Предистория:
Запознах се, макар и онлайн, с Тимофей Кулябин в началото на 2019 година. Предишната година бях гледал като част от “Световен театър в София” неговия спектакъл “Три сестри”, изигран на жестомимичен език и със субтитри на руски и български езици.
Йордан Славейков е театрален режисьор, писател, драматург и сценарист. Номиниран е за театралните награди “Икар” в категория “дебют“ и “Аскеер” в категория “съвременна българска драматургия.
”Романът му “Последна стъпка”, издаден от ИК “Жанет 45”, е носител на наградата за най-добра белетристична книга от националния конкурс “Южна пролет”, Хасково 2016.
Спектакълът, по мое мнение, е гениален. Дълго мислих за него, искаше ми се да знам нещо повече за режисьора му. И един ден му писах във фейсбук с молба за интервю. Той ми отговори, че в момента репетира, поставя операта “Русалка” от Дворжак на сцената на “Болшой театр” в Москва. След премиерата си ми писа, че вече е в родния Новосибирск, да му изпратя въпросите си. Отговори ми в срок, благодарих му. Публикувах разговора си с него в блога, който тогава имах. Някакви хора го прочетоха, други - не. Аз продължих да следя творчеството му.
Пак в рамките на “Световен театър в София” гледах друг негов спектакъл - “Евгений Онегин” от Пушкин, гледах и “Деца на слънцето” по Горки. Помня как през 2015 година властите в Новосибирск свалиха от репертоара на театъра неговия оперен спектакъл “Танхойзер”. Ето какво ги питах и какво той отговори:
Въпрос: Колко пъти се игра операта „Танхойзер“ преди да бъде свалена от реперотара на театъра и на кого попречи спектакълът – на властите, на чувствата на вярващите, на нещо друго, на някой друг?
Отговор: Tова е доста дълга история, сложна, не е просто да бъде описана с две думи. Спектакълът се игра четири пъти: два пъти имаше премиерни покази, и след два или три месеца имаше серия от още два показа, т.е. в крайна сметка – четири представления. Самата история подробно беше описана и в медиите, и аз дадох големи интервюта. Единственото, което може би сега е важно да кажа е, че съдебното дело, заведено срещу мен и директора Борис Мездрич, по същество не беше заради изкуството.
И все пак това дело имаше толкова дребен политически подтекст от самото начало, имаше контекст от местен характер, който само заради абсурдността на обвиненията получи първоначално общоруски, а след това и международен отзвук. Но, разбира се, нямаше обидени вярващи и въобще цялата тази формулировка сама по себе си е странна. Това беше като радиация, причинена от неголяма политическа конфронтация, която нямаше отношение, разбира се, нито към спектакъла, нито към това, което става на сцената, нито към операта на Вагнер, нито към моята режисура. Това се превърна в повод за уреждане на някои дребни политически или финансови въпроси. В общи линии цялата тази история не беше заради изкуство.
Към днешна дата всички спектакли, които Тимофей Кулябин е поставил на сцената на Новосибирския театър “Красный факел”, са свалени от афиша, баща му вече не е директор на театъра, задържан е, предявено му е обвинение в присвояване на държавни средства в особено големи размери.
Самият Кулябин напусна поста си на главен режисьор и не живее вече в Русия, след като заяви позиция срещу войната в Украйна. На сцената на Народния ни театър наскоро той постави Ибсеновата “Нора”. Малко преди премиерата за пръв път се заговори, че у нас ще гостува и негов спектакъл по пиеса на Бернар-Мари Колтес. Колтес не е непознат на българската публика. Студенти на проф. Данилов в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” са се дипломирали със спектакъл по пиесата му “Роберто Зуко”, Владимир Петков е поставял “Нощта преди горите”, а проф. Здравко Митков - “В самотата на памуковите полета”.
История:
Давам си сметка, че светът, в който живеем, отдавна е поляризиран, и че нашето общество не е встрани от глобалните тенденции. И у нас, както навсякъде, имаше дебати “за или против ваксините”, “за или против закриването на въглищните мини”, “за или против военната помощ за Украйна”.
И тук, както и на други места по света, дебатът невинаги е възпитан, невинаги е аргументиран, често е емоционален, а не логичен.
Давам си сметка, че ние хората сме превърнали фейсбук и изобщо онлайн пространството не в място, в което да разговаряме един с друг, а в място, от което всеки да извика, да изкрещи своята теза по дадена тема, да презира и заклеймява тези, които не споделят вижданията му, не са от неговия “социален балон”. Тази невъзможност, това нежелание да чуем другия, ни обрича на самота.
И все пак малко се учудих, когато прочетох, че у нас ще гостува “холивудската звезда Джон Малкович”. Нито “В самотата на памуковите полета” е моноспектакъл, нито Малкович е само “холивудска звезда”.
Той е и отличен театрален актьор, и разпределението му в този спектакъл е потвърждение на думите ми.
Направи ми впечатление, че Ингеборга Дапкунайте беше спомената мимоходом, не видях рекламни снимки с нея. А тя е не по-малко талантлива и призната актриса от партньора си. Помислих си, че това е тежка форма на сексизъм.
Двойно по-голямо беше недоумението ми, когато започна онлайн дебатът относно цените на билетите. Първо се появиха спекулации, че билетите струват 400 лева и как можело, на какво приличало това, ние сме бедна държава и т.н. Не е вярно, билетите са с цена от 50 до 400 лева.
След това се появиха твърдения, че цените на билетите на практика елиминират достъпа на социално и икономически уязвими групи. Такива твърдения пропускат факта, че в Народния театър се играят студентски спектакли, че ученици ползват намаления, а студентите от училищата по изкуства често гледат безплатно, след като зрителите с билети се настанят и има останали свободни места.
За отбелязване е и че средната заплата в София е най-високата в страната. Не на последно място - първо свършиха най-евтините билети, тоест икономически уязвимите групи не бяха елиминирани.
Показателно е и опровергаването на друг фейсбук наратив: Скъпите билети ще свършат първи, залата ще е пълна с парвенюта и сноби. Докато на 25.01. чаках заедно със стотици други хора на опашката за билети се появиха съобщения, че сайтът на Народния е “крашнал”, временно е извън строя. Не е приятно, но се случва. Случва се навсякъде, част от играта е, не най-приятната, но е част.
Преди време “се срина” най-голямата платформа за продажба на билети за концерти в САЩ и преустанови продажбата на билети за турнето на певицата Тейлър Суифт. В случая се намеси и главният прокурор на щата Тенеси.
Една дама на опашката до мен успя да си купи онлайн билет от сайта на театъра и си тръгна. Забелязах колеги, приятели, познати, които чакаха, надяваха се да останат по-евтини билети и за тях. Някои се отказаха да купуват билети от 350 лева, други - не.
Послепис:
И аз като повечето, ако не всички колеги - артисти на свободна практика, работя и друго, за да се издържам. И за мен 400 лева е непосилна цена на билет. Но съм напълно съгласен с колежка, която написа във фейсбук, че високото изкуство е скъпо. Съгласен съм и с Маркс, че “битието определя съзнанието.”
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: