Успяхме да стигнем до зрителите в цяла България, за което не можеше и да си помислим с реални прожекции. Самият факт, че филмите са достъпни денонощно и могат да се гледат у дома, увеличи много зрителите, до които стигат филмите от MENAR. Смятаме и занапред фестивалът да продължи да съществува във вариант кинопрожекции в София и онлайн формат за всички останали зрители в България".

Между фестивалите

Освен MENAR, Здравко (киновед) и Ангел (тюрколог) стоят и зад фестивалите Sofia Biting Docs - за "хапливи" документални филми и Кино за пътешественици.

Като пътешественици двамата мъже посещават и места, провокирани от филм иот собствените им фестивали.

„Съвсем пресен случай е Пътеката на инките в Перу. Миналата година показахме филма „Пътища на пилигрима” и там видяхме колко вълшебно място е Пътеката на инките. Няколко месеца по-късно вече крачехме по нея с приятели. Тръгнахме в дъжд, катерехме се под парещите лъчи на слънцето и накрая останахме безмълвни пред неописуемата красота на Мачу Пикчу, видян през Портата на Слънцето.“

И ако всичко е наред с MENAR, традицията продължава. В началото на февруари двамата планират да заминат за Африка: „Били сме на малко места на този континент, но впечатленията ни са изключително наситени, затова нямаме търпение да заминем. Няма да издаваме дестинации, но ще споделим, че ни чакат дълги палаткови нощи.“