Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Туризмът отдавна не е привилегия само на по-заможните. В последните 50 години пътуванията стават достъпни за все повече хора в световен мащаб, а според данните на Евростат през 2023 година в Европа са реализирани рекордните близо 3 млрд. нощувки в хотели, хостели и апартаменти за краткосрочен наем.
Очакванията са 2024 да бъде още по-силна за туристическия бизнес. Тълпите туристи обаче все по-често се оказват проблем за хората, които живеят в най-посещаваните дестинации.
Около 10 000 души излязоха на протест срещу масовия туризъм на Балеарските острови в Испания. Демонстрацията се проведе в навечерието на силния летен сезон в страната.
Регионалните медии “Diario de Mallorca” и “Última Hora” описват събитието като един от най-големите митинги, провеждани някога в Майорка.
Хората се събраха в центъра на Палма де Майорка с плакати с надписи "SOS жители, достатъчно масов туризъм".
"Искаме властите да забранят на тези, които не са живели тук повече от пет години, да купуват имоти, и да се въведе по-строг контрол върху ваканционните жилища", заяви Карме Рейнс, една от организаторките на протеста. Дни преди демонстрацията сграда рухна в близост до плажа в Палма де Майорка, като според първоначалните данни от разследването терасата е била претоварена с хора.
Балеарските острови не са единствените, чиито граждани недоволстват от тълпите с туристи. В опит да регулира посещенията редица европейски градове, сред които Венеция, въвеждат входни такси за посещение.
Откъде идва недоволството?
Постоянният ръст на туристите несъмнено носи ползи на местната икономика, но си има и цена. В някои популярни дестинации, като испанските Балеарски острови, който включват курорта Палма де Майорка, наемите са поскъпнали дотолкова, че принуждават местните да живеят извън родните си места. Британската BBC разказва историята на готвач в Ибиса, който е живее в колата си през последните три години. Говори се, че медицински сестри, лекари и полицаи също се затрудняват да си позволят местните наеми.
Настроенията са подобни и на популярните Канарски острови. Туризмът формира 35% от БВП на архипелага и 40% от работните места, но средният доход на човек там е най-ниският в Испания. Така разходите за живот се превръщат в проблем за местните.
„Много наемодатели са предпазливи по отношение на дългосрочното отдаване на имотите си под наем и все по-често предпочитат да онлайн платформи за кратък ваканционен престой“, казва Крис Елкингтън, който е редактор на местния вестник за англоговорящи The Canarian Weekly, цитиран от BBC.
„Реалният брой налични имоти намаля значително, а цената се увеличи експоненциално. И за съжаление намирането на място за живеене е много, много скъпо,” обобщава Елкингтън.
Но на Канарските острови достъпността на жилищата не е единственият проблем. Въздействието на туризма върху околната среда също се разглежда от някои като все по-неустойчиво.
„Те продължават да строят повече хотели и да разширяват сферата на туризма“, казва той. „Но за съжаление ресурсите, които са тук, всъщност не могат да се справят с това". Един от тези ресурси е водата.
Може ли да се спре свръхтуризмът?
В италианския град Венеция, който е обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО, неотдавна учителката Марта Соторива се качва на малка лодка, за да блокира огромните круизни кораби, които редовно навлизат в центъра на града и разтоварват хиляди туристи.
Тази нейна битка е спечелена - круизите вече са ограничени до индустриалното пристанище на града. Но днес по-малко от 50 000 души действително живеят във Венеция, в сравнение с повече от 150 000 през 70-те години на миналия век.
Въпреки забраната за круизни кораби, Соторива не е доволна. „Познавам много хора, които дори да имат пари, имат доходи, не могат да намерят къщи“, казва тя и допълва, че във Венеция има повече легла за туристи, отколкото за местни жители.
Големият риск от превръщането на една дестинация в туристическа, е постепенно тя се лиши от удобствата, характерни за уредените семейни райони - училища, удобни магазини, детски градини, като в вместо това се превръща в исторически тематичен парк, отбелязва BBC и припомня описанието, което много от протестиращите местни дават - „Disneyfied“.
Какви мерки се предприемат за противодействие на пренаселеността в популярните дестинации?
Един от подходите е регулиране на потока от посетители в пиковите часове.
На места това се прави чрез начисляване на входни такси за еднодневни екскурзии и предоставяне на данни на потенциалните посетители за това кога ще бъде най-натовареното време, което трябва да се избягва. Венеция наскоро въведе пробна такса от 5 евро за еднодневни разходки в най-популярните часове. Много известни исторически забележителности повишават таксите си за туристите.
Друго решение насърчава хората да избягват пътуванията в пиковия сезон, като вместо това избират "опашката" му. Така например разминаването в училищните ваканции на отделните държави също може да попречи на много семейства да се насочат към един и същ курорт по едно и също време.
Мнозина в туристическата индустрия вече говорят за т.нар. „разпръскване“. Това означава туристите да бъдат убедени да посетят на алтернативни - подобни, но по-малко натоварени - дестинации.
Ограничаването на местата за паркиране на автомобили също се превръща в предпочитан подход за намаляване на еднодневните пътувания.
Това обаче не пречи на туристическите автобуси да оставят големи групи хора.
Гърция въвежда "климатичен" данък за туристи
Таксата от 5 евро за вход във Венеция предизвика объркване и изкара местните на протест
Най-скъпото лято в Европа - от такса за екстра чиния до минимална сметка от 5 хиляди евро
