С разпадането на Съветския съюз европейските държави се възползваха от мира и драстично намалиха бюджета си за отбрана, войска и оръжия.
Възходът на "Ал Кайда" преди близо десетилетие превърна борбата с тероризма в следващата цел, която изискваше различни военни инвестиции и по-леки, експедиционни сили. Дори дълготрайната намеса на НАТО в Афганистан почти не приличаше на сухопътна война в Европа, каквато повечето министерства на отбраната не вярваха, че някога отново ще се повтори - с тежка артилерия и танкове.
Но се повтори.
В Украйна този вид доскоро немислима война поглъща скромните запаси от артилерия, боеприпаси и средства за противовъздушна отбрана на малките европейски армии. Дори могъщите САЩ разполагат само с ограничени запаси от оръжия, от които украинците се нуждаят, а и Вашингтон не желае да отклонява ключови средства за други деликатни региони като Тайван и Южна Корея, където Китай и Северна Корея постоянно тестват докъде могат да стигнат.
Девет месеца след началото на войната на Русия в Украйна фундаменталната неподготвеност на Запада предизвика тежка борба за това едновременно да се достави нужното на Украйна и да се попълнят запасите на НАТО. Фактът, че двете воюващи страни изразходват арсеналите си с темпове, невиждани от Втората световна война, превръща надпреварата за запазване на потока от оръжия и боеприпаси в ключов фронт, който може да се окаже решаващ за шансовете на Украйна.
Количеството използвана артилерия е изумително, посочват представители на НАТО, цитирани от The New York Times. В Афганистан дори войските на алианса да отправят по 300 артилерийски изстрела на ден, те нямат реални притеснения за противовъздушната си отбрана. Украйна може да изстрелва хиляди дневно и продължва да търси отчаяно въздушна отбрана срещу руски ракети и дронове, произведени в Иран.
"Ден в Украйна е месец или повече в Афганистан", казва Камил Гранд, военен експерт в Европейския съвет за външни отношения, който доскоро заемаше поста на помощник генерален секретар на НАТО по инвестициите в отбраната.
През лятото в района на Донбас украинците са отправили между 6 и 7 хиляди артилерийски изстрела всеки ден срещу между 40 и 50 хиляди от страна на руснаците.
Западът се бори да намери още от все по-оскъдните оборудване и боеприпаси от съветската ера, които Украйна може да използва - включително ракети за противовъздушна отбрана C-300, танкове T-72 и най-вече артилерийски снаряди от съветски калибър.
Също така се опитва да предложи алтернативни системи, дори и да са по-стари, за да се заменят намаляващите запаси от скъпи ракети за противовъздушна отбрана и противотанкови Javelin. Това изпраща ясни сигнали към западната отбранителна промишленост, че се задават по-дългосрочни договори, трябва да се наемат повече работници и старите фабрични линии да бъдат обновени. Западът се опитва да закупи боеприпаси от страни като Южна Корея, за да запълни запасите, изпращани към Украйна.
Съществуват дори дискусии дали НАТО да инвестира в стари фабрики в Чешката република, Словакия и България, за да възобнови производството на съветски снаряди с калибър 152 мм и 122 мм за украинската артилерия, която все още разчита предимно на такива.
Пречките обаче са също толкова, колкото и възможните решения.
Страните от НАТО предоставиха на Украйна модерни западни артилерийски оръжия, които използват стандартните 155-милеметрови снаряди. Но системите на НАТО рядко са сертифицирани да използват патрони от други страни от алианса, тъй като снарядите често се произвеждат по различен начин. Похват, който позволява на производителите на оръжия да гарантират, че могат да продават и боеприпаси - също както производителите на принтери правят парите си от касети с мастило.
И така стигаме до проблема със законовия контрол над износа, който определя дали оръжия и боеприпаси, продадени на дадена страна, могат да бъдат изпратени на друга воюваща държава. Това е и причината швейцарците, претендиращи за неутралитет, да откажат да разрешат на Германия износ за Украйна на необходимите противовъздушни боеприпаси, произведени на тяхна територия. Италия също има подобно ограничение.
"Зоологическата градина на НАТО" - така служител на алианса описва пред The New York Times смесения пакет от системи, с които Украйна трябва да се справя. Причината - преобладаването на животински имена на оръжия като Gepard (гепард), ракетната система земя-въздух Crotale (гърмяща змия) и още. Снабдяването е трудно, трудна е и поддръжката.
Руснаците също имат проблеми с доставките. Към този момент използват по-малко артилерийски снаряди, но разполагат с много от тях - дори някои да са стари и не толкова надеждни. Изправена пред подобна битка, Москва също може да увеличи военното си производство, като също се твърди и че иска да купи ракети от Северна Корея и повече евтини дронове от Иран.
"Когато войната започна през февруари, запасите на много държави бяха само половината от това, което трябваше да бъдат", добавя служителят на НАТО, "и имаше малък напредък в създаването на оръжия, които могат да се използват взаимнозаменяемо от страните от НАТО."
Дори в рамките на Европейския съюз само 18% от инвестициите за отбрана са планирани в унисон. За държави от НАТО като Полша, която дава голямо количество оръжия на Украйна, задачата за запълване на запасите е тежка.
Франция например предостави съвременни оръжия и създаде фонд от 200 милиона евро в помощ на отбраняващата се страна, но вече е пратила 18 модерни гаубици "Цезар" - около 20% от цялата си налична артилерия - и засега отказва да снабди Украйна с повече.
Европейският съюз одобри 3,1 милиарда евро за компенсиране на държавите членки, които предоставят оръжия на Украйна, но този фонд вече е почти на 90% изчерпан.
Общо страните от НАТО са предоставили на Киев оръжия за около 40 милиарда долара - сума, която се равнява приблизително на годишния бюджет за отбрана на Франция.
По-малките държави изчерпаха потенциала си, посочва друг служител на НАТО, като това се отнася за 20 от 30-те страни-членки. Останалите 10 са способни да снабдяват с още, особено по-големите от тях - в това число Франция, Германия, Италия и Нидерландия.
Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг посъветва държавите - и особено Германия - че изискванията за поддържане на определени запаси не бива да бъдат претекст за ограничаване на износа на оръжия за Украйна. Също така е вярно, че Германия и Франция, подобно на САЩ, калибрират оръжията, които Киев получава, за да се предотврати ескалация и директни атаки срещу Русия.
Володимир Зеленски иска поне четири системи, които Западът отказва да предостави, и е малко вероятно това да се промени:
- Ракети земя-земя с голям обсег, известни като "ATACMS", които биха могли да нанесат удари върху Русия и Крим.
- Западни бойни самолети.
- Западни танкове.
- Много по-модерна противовъздушна отбрана.
Това твърди Марк Кансиан - бивш оръжеен стратег на Белия дом, който в момента е старши съветник във Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания.
Въпросните ATACMS имат обсег от 190 километра и не биха били предоставени от страх, че с тях може да се атакува директно Русия. Танковете и самолетите са прекалено сложни системи и изискват поне година подготовка за управление и поддръжка. Когато става дума за четвъртата точка, Кансиан казва, че НАТО и САЩ са деактивирали преобладаващата част от своята противовъздушна отбрана с малък обсег след Студената война и производството на нова би отнело до две години.
Поддръжката е от ключово значение, но се намират и добри решения за относително по-просто оборудването като гаубицата М-777. С правилните части и с връзка през Zoom с американски артилерийски офицер, украинските инжинери могат да се справят с нея.
Украйна се адаптира добре. Местните войски са познати в НАТО като "Армията на Макгайвър" - препратка към стар телевизионен сериал, в който главният герой е изобретателен и импровизира с каквото му попадне.
Например за да обстрелват руските позиции на Змийския остров, украинците качиха гаубиците "Цезар" на шлепове и ги теглиха 10 километра, за да съкратят разстоянието до техния 40-километров обсег. Французите останаха изумени. Флагманът на руския Черноморски флот - крайцерът "Москва" - бе потопен с адаптирани украински ракети, а дроновете започнаха да се използват за атакуване на кораби в морето.
Американските служители настояват пред The New York Times, че армията на САЩ все още разполага с достатъчно оборудване, за да продължава да снабдява Украйна и да защитава интересите си в други точки на земното кълбо.
"Ангажираме се да предоставим на Украйна това, от което се нуждае на бойното поле," казва по-рано този месец Сабрина Синг, заместник прессекретар на Пентагона, след като обяви изпращането на още ракети Stinger.
Вашингтон разглежда и по-стари, по-евтини алтернативи като замяната на Javelin с противотанковите ракети TOW, които са в изобилие, и ракетите земя-въздух Hawk, вместо по-нови версии. Но американските власти настояват все по-силно Украйна да бъде по-ефективна и да избягва например използването на ракета за 150 хиляди долара за свалянето на дрон за 20 хиляди долара.
Вече има и недостиг на някои оръжия.
Към септември американската армия разполагаше с ограничен брой 155-мм артилерийски снаряди в запасите си и ограничен брой управляеми ракети, ракети установки, гаубици, ракети Javelin и Stinger, твърди Кансиан.
Недостигът на 155-милиметрови снаряди "вероятно е най-голям и предизвиква най-сериозна загриженост", добавя той. "Ако искате да увеличите производствения капацитет на тези снаряди, ще минат между четири и пет години, преди да станат достъпни."
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
