В Конгаз - малко село в молдовската автономна област Гагаузия, статуя на бившия съветски лидер Ленин стърчи в близост до приемен център за украински бежанци.
"Научих само добри неща за Ленин - че той е бил важен лидер, че е бил трудолюбив човек като нас. Ето защо нямам нищо против да застана до статуята на Ленин", споделя Маргарита, която пристига от Одеса и в момента живее на улицата, кръстена на лидера на СССР в селото.
Преди няколко седмици тя се озовава в Конгаз с деветгодишния си син - идва от столицата на Приднестровието, самопровъзгласилия се за република автономен проруски регион на Молдова. Преди седмици там избухнаха експлозии, за които се смята, че са свързани с войната в Украйна. Руските власти обявиха по-рано, че търсят по-лесен достъп до региона, за да атакуват Украйна.
"Бихме отишли и по-далеч, но само ако нещо се случи тук в Гагаузия. Сега се чувстваме в безопасност - тихо е, сякаш съм си у дома в Одеса. И е полезно, че тук всички говорят руски", споделя Маргарита пред AlJazeera.
Жената мечтае за Украйна преди войната, но въпреки това не изпитва лоши чувства към онези, които симпатизират на Русия.
„По никакъв начин не ме притеснява, че хората тук са проруски настроени, защото аз избирам тишината и спокойствието в душата си. Не искам война с другите, това е важното за мен”, каза Маргарита.
Гагаузия е най-бедният регион на Молдова, населен предимно с рускоезично тюркско малцинство, заселило се там по османско време. В района живеят около 150 хил. души, предимно гагаузи, които съставляват 5% от общото население на Молдова. Те са православни християни и говорят предимно руски език, но също и гагаузки, който е близък до турския.
Там живеят още и руснаци, украинци и българи. Българският в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата, в които има български ученици.
През 1940 г., заедно с Молдова, Гагаузия се отцепва от Румъния и става част от Съветския съюз. Подобно на отцепническия регион на Приднестровието, Гагаузия обявява независимост през 1990 г., когато се разпада СССР. През 1994 г. областта отново става част от Молдова - като автономен регион със собствена полиция, регионални закони и самостоятелни икономически връзки с ЕС, Русия и Турция.
Макар и беден, регионът е от политически интерес и за трите сили. В кабинета на заместник-кмета на гагаузката столица Джодж Сари могат да бъдат забелязани турски знамена и турски амулет във формата на око. Анкара е инвестирала в инфраструктурата, болниците и училищата на Гагаузия, а през 2020 г. президентът Реджеп Ердоган посещава мястото и открива там ново консулство. Според Сари Турция е оказала значителна помощ и за приемането на украинските бежанци в региона.
Междувременно Европейският съюз също инвестира в инфраструктурата чрез Европейската банка за развитие. Ирина Влах, губернатор на Гагаузия, вярва в балансирането на конкуриращите се интереси на Брюксел, Москва и Анкара.
Най-голямото предизвикателство пред региона обаче се оказва недоверието му към Молдова, особено след встъпването в длъжност на проевропейския демократичен президент Мая Санду през 2020 г.
„Правителството в Кишинев е срещу нашия народ. Понеже не говорим румънски, те ни мислят за руснаци”, твърди Николай, местен жител.
През март Молдова официално стана кандидат за член в ЕС. Макар че присъединяването може да отнеме години, гагаузите вече са против този ход. Николай вярва, че ако Молдова се присъедини към ЕС, неговите хора "ще бягат свободно в Европа“.
Според 20-годишната Анастатия, която скоро ще учи в университет, ако Молдова се присъедини към ЕС, в Гагаузия ще настъпи "хаос".
Исторически регионът подкрепя социалистическата партия, водена от бившия президент Игор Додон, който е известен със затоплянето на връзките с Москва.
„Нашият регион искаше да има добри отношения с Русия, тя да ни предлага по-евтин газ и нашите студенти да могат да учат в Русия. Мая Санду прекъсна тази връзка“, обяснява Анастасия.
Всъщност огромна част от негодуванията към ЕС в региона се дължат предимно на руската пропаганда там. Новините от Румъния и Молдова се представят за тенденциозни и в подкрепа на Запада, докато жителите на района се информират от руските държавни медии.
„Те си мислят, че сме зомбита и не можем да мислим. Очевидно сме против войната, но молдовските медии смятат, че не сме в състояние сами да анализираме нещата и сме разстроени от това, неприятно е“, каза Николай пред Al Jazeera.
Правителството на Молдова наскоро забрани провоенните символи, свързани с руската инвазия в Украйна, като буквите V и Z.
Млади гагаузи обаче виждат полза от присъединяването на страната към ЕС.
„Мисля, че Молдова и Гагаузия трябва да се движат към ЕС. Хората имат лошо мнение за Русия, но добро мнение за ЕС“, споделя 16-годишната Лили.
След два месеца тя смята да продължи образованието си в Русия и тази идея все още и харесва. На въпрос дали се страхува от войната в Украйна, тя казва, че „изобщо не се притеснява“.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
