Снимка: © Getty Images

Площад Таксим е празен, все по-малко хора вървят по улиците пред църквата „Света София“ и джамията „Султан Ахмед“, а Капалъ Чарши е потънал в тишина. Със своите над 15 милиона души население Истанбул е рискова територия по време на пандемията от новия коронавирус, която промени лицето не само на най-големия град в страната, но и на цяла Турция.

Макар президентът Реджеп Тайип Ердоган да предприе някои спорни мерки, държавата прилага различен от много страни метод за борба с Covid-19 – частично „затваряне“. По време на делничните дни, само гражданите под 20 години и тези над 65 са задължени да останат у дома. Всички останали могат да излизат навън, макар много малки бизнеси и паркове да са затворени, ресторантите да работят само с доставки по домовете, а банките да обслужват с ограничено работно време. Строителството обаче продължава, така както и работата в заводите и в другите бизнеси, които поддържат икономиката жива.

Миналия уикенд турското правителство приложи 48-часова забрана за излизане, която важи в 31 провинции, поставяйки под блокада три четвърти от населението на страната. Мярката ще важи и през тази събота и неделя. И докато управляващите имаха за цел да спрат разпространението на заразата, първоначалният резултат беше истинско бедствие.

Забраната за излизане беше обявена само два часа, преди да влезе в действие. По този начин паниката завладя мнозина и хората излязоха до магазини за хранителни стоки, пекарни и аптеки, за да се запасят с най-необходимите продукти. Получи се огромно струпване на граждани на едно място, като няколко местни медии показаха в репортажите си, че мерките за спазване на дистанция не са се спазвали.

След създалия се хаос президентът Ердоган отправи обръщение към нацията, като каза, че Турция е достатъчно силна, за да предпази своите граждани и да им осигури всичко необходимо по време на кризата. 

Страната избра своя път към борба със заразата, а той е да отдели най-рисковите групи от останалите. Да изследва контактните лица, а да не залага на масово тестване, както и да лекува пациентите с хидроксихлорохин, фавипиравир и чрез преливане на кръвна плазма от излекували се хора.

Ефективен ли е методът на Турция?

Някои експерти смятат, че частичните ограничения, които Турция прилага, могат да бъдат успешен модел срещу Covid-19, стига най-уязвимите да остават у дома, а останалите да спазват предприетите мерки. 

„Това е алтернативна стратегия“, казва д-р Мухамад Мунир – вирусолог в Университета в Ланкастър, Обединеното кралство. Според него фактът, че здравите хора излизат навън, за да пазаруват например, невинаги създава вреди. „Единствената полза от затварянето по домовете е, че разпространението на заразата ще бъде бавно и напрежението върху болниците ще бъде намалено“, казва той, цитиран от CNN.

В момента отчетените случаи в Турция са над 74 000, жертвите са повече от 1600, а излекуваните – над 7000, сочат данните от Worldometers. От 4 април насам обаче дневно биват регистрирани около 4000 нови случаи, а понякога и близо пет хиляди. Графиката на процента на смъртността също се изкачва стръмно нагоре.

Вирусологът д-р Джеръми Росман от Университета в Кент казва, че частичното затваряне по домовете е наистина ефективно само когато се приложи в ранен етап от пандемията, когато дадена страна все още има много малък брой отчетени случаи, или когато държавата вече е преминала пика си и се възстановява от пълна блокада. 

„Повечето страни на нивото на Турция прилагат пълното затваряне. Частичното може да бъде добро, може да балансира функционирането на икономиката, докато заразата все още се разпространява“, казва той пред CNN. „Зависи от това колко добре населението се придържа към препоръките и колко добре се прилагат мерките за физическо дистанциране и хигиена на ръцете на работните места. Но със скоростта на нарастване на случаите в Турция сега, съществува риск, че то (б.а. – частичното затваряне) няма да бъде ефективно“, смята Росман.

"За" и "против" лечението с хидроксихлорохин

Турската медицинска асоциация обяви, че статистиката, която отчита жертвите вследствие на коронавируса, не включва случаите на пациенти, които са показали грипоподобни симптоми, но са дали отрицателни проби. Здравният министър Фахретин Коджа твърди, че процентът на смъртност в страната вследствие на коронавируса – който е малко над 2% - е такъв поради огромния здравен капацитет и модел на лечение, различен от този в останалите страни. 

Той казва, че подходът на Турция е насочен към проследяване на контактните лица, а не към масово тестване. Освен това медиците забавят евентуалното интубиране на пациентите, като прилагат лечение с наситен кислород за по-дълго време. Според Коджа този метод дава по-добри резултати.

Също така в Турция се използва лекарството срещу малария – хидроксихлорохин, както и японският антивирусен медикамент фавипиравир. Лечението на пациенти с тях е започнало много по-рано в сравнение с останалите страни, съобщава здравният министър.

Но д-р Мунир от Университета в Ланкастър е един от многото медицински експерти, които застават против използването на лекарството против малария с цел лечение на коронавирус. Той смята, че рискът от странични ефекти е по-голям от всички ползи, които хидроксихлорохинът може да окаже върху пациентите.

„Леченията имат много малко влияние“, обяснява той. „Що се отнася до хидроксихлорохина, пациентите може и да се излекуват от Covid-19, но след година могат да имат възвръщащи се проблеми със сърцето. Ето защо няма достатъчно доказателства за одобрение на тези лекарства в по-широк мащаб“.

Ректорът на Истанбулския медицински университет д-р Нури Айдън казва: „Опитваме се да спасим животи“. Болницата към учебното заведение е една от тези, които водят борбата срещу коронавируса в Турция. „Това, което наблюдаваме, е, че когато пациентите приемат хидроксихлорохин, преди да влязат в интензивните отделения, те прекарват по-малко време в тях“.

Айдън споделя пред CNN, че няма достатъчно данни относно откритията и опитите на лекарите и казва, че „времето ще ни покаже реалните резултати“. Споделя още, че вместо да карат пациентите да лежат с лице нагоре, поставят много от тях с лице към леглото. По този начин, според лекаря, дивидентите са налице. А освен това Турция започна да използва плазма от излекували се пациенти, за да я прелива в кръвта на борещите се със заболяването.

Стабилната здравна система не показва много пукнатини

Правителството съобщава, че в интензивните отделения все още има много места и не се наблюдава недостиг на болнични легла. А Турция, която не беше отбелязала първия си случай до средата на март, разполага с време да се подготви. Наистина болничната система на страната е толкова добра, че Турция се е превърнала в център на „медицинския туризъм“, пише CNN.

В отговор на пандемията държавата бързо разработи програми за производство и доставка на лично предпазно облекло не само в самата страна, но и за износ. Тя изпрати доставки до повече от 30 страни, включително Великобритания, Испания и Италия. Жестът на солидарност може би идва и като опит да се възстановят отношенията на Турция с партньорите ѝ в НАТО.

Училища и в Истанбул, и на други места, бяха превърнати във фабрики за производство на маски, облекла, шлемове, хирургически мантии и други приспособления за турските лекари. Произвеждат се също дезинфектанти и други продукти за почистване. 

Маските са задължителни на обществени места като магазините, но вече не се продават. Това е така, тъй като правителството ги раздава безплатно чрез аптеките в страната, а тези, които не могат да излязат, получават маски в домовете си. 

Полицията и доброволци се включват в това да обикалят по жилищата на най-уязвимите в обществото и да ги подсигурят с всичко нужно. Възрастните, които са получили забрана да излизат навън, могат да се обадят на горещите телефонни линии, наречени „Acik Kapi" (б.а. – отворена врата), и да отправят изискване за доставка на хранителни продукти, лекарства или месечната пенсия.

Екип на CNN се срещна със 70-годишната Садет Шекер, която живее сама в Истанбул, след като съпругът ѝ е починал преди няколко години. Тя всеки ден се обажда на децата си, но последният път, в който ги е прегръщала, е било преди два или три месеца. Докато очите ѝ се пълнят със сълзи, казва, че те също са в Истанбул.

Толкова близо, а всъщност толкова далеч. Дали Садет ще види скоро децата си, зависи от това дали стратегията на Турция в борбата срещу Covid-19 ще се окаже печеливш залог.

Прочети