Ген. Джеймс Матис е легенда в американската армия. Ветеран с няколко награди за изключителни заслуги, прекарал 45 години от живота си на военна служба, Матис е бивш ръководител на централното командване на въоръжените сили на САЩ (2010-2013), участвал в кампаниите в Персийския залив, Афганистан и Ирак.
В последната си книга "Страх: Тръмп в Белия дом" Боб Удуърд описва генерала от морската пехота като уважаван, решителен, опитен и спокоен офицер, независимо от прозвищата, с които се е сдобил през годините - "Лудото куче" и "Хаос".
По думите на ген. Джак Кийн (бивш зам.-началник на щаба на американската армия), Матис чете непрекъснато и притежава близо 7000 книги в библиотеката си. Именно Кийн го препоръчва пред Тръмп за най-високата позиция в Пентагона.
Ген. Матис беше министър на отбраната на САЩ между 2017 и началото на 2019 г., когато напусна поста си заради несъгласие с отстъплението на Вашингтон спрямо военната стратегия за Сирия. Преди да напусне, главният стратег на Тръмп Стийв Банън определя генерала като "министър на увереността" и "моралният гравитационен център на администрацията".
Досега 70-годишният ген. Матис предпочиташе да пази мълчание относно критиките си към Тръмп. Но реакцията на президента спрямо гражданските бунтове срещу полицейското насилие от последните седмици накара генерала да се включи отново в публичния дебат с остра критична статия, публикувана в The Atlantic.
В нея ген. Матис обвинява президента за това, че увеличава дълбокия обществен разлом, предизвикан от крайната партийна риторика.
В същото време той посочва, че мобилизирането на американски войници от резерва срещу протестиращите по улиците на големите градове в страната е нарушение на конституционните права на гражданите. "Последната капка", която прелива чашата на търпението, е разчистването на протестиращите от района около парка Лафайет пред Белия дом с гумени патрони и сълзотворен газ, за да може Тръмп да се снима пред църквата "Сейнт Джон" с Библия в ръка.
"Доналд Тръмп е първият президент в живота ми, който не се опитва да обедини американския народ - дори не се преструва, че го прави. Вместо това се опитва да ни раздели. Наблюдаваме последствията от три години на умишлените му усилия. Наблюдаваме последствията от три години без зряло лидерство. Можем да се обединим без него, като използваме силите, присъщи на нашето гражданско общество. Няма да е лесно, както показаха последните няколко дни, но го дължим на съгражданите си, на отминалите поколения, които проляха кръв в защита на този обет, и на нашите деца", пише той в своя коментар.
Предлагаме ви цялата статия на ген. Матис, озаглавена "В единството е силата".
"Наблюдавах развитието на събитията от тази седмица с гняв и възмущение. Думите "Справедливост за всички съгласно закона" са изсечени във фронтона на Върховния съд на Съединените щати. Точно това изискват протестиращите - и справо. Тяхното искане е благоразумно и обединяващо - това е искане, което всички би трябвало да подкрепяме. Не бива вниманието ни да се отклонява от поведението на малка група нарушители на закона.
Протестите се олицетворяват от десетки хиляди съзнателни личности, които настояват да спазваме собствените си ценности - ценностите ни като хора, ценностите ни като нация.
Когато се присъединих към армията преди около 50 години, положих клетва да поддържам и защитавам конституцията. Никога не съм си представял, че войниците, положили същата клетва, ще получат заповед да нарушат конституционните права на своите съграждани при каквито и да било обстоятелства - най-малкото за да осигурят възможност за странна фотосесия на избрания главнокомандващ, докато военното командване стои настрана.
Трябва да отхвърлим всяка мисъл, че градовете ни може да се превърнат в "бойно поле", на което униформените ни войници са призовани да "доминират". У дома трябва да използваме армията си само ако това се поиска от щатските губернатори при много редки обстоятелства. Военизирането на реакцията спрямо протестиращите, както видяхме във Вашингтон, създава конфликт - фалшив конфликт - между войниците и гражданското общество. То ерозира моралната основа, която гарантира доверената връзка между униформените мъже и жени и обществото, което те се заклели да пазят. Общество, от което самите те са част.
Поддържането на обществения ред е правомощие на цивилните органи и на местните лидери, които най-добре познават своите общности и носят отговорност пред тях.
Джеймс Мадисън пише във "Федералистът No. 14", че "Единна Америка, с малка армия или дори без нито един войник, представлява по-заплашителна сила срещу външната амбиция, отколкото разединена Америка със стотици хиляди ветерани, готови за война". Не бива да военизираме реакцията срещу протестите. Трябва да се обединим около една обща цел. А това започва от създаването на гаранции, че всеки от нас е равен пред закона.
Заповедите, дадени от военните ръководители към въоръжените ни сили преди инвазията в Нормандия, напомнят на войниците, че "Нацисткият слоган за унищожението ни е "Разделяй и владей". Американският отговор е "В единството е силата".
Трябва да призовем към единство, за да преодолеем тази криза - уверени, че сме по-добри от политиката.
Доналд Тръмп е първият президент в живота ми, който не се опитва да обедини американския народ - дори не се преструва, че го прави.
Вместо това се опитва да ни раздели. Наблюдаваме последствията от три години на умишлените му усилия. Наблюдаваме последствията от три години без зряло лидерство. Можем да се обединим без него, като използваме силите, присъщи на нашето гражданско общество. Няма да е лесно, както показаха последните няколко дни, но го дължим на съгражданите си, на отминалите поколения, които проляха кръв в защита на този обет, и на нашите деца.
Можем да преодолеем тези тежки времена и да излезем по-силни, с подновено усещане за целеустременост и с взаимно уважение. Пандемията ни показа, че не само войниците ни са готови да направят най-голямата саможертва си за сигурността на обществото. Американците в болниците, хранителните магазини, пощите и в други места поставиха живота си под риск, за да служат на съгражданите и родината си. Знаем, че сме по-добри от злоупотребата с изпълнителната власт, която наблюдавахме на площад "Лафайет". Трябва да отхвърлим и да потърсим отговорност от онези държавни служители, които се подиграха с конституцията ни.
В същото време, трябва да си спомним за "по-добрите ангели" на Линкълн* и да се вслушаме в тях, докато полагаме усилия за обединение.
Само ако поемем по нов път - който всъщност означава да се върнем обратно към основополагащите си идеали - ще можем отново да станем държава, която буди възхищение и уважение както у нас, така и по света".
НАЙ-ВЪЗДЕЙСТВАЩИТЕ СНИМКИ ОТ ПРОТЕСТИТЕ В АМЕРИКА
РАЗМИРИЦИТЕ ОТВЪД ОКЕАНА - АД И ЗА ЖУРНАЛИСТИТЕ
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА ОСЪДИШ ПОЛИЦАЙ В САЩ
Реакцията на Тръмп спрямо статията на ген. Матис беше в типичния му стил. Президентът го нарече "най-надценения генерал в целия свят" и обяви, че отстраняването му от длъжност е "може би единственото нещо, което ни обединява с Барак Обама" (бившият президент освобождава Матис през 2013 г.).
Статията на ген. Матис беше публикувана в деня, в който настоящият министър на отбраната Марк Еспер обяви, че се е противопоставил на предложението на Тръмп да задейства т.нар. Закон за безредиците, който позволява на президента да мобилизира армията за кампания на територията на САЩ.
Преди дни двама бивши ръководители на обединеното командване на армията - ген. Мартин Демпси и ген. Майк Мълън - осъдиха използването на Националната гвардия за разпръскване на демонстрациите.
"Америка не е бойно поле. Нашите съграждани не са врагът", написа ген. Демпси в профила си в Twitter.
В своя статия за The Atlantic, озаглавена "Не мога да запазя мълчание", Майк Мълън пише: "Каквато и да е била целта на Тръмп при онази визита (до църквата във Вашингтон), с нея той разкри неуважението си към правото на мирен протест в тази държава, помогна на лидерите на други държави, които се радват на вътрешните ни проблеми, и създаде риск за още по-голямо политизиране на мъжете и жените от нашите въоръжени сили".
* Препратка към цитат от историческа реч при встъпването на Ейбрахам Линкълн в длъжност като президент на САЩ: "Не сме врагове, а приятели. Не бива да сме врагове. Макар страстите да са обтегнали връзките на взаимната обич, те не бива да ги прекъсват. Мистичните нишки на паметта отново ще се проявят, когато отново бъдат докоснати - сигурен съм, че това ще стане - от по-добрите ангели на нашата природа".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
