В Севлиево, когато дълго време не вали, водата спира. Когато завали прекалено силно, водата пак спира.
Градът и близките села са на воден режим почти всяка година - обикновено между юли и октомври. 2024 г. не е изключение. Тръбите пресъхват в края на август и още веднъж в края на септември, до преди няколко дни.
На около 4 – 5 km североизточно от град Севлиево се намира село Крушево. От северозападната част на селото започва малък поток, вливащ се в теснината на язовир „Александър Стамболийски“. Това е първият голям язовир в България, но той не се ползва за питейна вода, а за ток и напояване, защото канализацията на общината се излива надолу през река Росица в него.
Крушево е едно от селата, в които 6 дни няма вода, 1 ден има по време на режима.
В останалите водата се пускаше през 24 часа. В Севлиево, където режимът е най-лек, тя се спира през нощта, докато кризата приключи.
В YouTube можете да намерите клип отпреди 11 години, в който жена от Крушево показва как се налага да пътува с колата си, за да намери къде да измие чиниите си, събрани в кофа. Хората се приспособяват както могат към невъзможните условия за къпане, готвене, пране, тоалетна, поене на животните по селата.
“Преди години нямаше вода с месеци. Пълнехме съдове от чешмите извън селото. Тогава в тях имаше вода, но сега вече и те спряха. Навремето старите хора ги чистеха, а сега няма кой - младите нямат интерес. Ние, ловджиите се стараем да ги поддържаме”, казва кметът Айхан Ибрям (ДПС).
В община Севлиево има няколко села с турско население, за което Доган и Пеевски се борят. В Крушево предизборните плакати като цяло са по-малко, докато в най-голямото село Ряховците афишите на ДПС-Доган са навсякъде. Там режимът е 24 часа вода, 24 часа суша.
През 2019 г., при поредното тежко безводие, бившият кмет на Крушево Илия Илиев (ГЕРБ) събира местни доброволци и с помощ от ВиК се хващат да ремонтират отдавна изоставена помпена станция. Наскоро е поправен и участък от селския водопровод, аварии няма, но собствената вода не е достатъчна по време на режима.
“Спасяваме се - понякога спираме крановете в ниската зона, за да пуснем вода във високата", казва Айхан Ибрям. “Ние горе-долу сме добре. В село Добромирка нямат собствена вода и чакат само на балканската. Там имат и училище, и старчески дом - цяло лято без вода, не знам как се оправят”
Село Крушево и паметникът на загиналите във войните
“Надявам се язовир “Бяла” да стане. Това е голям проблем и не е само за нас”, казва още той.
Севлиевската община получава питейна вода от планински водохващания на реките Росица, Багарещица, Зелениковец, Мокра - Бяла и Видима, а те се влияят от дъждовете, снеговете, горещините, тежките зими. Влияят се и от добрата грижа за горите. Какво се случва при безразборни сечи се видя при наводненията в Карловско през 2022 г.
Затова язовирът е единственото дългосрочно решение - плюс редовната поддръжка на водопреносната мрежа.
Проект за язовир има още от 80-те. Хидровъзел “Мокра - Бяла” започва да се строи през 1989 г., но спира доникъде по време на кабинета “Виденов”. Работата повече не е подновявана, въпреки че по документи проектът е голям приоритет.
По времето на правителствата на ГЕРБ за язовира се говори много, но не се работи - дава се предимство на по-спешните ремонти на довеждащия водопровод и вътрешната градска мрежа. Само че язовирът е бил "спешен" на Севлиево още преди 40 години.
Пари за по-дългосрочния проблем (оценявани между 70 и 100 млн. лв. по различни източници) не се отделят и до днес.
По времето на Орешарски тук се появява регионалният министър Десислава Терзиева и обявява триумфално, че хидровъзел “Бяла” щял да се строи с частен инвеститор. Предполагаемият бъдещ концесионер е консултантска фирма с 1 служител и 3000 лева оборот за същата година. Естествено, нищо не помръдва, а и кабинетът скоропостижно се разпада.
Препроектирането, уреждането на всички строителни книжа, реалното изграждане и запълването на хидровъзел "Бяла" с вода биха отнели около 7 години, според оценки, споделяни от кмета пред местни медии. Сходно е и времето, заминало за подновяването и завършването на най-новите язовири в България "Пловдивци" и "Луда Яна" със заеми от Световната банка.
Това означава последователна работа в рамките на поне два пълни правителствени мандата, а не администрация, която спира работа и се "прочиства" след избори през 6 месеца.
За тези години хората в Севлиево са се наслушали на много юнашки приказки как водният режим ще остане в миналото.
Разочарованието и подозрителността в Севлиево към кандидат-спасители само се увеличава. Независимо с кого говоря, чувам версия на това мнение:
“Ще построят язовира, колкото построиха тунела под Шипка”
“Откакто го помня - язовирът "започва да се строи" на всички избори…”.
“Нямам надежда, че ще се случи след тези избори, защото през моя живот този въпрос не е решен. Но ако държавата смята, че трябва да има развитие на бизнес и земеделие, няма как да се мине без стратегически действия”.
Да влезеш в политиката тук има по-различно значение. Човек не става политик, когато го изберат за кмет на Севлиево. Човек става политик, когато стане народен представител и тогава нещо се обърква: "Избират го от Севлиево, отива в София и край".
От 1989 г. са се сменили поне 27 правителства и неизброима сума ресорни министри, някои от тях са и родово свързани с региона.
Водещи кадри на ГЕРБ като Николай Нанков и Томислав Дончев са от съседните общини Априлци и Габрово, евродепутатът Илхан Кючюк е от севлиевското село Петко Славейково. Двама бивши кметове на града - покойният Йовко Йовков и Йордан Стойков - са избирани за народни представители от БСП. Хроничното безводие продължава.
Дори появата на журналист от София, който се интересува от проблема, се посреща с почуда от страна на иначе безкрайно гостоприемни хора.
Пресцентърът на общината избира да не дава коментари преди 27 октомври: “Медии от София идват в Севлиево веднъж на високосна година. Какво е това бързане сега?”. Неочаквана реакция - в мандатите на действащия кмет Иван Иванов (ГЕРБ) на практика са направени най-много инвестиции за облекчаване на кризата.
Въпросите продължават и в следващите дни: “Какво ви провокира да дойдете?”, “Защо “Булевард България” се интересува от нашия воден режим?".
Истината е, че не съм външен човек – по стечение на обстоятелствата знам за проблема от детството си. Това, което ме доведе, беше новината, че през 2024 г. Севлиево пак е на режим, и то за втори път за два месеца.
Севлиево е икономически силен регион и това е следващият парадокс.
"В годините не са спирали опитите да се обърне внимание на държавата и конкретното ресорно министерство за този проблем на севлиевци. Единственото, което е направено, е да се спрат загубите по водоподаването. Общината непрекъснато прави усилия за частично решаване на този проблем, но без дългосрочно планиране това няма да се случи"
Марияна Петрова е директор "Производствено планиране и логистика" в завода за санитарна арматура “Видима”, част от най-големия местен работодател "Идеал Стандарт - Видима". Компанията е емблемата на икономиката на Севлиево. През 1992 г. тук е подписан един от първите джойнт венчъри с инвеститор от САЩ в България след идването на демокрацията - “American Standard”. В момента имат над 2600 служители, които се занимават с производство на санитарна керамика и санитарна арматура на водещо европейско ниво, плюс център за споделени услуги, който обслужва сестрински дружества от групата Ideal Standard (придобита от Villeroy and Boch през 2024).
“Само заводът за арматура черпи между 7000 и 8000 кубика водни ресурси. Много често имаме недостиг, аварии, брак, ако не стабилизираме допълнителни собствени източници”, казва тя.
Срещаме се с нея в Севлиево няколко седмици след като бизнес сдружението "Севлиево 21 век" публикува декларация в подкрепа на призива на общината към централната власт за спешно ускоряване на проекта за язовир “Бяла”.
“За нашите работници и служители режимът е проблем. Всички работодатели страдат от липса на работна ръка - квалифицирана и неквалифицирана", казва тя.
"Ако нямаме нормални условия за тези семейства, в периферията на един малък град, кой ще дойде да работи тук? Въпросът е жизненоважен”
Градът се държи на най-щадящ режим спрямо останалите селища в общината заради голямото си население, болница, училища, обществени служби, предприятия - но дори там водата спира през нощта при последния воден режим.
До към 2005-2006 г. в Севлиево се е стигало до дни, в които трябва да се къпеш с вода от кофа, стоплена на котлон или с бързовар. Това са и моите спомени от летните ваканции в края на 80-те и началото на 90-те. При една от кризите през 2000 г. питейна вода в града се е подавала веднъж седмично - пет часа вечер.
Служител в местното ВиК-дружество с 30-годишен стаж разказва как е тунинговал бутилка от Кока-Кола с леко развита капачка като душ по време на най-дългите режими.
До 2012 г. загубите по мрежата в Севлиево са стигали до над 80%. Това е и годината, в която общината обявява бедствено положение, докато стои на режим между юли и декември.
Водоподаване в града е имало през ден, между 17 и 21 ч., а в селата - през три дни. Тогавашният кмет на село Ловнидол Боян Ангелов е разказвал пред БНТ, че за месец и половина са получавали вода общо три пъти.
Избраният година по-рано за кмет на община Севлиево Иван Иванов (ГЕРБ) започва план за подмяна на старите тръби от Априлци до пречиствателната станция “Стоките” и от станцията до края на водопровода - година по година, километър по километър.
През 2015 е завършен европейски проект за разширение на ВиК мрежата, основно за канализацията в Севлиево за над 15 млн. лв. През 2017 работата по водния цикъл в града продължава с още 1,8 млн. лв. През 2019 е направен частичен ремонт на половината от общо 20-километровия довеждащ водопровод до пречиствателната станция. През 2020 се тръгва нататък, по отделни участъци на най-компрометирания 33-километров източен водопровод в посока границата с Велико Търново. Следват ремонти и през 2022, и през 2024.
Обществените поръчки за строителството се пускат и възлагат изпреварващо, още преди да се отпуснат парите, за да не се губи още повече време. Сега остава да се довършат още около 5 км от източния водопровод и около 10 км от довеждащия от ВЕЦ “Видима” до “Стоките”.
По-особеният проблем е, че понякога водата се спира дори когато я има в изобилие - защото пречиствателната станция не смогва.
ПСПВ “Стоките” е строена през 1965 г. и оттогава не ѝ е правен основен ремонт.
Почти 60 г. по-късно, сега е подготвен проект за цялостна реконструкция, който може да започне догодина, казва техническият ръководител Момчил Раднев.
Според прединвестиционното проучване, поръчано от МРРБ за ВиК Габрово, от над 10 г. в “Стоките” не се извършва реагентна обработка на постъпващата вода заради повреди. Тя се подава към филтърни клетки с пълнеж от чист кварцов пясък - но и тези системи са амортизирани. Обеззаразява се с хлор газ и се пуска към резервоара за пречистена вода и по-нататък към селищата.
Когато в Балкана интензивно вали или снегът се топи, водата става мътна заради свличането на склоновете в захранващите реки. Тя влиза в големи количества пречиствателната станция, затлачва филтрите и не може да се пусне по-нататък заради влошеното си качество. Тогава практиката е водата към ПСПВ “Стоките” да спре временно, а към селищата се пускат само обемите от напорния резервоар (и той е за ремонт).
Понякога може да чакаш три дни водата да се утаи, разказва журналистката Емилия Димитрова, създател на новинарския сайт “Севлиево онлайн”, която отразява проблема с водните режими от години.
През 2016 г. и тя е сред хората, които се включват в гражданска подписка за спешен рестарт на проекта за язовир “Мокра - Бяла”. За един месец инициативата е подкрепена от 10 000 души - внушително постижение спрямо общото население на Севлиево ("Беше като по време на Възраждането, всеки събираше подписи").
Паметникът на Свободата в центъра на Севлиево, поставен преди 130 г. и изработен от италианския скулптор Арнолдо Дзоки
През 2017 местни активисти дори блокират временно пътя София-Варна, за да се обърне внимание на проблема на Севлиево. Областният управител на Габрово Николай Сираков обявява, че язовирът ще струва 50 милиона евро, а държавата нямало как да извади толкова пари, затова решението е в постепенната реконструкция на водопроводите.
Въпросът е като за яйцето и кокошката, казва журналистката:
Ако водопроводите не бяха ремонтирани, а язовирът беше построен, водата щеше да изтича на загуба. Сега ремонтът на тръбите вече дава ефект, но няма какво да потече по тях.
От събирането на подписката за хидровъзел “Бяла” са минали 8 години - време, което щеше да е достатъчно за построяването на язовира и за завиряването му, ако се работеше по план.
Навремето по него са построени ⅔ от отбивния тунел, местните предприятия инвестират в бетонов възел, компресорно, дърводелно отделение, доставят машини. Направени са и пътища до кариерата и тунела, които вече са за ремонт. Остава още много работа, ще се наложи и да се ревизира самият проект, защото броят на захранваното население вече се е променил.
Цялата история на водната криза в района е пример за спешната нужда от стратегическа държавна политика, за каквато призовават и от бизнес сдружението “Севлиево 21 век” - наследник на местния Съюз на работодателите.
Обединението се учредява през 1993 г. именно заради водната криза. Днес в него участват заводът за проводници "Емка", заводът за системи за електроенергия на "Хитачи Енерджи" (бившия ABB), компанията за производство на суровини за стъкло и керамика "Минерали индустриали", и други.
Когато през 2020 г. Перник остана без вода, правителството на Бойко Борисов извади над 25 милиона лева от държавния бюджет, за да се построи 13,5 км връзка от София до бедстващия град за месец и половина. Водопроводът беше пуснат веднъж (колкото да направи авария по неремонтираната градска мрежа в Перник), междувременно язовир “Студена” се напълни и новата резервна тръба стана напълно излишна.
Заради 5-месечната криза в Перник министър Нено Димов беше арестуван и даден на съд.
За десетилетната водна криза в Севлиево - а и в други области - се говори само по избори, след което се забравя.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
