182, 180, 63, 174, 188, 240, 330 - всяка сутрин България се събужда с поредното число за новите случаи на коронавирусна инфекция, и това се превърна в "норма" от 8 март насам.
Броят на новите заразени е един от най-често обсъжданите показатели на епидемията. По изказванията на здравния министър Кирил Ананиев може да се създаде впечатление, че това е водещият фактор при смяната на политиката около ограничителните мерки. При първото регистриране на повече от 200 случая на ден бяха затворени трибуните на стадионите и дискотеките, например.
Всъщност, има много други ключови променливи - ниво на разпространение на вируса (колко души заразява един болен, преди да бъде изолиран), запълване на болничните легла, брой на медицинските специалисти под карантина и на разположение в инфекциозните отделения, наличие на животоспасяващи ресурси за тежко болните от Covid-19 (лекарства, апаратура, и др).
Информацията за тях обаче остава за сведение само на експертите в РЗИ, Щаба и Министерството на здравеопазването, което в крайна сметка решава дали да удължи извънредните мерки. Моментното състояние с всекидневните нови заразени е информация за ползване от публиката. А то не е достатъчно. Защо?
За сравнение: в първите 2 месеца от епидемията в цялата област Видин бяха потвърдени общо 150 случая на коронавирусна инфекция - почти колкото бяха отчетени за едно денонощие само на територията на гр. София на 10 юли. Появата на заразата във Видин (областен център с една-единствена болница с постоянен недостиг на специалисти) беше достатъчна, за да тласне здравната и социалната система към абсолютен колапс. За сметка на това, болниците в София не са спирали да работят или да приемат пациенти от други райони на страната.
Докато важните показатели за състоянието на системата са на разположение само на Щаба, медиите и гражданите са оставени да се ориентират за развитието на епидемията по частични статистически данни - нови заразени, починали, оздравели, брой тестове.
Колкото пo-малко информация, толкова повече пространство за спекулации се открива. Така се появи и конспиративната теория, че някой си "играе" с числата, като контролирано увеличава броя на проведените тестове, за да надува абсолютната стойност на новите случаи и да връща темата за Covid-19 в обществения дебат.
Теорията гласи, че заболеваемостта е все толкова ниска, както в самото начало и че статистиката заблуждава заради политически мотиви, несвързани с грижата за общественото здраве.
Вярно ли е това? Може да разберем като съпоставим данните от края на април до началото на юли - това е периодът, в който щабът публикуваше всекидневно (с изключение на един-два дни) справка за броя на проведените PCR-тестове.
Видимо е, че има два отделни периода на заболяването, а "вододелът" е около 1 юни. Дотогава средният процент на положителните проби от общия брой тестове спада стабилно надолу, като в най-ниското си ниво е на 1,11%. Дневните "върхове" в графиката от месец май, при които е постигано ниво от 6-7% положителни проби, всъщност съвпадат с отчетите за работата на лабораториите през почивни дни. Тогава са извършвани по-малък общ брой тестове, затова на техен фон позитивните тестове изпъкват. Но не защото са прекалено много като абсолютна стойност.
На 4 май са отчетени 34 случая за цяла България (6,45% от тестовете за деня), на 11 май - 25 случая (6,2%), на 18 май - 24 случая (6,63%).
През месец май средният брой на обявените тестове е между ~1100-1200 изследвания дневно.
Тенденцията се преобръща от началото на месец юни. Както броят на тестовете, така и броят на положителните случаи се увеличава спрямо най-ниското ниво от края на м. май. На пръв поглед - колкото повече търсим, толкова повече намираме инфектирани хора.
Но процентът на растежа при двете измервани категории не е еднакъв. Ако вземем за отправна точка Седмица 1 (дните между 4 и 10 май), първото видимо увеличение на средния брой тестове е след 8 юни с малко над 52%. В същия период броят на положителните проби нараства с почти същия дял около 59%. С всяка следваща седмица разликата между двете криви се разтваря. Увеличението на общия брой тестове в Седмица 9 (от 29 юни) спрямо Седмица 1 е 133%, но увеличението на броя положителни проби от тези тестове в рамките на същия период е 203%.
През последната недовършена седмица (с начало 6 юли) бяха отчетени три поредни дни на рекордно високи дневни стойности на нови инфектирани лица. Увеличението на положителните проби спрямо Седмица 1 е 301% , докато при броя на тестовете повишението е малко над 146%.
Това би трябвало да показва ясно, че ръстът на регистрираните нови случаи не се дължи само на увеличения капацитет за изследване, а на други фактори.
Едно от обясненията за тази тенденция е подновената възможност за събиране на големи групи хора в рискова среда - нощни заведения, големи спортни събития, болници с опасност от разпространение на инфекцията през персонала, производствени бази и др.
Огромната част от тестовете се провеждат на пациенти преди прием в болница, хора с развити симптоми на заболяване (за да потвърдят съмненията, че човекът е болен от Covid-19), и на контактните лица на болните (за да проверят и предотвратят потенциално пренасяне на заразата). Останалите хора, които карат инфекцията без симптоми или пренебрегват неразположението си, не се тестват и не влизат в справките на Щаба.
Засега у нас няма практика за масово редовно тестване с PCR на случаен принцип, каквото Гърция въведе нарочно при
Гърция прави по 3000 PCR теста на ГКПП "Кулата-Промахон"
с капацитет от 3000 всекидневни изследвания - почти толкова, колкото цяла България провежда за един ден.
Важно е да се има предвид и още нещо: всекидневните статистически данни показват само официално регистрираните случаи на SARS-Cov2 в България. Колко са реалните носители на вируса, може само да се предполага чрез моделиране по тенденциите от направените изследвания досега. А те показват видим ръст.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
