Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Навиците винаги са трудни за изкореняване, особено когато са били налагани с векове. Коронавирус епидемията обаче вече промени света по редица начини и има вероятност ръкостискането също да се превърне в нейна жертва.
Днес то е един от най-използваните жестове в света, като има безброй употреби - от поздрав между непознати, приятели или спортисти, до сключване на бизнес сделки - превърнало се е в едно от най-често срещаните взаимодействия между хората. Президентът на САЩ примерно се ръкостиска с по около 65 хиляди души на година.
Мерките за социално дистанциране промениха тази норма. Физическият контакт се превърна в табу, което трябва да избягваме, ако не искаме да допринесем за разпространението на заразата. Дори германският канцлер
Моля, без ръкостискания. Дори с Ангела Меркел
, когато протегна ръка към федералния министър на вътрешните работи Хорст Зееховер.
Преди да се задълбаем в ползите и негативите от ръкостискането, нека погледнем към неговата история. Трябва да се върнем пет века преди Христа, за да открием първите сведения за подобен жест - скулптура, на която двама гръцки войници са сключили ръце. Счита се, че първоначално това е било начин да изразиш мирните си намерения към някого, демонстрирайки, че не държиш оръжие.
След това идва Рим със своите прословути роби и скритите в тях ножове. Хората хващали един друг за ръкавите над китката, за да разберат какви са намеренията на събеседника ти.
В днешни дни ръкостискането до известна степен е изгубило функцията си да спасява човешки животи и епидемии като тази на Covid-19 ни показват, че дори има силата да ги отнема.
"Не мисля, че някога отново трябва да се ръкостискаме, ако трябва да бъда честен.", каза през април доктор Антъни Фаучи, една от основните фигури на американското правителство в борбата с коронавируса.
"Не само ще е добър ход за предотвратяване на разпространението на коронавирус инфекцията, най-вероятно ще намали драматично и други зарази като грипа например," допълни за евентуалното отпадане на този навик.
Професорът по психология и връзки с обществеността Елке Уебър от Принстънския университет изучава как хората предприемат рискове потвърждава пред BBC, че навиците се изкореняват трудно, но в същото време посочва, че те се променят, ако социалния, икономичен или медицински контекст също бъде изменен.
Според него дискусиите дали трябва ръкостискането да остане част от ежедневието не са прекалени:
"Оцеляването ни е друа важна човешка ценност. Алтернативата е да се върнем към живота, какъвто го познаваме, и да игнорираме факта, че много възрастни, хора с наднормено тегло и такива с други заболявания ще починат, докато изградим имунитет, което ще отнеме известно време"
Има много варианти за заместител, който не включва физически контакт. Поклонът, кимането или някой от множеството сигнали с ръце - помахване, събиране на дланите в стил на молитвата или хавайския знак "шака", при който се изпъват големият пръст и кутрето, а всички други са свити. Самоанците например се поздравяват с надигане на вежди и широка усмивка.
Ще ни задоволят ли обаче тези поздрави по същия начин. Проучвания по темата показват, че доброто ръкостискане активира същите части на мозъка, както приемането на вкусна храна или хубаво питие.
Според Кристин Легар, професор по психология в Тексаския университет в Остин, това е "буквален израз на човешката свързаност", символ на това как хората са еволюирали в изключително социални същества.
"Фактът, че заложихме на докосването на лактите като заместник, показва колко важно е всъщност докосването - не искаме да изгубим тази физическа връзка"
Когато изпитват стрес, хората често се нуждаят от допир с близък, за да се успокоят. Според доктор Стюарт Уолф от Dell Medical, разделянето на обществото на хора, които могат да бъдат докосвани и такива, които трябва да останат в изолация може да поднесе сериозни психологични последствия.
Съществуват обаче начини, по които ръкостискането да остане част от битието ни, като същевременно рискът от предаване на вируси бъде намален. Професорът по психология в Тексаския университет Артър Маркман посочва някои от тях - можем да наблегнем на по-често миене на ръцете, да използваме дезинфектанти и стратегии, с които да избягваме да докосваме лицето си.
Човешкият контакт е нещо жизненоважно, въпросът е можем ли да променим навиците си така, че да го направим възможно най-безопасен.
