"Държавата не трябва да бъде затваряна. В много държави това е лесен подход - локдаун, затваряме, най-лесно, най-чисто. Ние трябва да убедим хората с разум". Такава беше позицията на премиера Бойко Борисов по повод пандемичната реакция на 2 ноември. 

Три седмици по-късно здравният министър Костадин Ангелов официално предложи въвеждането на строги мерки в името на прекъсването на веригата на зараза заради колапса на здравната система. 

Идеята за втори предпразничен локдаун беше посрещната със съпротива и с твърдения, че мерките за безопасност нямат позитивни ефекти върху епидемичната обстановка, а каквито и да са ползите от тях, те не компенсират щетите върху икономиката. 

Доколко адекватно е общественото здраве да се противопоставя на икономическия ръст, след като икономиката се гради върху уменията и продуктивността на трудоспособни (и здрави) граждани, е въпрос, който ще оставим настрана.

Но аргументът "локдаунът не работи" също не издържа на проверка спрямо данните. 

В таблицата можете да видите как се движат стойностите на показателя "нови случаи на Covid-19 спрямо 100 000 души от населението" в съответната държава, усреднени за 14-дневен срок, за да се избегнат епизодични резки пикове и спадове. 

Държава като Израел, която още в края на август и началото на септември бележеше опасно масово разпространение на заразата, наложи строга национална карантина, а в момента се намира на по-ниско ниво от взетите за сравнение европейски страни. 

Германия, която достигна пика на инфекциите почти месец след въведените мерки, отчита като положителен резултат това, че експоненциалното увеличение на новите случаи вече е прекъснато след затврарянето на ресторанти, увеселителни заведения и културни обекти.

В момента делът на новозаразените в България спрямо населението на страната е двойно по-висок от този в Германия. 

Гърция въведе най-строгите си ограничителни мерки на 13 ноември, но още в края на октомври правителството започна да се подготвя за пълния локдаун. Още тогава територията на страната беше разделена на зони, в които постепенно започнаха да влизат отделни забрани. В началото на тази седмица делът на новите пациенти за 14-дневен период отбеляза първия си спад.

Нови случаи на 100 000 души от населението за 14-дневен период (данните са от 1 септември до 23 ноември)

Чехия и Белгия - абсолютните рекордьори по епидемичния показател в ЕС - също въведоха извънредни мерки за сигурност, след като изпуснаха инфекцията от контрол. 

Още в края на септември епидемиолозите на Белгия предупреждаваха властите да въведат карантина, защото системата няма да издържи. 

"Колкото повече циркулира вирусът, а това ще се усили, ако продължаваме напред слепешком, толкова по-трудно ще е да защитим уязвимите групи - особено обитателите на домове за възрастни хора... Трябва да се научим да живеем с осъществими мерки за безопасност, за да държим вируса под контрол", се казваше в писмото на вирусолога Марк ван Ранст и негови колеги. 

На 19 октомври Белгия затвори всички барове и ресторанти. На 2 ноември беше въведена и националната карантина. 

Как се стигна до това решение? Системата наистина колабира. В Лиеж се принудиха да молят лекарите и сестрите да продължат да работят, дори ако са позитивни на SARS-Cov2, ако не проявяват симптоми на болестта. През ноември Германия започна да поема някои от Covid-пациентите на Белгия, които се нуждаеха от интензивна грижа. 

Чехия върна извънредното си положение в началото на октомври, като постепенно наложи ограничения на социалния живот, затвори училища, барове и ресторанти. Към 21 октомври чехите бяха задължени да носят предпазна маска дори в автомобилите си, ако пътуват в компанията на човек извън домакинството. Ден по-късно беше въведена и забрана за излизане от дома, освен за работа, посещения на близки, покупка на стоки от първа необходимост или разходки на открити места като паркове или природни местности.

Едва на 23 ноември запонча частичното освобождаване на ограниченията върху търговията и образователната система. Извънредното положение обаче остава до 12 декември. 

Смъртни случаи, свързани с Covid-19 (спрямо 1 000 000 души от населението на страната); данните са до 23 ноември.

Какво направи Израел, за да потисне епидемията? 

Първата серия от мерки за локдаун беше въведена на 13 септември, няколко дни след като Израел се оказа на първо място в света по дял на новите случаи на коронавирусна инфекция спрямо населението. 

Забранено беше на хората да излизат на повече от 500 метра разстояние от домовете си, с изключение на пътувания за работа и други уважителни причини (покупка на храна, лекарства и др.). 

Всички молове, магазини за стоки извън първа необходимост, хотели, ресторанти и фитнеси бяха затворени. Събиранията на хора бяха ограничени до 10 души на закрити места и до 20 души на открито. 

Училищата - с изключение на институциите за деца със специални образователни нужди - бяха затворени, а децата минаха на дистанционно обучение. Баровете и ресторантите можеха да работят само за доставки на хранителни стоки. 

Десет дни по-късно правителството въведе и още по-стриктни мерки - затваряне на молитвените храмове, частично спиране на работата на летище Бен Гурион и др. 

Новите случаи в 14-дневно натрупване спрямо 100 000 души от населението стигнаха пика си на 7 октомври (25 дни след обявяването на локдауна, L+25). Оттогава насам тенденцията на разпространение на заразата върви надолу. 

Първото облекчение на мерките (вдигане на част от ограниченията в градове с по-ниска заболеваемост) започна на 18 октомври (L+36) с отваряне на детските градини и яслите, вдигане на ограниченията за пътуване на повече от 1 км от дома, отваряне на някои от най-големите религиозни обекти в Йерусалим и др. 

На 1 ноември (L+50) Израел отвори началните училища, синагогите, къщите за гости, фризьорските салони, и др. Разрешението за повторно отваряне на магазините дойде на 8 ноември (L+57), при спазване на ограничение за броя клиенти в търговските обекти.  

Всички противоепидемични мерки бяха придружени с финансова подкрепа от държавата и удължаване на помощите, въведени още през пролетта за хората, които остават без работа заради пандемията.

Трудно е да се правят преки сравнения между отделни страни, доколкото всяка има свои особености - както в социалните навици на хората, така и в способността си да издържа на продължителен и тежък натиск върху здравната система.

Това, което може да се види от данните, е, че ограничителните мерки работят, когато се въведат навреме, с ясен хоризонт, без компромиси, но с търпение и с гаранции, че пострадалите от спирането на обществения живот ще бъдат подкрепени.

В противен случай, агонията на системата ще продължи. Ще продължат и недопустимите за уважаваща себе си държава сцени на болни хора, оставени да умрат пред входовете на болничните заведения.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Весела Казакова, Мина Милева и "наказателният вот" срещу филмите им в България

"Това е наказание срещу успеха на всички, които светът призна - и то западният свят"

Изследване от Швеция: Covid-19 засяга по-малко хора, ако близките им са ваксинирани

Ваксините играят ключова роля не само за индивидуалната, но и за колективната защита във високорискова среда

Вирусолозите предлагат по-строги мерки: "Ние сме в извънредна ситуация"

"Излизането от тази вълна зависи от нашето разумно поведение като общество"

Евростат: България е втора по бедност в ЕС след Румъния

Над 1/3 от населението на страната е изложено на бедност и материални лишения

Меркел посети Ердоган за последно - разбраха се за бежанците и за преговори с талибаните

Германският канцлер беше на визита в имение в Истанбул

Елтън Джон оглави британските чартове за първи път от 16 г. със съдействието на Дуа Липа

Първата му поява на върха беше през 1976, а последната - през 2005 г.