Политическите дебати около въвеждането на еврото засенчиха друг неотложен разговор – този за бъдещето на пенсионната система. А той не търпи отлагане. Въпросът не е просто колко ще получаваме, когато се пенсионираме, а какво можем да направим днес, за да гарантираме стабилност утре.
Говорим със Светла Несторова – председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“, за дефицитите на първия стълб, потенциала на втория и неособено популярния, но изключително изгоден трети стълб.
Г-жо Несторова, защо се отлага големият разговор за пенсионната реформа?
Политическите вълнения около еврото вероятно пречат да започнем сериозен разговор за пенсионната система. Но не можем да отлагаме повече, защото всеки ден забавяне е в ущърб на интереса на гражданите. Темата засяга пряко правата и интересите на българите за десетилетия напред.
Първият стълб, в който са парите, от които държавата изплаща пенсии, вече е в сериозен дисбаланс. Демографската ситуация е критична: на 100 работещи се падат около 70 пенсионери, а тенденцията е този натиск да се засилва.
Пенсиите се увеличаваха през последните години – чрез ковид добавки, промяна в швейцарското правило, политически решения – без да се държи сметка за реалните приходи от осигуровки. Резултатът от тази поредица политически решения е огромен дефицит – почти 12 млрд. лв. Това означава, че с данъците си финансираме горе-долу половината от държавната пенсионна система в първия стълб.
Какви са актуалните разчети?
В момента събираме около 20% осигурителни вноски (от работодател и работник общо), а за да няма дефицит, трябва да са поне 37%. Според актюерските* прогнози на НОИ в нито един период до 2070 г. тази ситуация няма чувствително да се подобри.
Далеч не сме единствената държава с дефицит в Европа, но всички ние, които сега работим, трябва да си даваме сметка, че при тези числа, сметките за нашите пенсии не излизат.
Може ли вторият стълб да компенсира този натиск?
Вторият стълб, в който натрупваме средства индивидуално, е замислен като допълващ първия. Средствата в него са лични и се унаследяват. За много хора това са единствените заделени средства. Но първо, вноската е едва 5% от официалния осигурителен доход на човека, а първоначалният замисъл е бил да бъде 7% от целия доход, И второ, в сегашния му вид доходността е далеч под потенциала. Затова е изключително важно да се въведат мултифондовете.
С тази промяна, след един цялостен пенсионноосигурителен цикъл, резултатът би бил почти два пъти по-добър, отколкото е при сегашния модел на инвестиране на спестяванията на хората.
Аз самата съм добър пример – осигурявам се от първия си работен ден, винаги на максималния доход. Ако мултифондовете бяха факт от самото начало, пенсията ми от втория стълб щеше да бъде около 700–800 евро, вместо сегашните прогнозни 350 евро.
Какво представляват мултифондовете?
След въвеждането на мултифондовете пенсионните спестявания на хората няма да се инвестират в един универсален фонд на принципа „един размер за всички“. Вместо това средствата ще се управляват според възрастта и рисковия апетит на осигурените лица.
В момента се обсъжда вариант с три вида фондове в универсалния пенсионен фонд. Първият би бил динамичен фонд с по-активни инвестиции и по-висока доходност, предназначен за по-младите – от 18 до 55 години. След това средствата биха се прехвърлили в балансиран фонд с умерена доходност и по-ниска волатилност, където биха останали, докато осигуреното лице навърши около 60 години. Последните 3 години преди пенсия парите се управляват в консервативен фонд, за да се запазят постигнатите натрупвания.
Системата обаче трябва да дава и избор на хората сами да решават кога и дали да сменят фондовете си. Ето, например, аз съм на 48 години. Бих искала моите средства да останат по-дълго време в активен, динамичен фонд, преди да се преместят в балансиран или в консервативен.
За тези, които не желаят да избират или нямат финансова подготовка, ще има предварително зададено разпределение според възрастта. Това е важно, защото финансовата грамотност в България все още е ниска и много хора биха се затруднили да преценят сами.
Третият стълб (доброволният) е най-гъвкавият инструмент. Използва ли се?
Третият стълб е единственият шанс да имаме сериозни доходи след пенсиониране. Той обаче е и най-слабо използваният, за съжаление. Причината е проста – ниската финансова култура и фактът, че хората не знаят изобщо как работи пенсионноосигурителната система.
Третият стълб е доброволен и е най-добрият и изгоден инвестиционен продукт за работещите граждани. Има 10% данъчно облекчение – няма друга инвестиция в България, която започва с 10% печалба още на входа. Таксите са ниски, особено след първите няколко години, доходността е над 5% на годишна база от създаването на фондовете. Средно в България човек взема пенсия около 17 години. Всички искаме през този период да запазим активния си начин на живот, да пътуваме, да имаме социален и културен живот или поне средства за лечение, а и българите са много чувствителни на темата да не тежат на близките си. Именно доброволният пенсионен фонд е реалната възможност за осъществяване на това.
Аз самата внасям 10% от дохода си от началото на трудовия си стаж в доброволен фонд. Сметките показват, че ако човек започне да внася по 250 лв. на месец от началото на трудовия си стаж месечно, то до пенсиониране, заедно с доходността, би натрупал около половин милион. А ако заплатата му нараства и съответно вноската му нараства, то ще нарастне и спестяването. Това вече би осигурило достойни доходи след пенсиониране.
Има ли гъвкавост – при временни затруднения или нужда от средства?
Да. Третият стълб е изключително гъвкав – можеш да внасяш според възможностите си, можеш и да спреш временно, без санкции. Ако имаш излишни пари, можеш да ги внесеш накуп почти без такса, защото при еднократните вноски таксата е лимитирана. Всъщност той е толкова гъвкав, че от него можеш и да теглиш пари - ако сам си внасял средствата, можеш да ги ползваш при нужда, като обаче си платиш данъците, спестени на входа. А пет години преди пенсиониране – теглиш без никакви данъци.
Освен това, ако не дай Боже нещо се случи с осигуреното лице, то тези средства се наследяват. По този начин помагаме на близките ни и когато вече ни няма.
Какво се случва след пенсиониране – как се изплащат парите от доброволния пенсионен фонд?
След пенсионирането има огромен набор от възможности как да си ги вземеш. Можеш да си ги вземеш накуп, но можеш и да ги получаваш под формата на пенсия за период от 5, 10, 15, 20 години.
Дори такъв, какъвто е в момента, третият стълб продължава да бъде най-изгодната и най-гъвкавата възможност, която хората имат за инвестиция в живота си. Той е нещо, което можеш да направиш от всяка точка на света и да си го поддържаш сам. Той не зависи от абсолютно никого – зависи само от теб.
Има ли момент, в който можем да си кажем „прекалено е рано да мисля за пенсията си“?
Финансите работят така, че колкото по-рано започнеш, с толкова по-малки суми можеш да постигнеш сериозен резултат на финала. Няма момент, в който да е прекалено рано да заделяме и инвестираме средства за себе си.
Човек може да започне от 16 години, а родителите могат да открият партида на децата си.
Има един принцип в личните финанси – да платиш първо на себе си. А най-изгодният, най-доходният начин да платиш първо на себе си, е да внесеш парите си в доброволен пенсионен фонд. Това може да се направи и онлайн, бързо и лесно, от комфорта на собствения дом или офис.
А каква е ролята на работодателите в третия стълб?
Законът предвижда и за тях данъчни облекчения – но остарели и недостатъчни. Например: 60 лв. месечно е таванът за пенсионно, здравно и животозастраховане общо, докато облекчението за ваучери за храна е 200 лв. Това показва къде законодателят насочва стимулите – към потребление, а не към дългосрочно спестяване. Време е да се коригира тази логика и данъчните облекчения за вноски в доброволните пенсионни фондове да станат, поне колкото са и за ваучерите за храна.
Това е тема, която също трябва да бъде повдигната. Трябва да търсим увеличаване на облекченията за работодателите конкретно, защото това би стимулирало фирмите да поемат своя дял в осигуряването на читави доходи на хората след пенсиониране.
Какво ще се случи с партидите при въвеждането на еврото? Трябва ли хората да направят нещо?
Не. Всичко ще се случи автоматично, прозрачно и безплатно – по официалния фиксинг. Вноските, партидите и изплащанията ще се превалутират в евро. Пенсионноосигурителните компании са напълно готови, а хората могат по всяко време следващата година да получат информация и в двете валути.
*Научно обосновани предвиждания за това как ще се развива пенсионната система в следващите години - колко пари ще трябва да се изплащат като пенсии, колко приходи ще има и дали системата ще бъде финансово устойчива.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
