The Crown 3: Новото лице на Елизабет II

"- Събуждаме се сутрин, лягаме си вечер. Работим, уморяваме се, боледуваме. Имаме чичовци, от които се срамуваме. Ходим на скучни коледни тържества, които се налага да издържим. Ние сме абсолютно нормални.

- Но хората не ви възприемат по този начин, и ако позволите да кажа - тъкмо тук става по-сложно. Те не искат от вас да сте нормални.

- Е, какво искат тогава? Кажете ми. Какво искате от нас?

- Истината е, че и ние не знаем какво искаме. Освен че искаме да бъдете идеални."

Диалог между кралица Елизабет II и премиера Харолд Уилсън по време на лична аудиенция, The Crown.

Най-красивата приказка за крале и кралици e и най-тъжната, тъкмо защото е истинска. С добре познатата впечатляваща сценография и талант за разказване на истории The Crown на Netflix се завърна със своя трети сезон, за да покаже новото лице на кралица Елизабет II.

След два сезона Клеър Фой отстъпва главната роля на Оливия Колман - 45-годишната носителка на "Оскар" за The Favourite. Хелена Бонъм-Картър заменя чудесната Ванеса Кърби в сложния образ на принцеса Маргарет. Тобайъс Мензийс (Game of Thrones, Outlander, The Terror) прави солиден пробив с превъплъщението си в принц Филип след младоликата версия на Мат Смит (Dr. Who).

"Възрастта рядко проявява милост към човека", казва кралицата, докато се вглежда смаяно в своя профил.

Сега Елизабет II e по-зряла и по-мъдра и наблюдателна, но по-тревожна, по-саможива.

Неузнаваема за самата себе си.

The Crown 3 не е просто разказ за живота на едно необикновено "нормално" семейство, в което дългът, ритуалът, престижът и вертикалите на властта са по-важни елементи на съществуването от щастието, свободата, близостта, дори възпитанието на собствените деца.

През прозорците на Бъкингамския дворец се вижда цялата история на поствоенна Великобритания - империя в последната фаза на разпада си, държава в задълбочаваща се финансова и социална криза. Десетки континентални монархически режими са изчезнали от картата през последните няколко десетилетия. В разгара на Студената война, Лондон се сблъсква с все по-силна съпротива от двете страни на Желязната завеса - както в СССР, така и в Европейската икономическа общност, до която страната не е допусната.

"Специалните отношения" със САЩ достигат точка на замръзване, след като Линдън Джонсън не получава подкрепа от британското правителство за войната във Виетнам и на свой ред отказва да осигури поредния спасителен дълг за стабилизиране на обезценената британска валута. Безработицата се влошава с всяка следваща година, а след повече от десетилетие в опозиция Лейбъристите получават мнозинство в парламента. За първи път в кабинета на Нейно величество влизат откровени противници на монархията, враждебни както към привилегиите на стария ред, така и към поведението на самата Елизабет II в моменти на криза.

Най-лоялният й съюзник в правителството - премиерът Харолд Уилсън - е човекът, в чиито съвети кралицата винаги се вслушва твърде късно заради предразсъдъците си към странния "кабинетен социалист". Историята на министър-председателя (в ролята: Джейсън Уоткинс) е комбинирана с разказ за последиците от тежкия шпионски скандал през 50-те и 60-те години около т.нар. "Кеймбриджка петорка" - разкриването на мрежа от двойни агенти на КГБ по върховете на дипломацията и разузнаването на Великобритания.

С мъчителни, трогателни детайли The Crown 3 разказва и за истинската трагедия на уелското миньорско селище Аберван от 1966 г., когато огромно свлачище от въглищни отпадъци затрупва децата в местното училище. При бедствието загиват 116 деца и близо 30 възрастни, а поройният дъжд, довел до фаталното наводнение, сякаш физически е пресушил очите на кралицата.

Бог, божественото и вярата са вплетени като невидими нишки в епизодите - през недостижимия идеал, през символа на властта, през гнева и отчаянието, през прошката, силата и смирението на принцеса Алис, монахинята-майка на принц Филип.

The Crown 3 е разказ и за правилата в отношенията между медиите, политиката и държавните институции: от опитите на Короната да се представи своята версия на нормалността с документално "риалити" на BBC (забранено за повторно излъчване от 70-те години насам), през признанието на министър-председателя Уилсън, че "дължи политическия си живот на телевизията", до появата на репортерите "Маргаретолози" в САЩ, които посрещат и изпращат сестрата на кралицата в Калифорния като холивудска звезда (първото предупреждение за опасната притегателна сила на таблоидите).

Със сигурност ще имате нужда от известно време, за да свикнете с новите физиономии на обичайните заподозрени в The Crown.

Въпреки че 53-годишната Хелена Бонъм-Картър се превъплъщава в принцеса Маргарет от времето, когато героинята й още не е навършила своите 40, актрисата успява да възпроизведе безгрешно образа на жената, чието същество кипи от амбиция, енергия и желание за човешка близост, но която завинаги остава функция на нечии чужди грешки и на собствения си стремеж към постепенната саморазруха.

За 45-годишната Оливия Колман - впрочем, актриса с рядък комедиен талант - това е втората силна и сложна монархическа роля след "Фаворитката", която й пасва с лекота. Историята на семейството на Елизабет II е близка както за самата нея, така и за екранната й сестра Хелена Бонъм-Картър. И двете са играли ролята на Кралицата-майка в по-ранни филми - Колман в Hyde Park on Hudson (2012), a Картър - в "Речта на краля" (2010).

Задачата им да представят реалистични и пълнокръвни характери отвъд статичното, вечно сковано публично присъствие на кралското семейство не е никак лесна. Централните герои на сюжета - все още живи и здрави реални личности - изключително рядко са си позволявали да споделят от първо лице откровения за своите собствени емоции, тревоги, съпружески конфликти, грешни решения. Информацията "отвътре" винаги минава през поне една външна мембрана - на личните секретари или на близките сътрудници - след което се пречупва през журналистическото разбиране за новинарска стойност и се отразява в личното възприятие за смисъла от монархията на всеки човек.

Решението за пълна смяна на актьорите след 2 сезон е доста смело, но рано или късно високата класа на таланта се отплаща.

Независимо от пристрастията, The Crown остава задължителен сериал за всеки, който се интересува не само от британската и европейската история, но и от базовата същност на човешко състояние - на неговите сили и слабости, страхове и заплахи, "нормалност" и "ненормалност", предразсъдъци и грехове.