Истинският Вавилон, онзи, който е вдъхновение за името на филма на Деймиън Шазел, е столица на древна, могъща империя. В Библията е споменат още с появата на човечеството: "Елате, нека да издигнем сами град с кула, която да достига небесата, за да се прочуем," решават хората. От небето обаче Господ ги гледа и се смее. Прави така, че да заговорят на различни езици, за да не могат да се разберат и обрича проекта им на провал. Това място получава името "Вавел". С времето се превръща в център на човешкото любопитство, познание и плурализъм, но и на потисничество и хедонизъм.
Именно затова постепенно Вавилон става по-скоро метафора. Това, което е бил, е от по-малко значение в сравнение с това, което олицетворява. Потисничество, тирания, зло и дори Сатаната надничат зад образа. Символ на декадентство, което съчетава екстаз и отчаяние. Можете да се изгубите в дълбините на Вавилон и Вавилон няма да се интересува от това.
Това е и метафората, която Шазел е избрал за ранния Холивуд, вкоренена в историята, макар неговата собствена версия в много отношения да е измислица, пише за Vox филмовият критик Алиса Уилкинсън. Премиерата на филма "Вавилон" в България е на 20 януари 2023 г.
Действието се развива в края на 20-те години на миналия век, а филмът дава заявката да е нищо по-малко от епичен. Подобно на "Аватар: Пътят на водата", той продължава над три часа. Основният фокус е върху съдбовния момент, в който киното спира да бъде нямо и започва да работи със звук. В центъра на сюжета са три фигури - застаряващата звезда Джак Конрат (Брад Пит), изгряващата Нели Ларой (Марго Роби) и наемник на име Мани Торес (Диего Калва), който отчаяно се опитва да попадне на снимачната площадка.
Когато технологията изведнъж позволява на режисьорите да записват звук и да го добавят към филмите си, а апетитът на публиката към нововъведението се доказва от големия успех на "Джаз певецът" (1927 г.), "дървената" актьорска игра на Джак и нюджърският акцент на Нели се превръщат в проблем.
Около тримата главни персонажи има множество други, които искат да получат своя шанс и в повечето случаи се оказват смазани от челюстите на киноиндустрията. Някои от героите са реални исторически фигури - изпълнителният директор на студиото Ървинг Талбърг (Макс Мингела), съперничката на Нели, Колийн Мур (Самара Уивинг) и актрисата Марион Дейвис (Клои Финеман). Повечето обаче са събирателни образи, вдъхновени от хората, които са пишели историята на блясъка и падението на Холивуд в тези ранни дни.
Златен глобус 2023: Кои филми и сериали ще се борят за отличието? (пълен списък)
"Вавилон" е филм за "проговарянето", който се заравя в иронията на това, което чуваме и казваме. Най-въздействащите сцени се случват на ръба между тишината и звука.
Първо посещаваме обширен, хаотичен филмов декор от епохата на нямото кино. На него на едно място и едновременно могат да се снимат уестърн и библейски епос, комедия и любовна сцена, тъй като шумът така или иначе не се записва. Но когато настъпва ерата на звука, декорите стават убийствено (и забавно) тихи - силен и забележителен контраст. Гласовете на актьорите и думите, които произнасят, изведнъж придобиват огромно значение, а резултатът е объркващ, дори разрушителен като в истинския Вавилон.
Филмът не е за 20-те години на миналия век - това е обстановката, но не и същината. "Вавилон" е филм за филмите - и то не по онзи тържествен начин, по който са много други. Той изпълнява ролята на най-външния пръстен на телескоп, който при разгъването си ни разкрива ера след ера, произлизащи една след друга.
20-те години на Холовуд са време на безпаметни партита, дрога, хазарт и евтин упадък.
Умират хора. Скандалите не спират. Младите, изпълнени с надежда, умерено талантливи деца не спират да се стичат в Лос Анджелис с блясък в очите. Подобно на повечето американски институции - в политиката, в религията, в семейните предградия и в градски пространства - институцията на Холивуд има своето мръсно двойно дъно. Само че в Холивуд скандалите са по-сочни и са продължение на историите, които сме виждали по екраните.
Филмът "Ла Ла Ланд" е любовното писмо на Деймиън Шазел към младите в Лос Анджелис. Във "Вавилон" обаче той се опитва да улови цялостния образ на Холивуд - умението му да обезсмъртява смъртните, да ни дава икони, на които се покланяме, но които често се разпадат, когато погледнем зад завесата. Мечтата и бляскавата илюзия, която създава. Фактът, че не можеш да получиш слава без разрушение.
Филмът редува неистово вълнение с почти комични нива на ужас (в първата сцена слон се изхожда директно върху камерата - пример за това какво ви очаква). Сексът е навсякъде. Наркотиците са навсякъде, при това в години, в които има много по-неясна представа за ефектите, които имат върху тялото. Еуфория, унищожение и в един момент почти буквално спускане в ада. Усещането за неумолимо движение напред към бъдещето, когато всичко това ще се случи отново и отново, и отново, за да го възприеме поредното поколение. "Мечтата - пише Джоан Дидиън за Холивуд - учи мечтателите как да живеят."
Марго Роби: В тази професия възходите са наистина високи, а паденията - ниски
Шазел постига това, като непрекъснато и привидно анахронично реферира към бъдещето в целия филм. Визуални и повествователни препратки към друг филми, създадени по-късно, са често явление (като "Аз пея под дъжда" и "Моята прекрасна лейди"). "Вавилон" разказва за това как Холивуд омагьосва всички нас, като същевременно изхвърля талантливи изпълнители, сякаш са заменими - което в крайна сметка се оказва така. Голяма част от потока, напускащ индустрията, е заради технологичните промени и променящите се вкусове. Или заради пари - кой ги носи, кой не и в кого продуцентите вярват, че ще донесе максимални печалби, създавайки минимални главоболия.
От тази гледна точка "Вавилон" е дълбоко хуманен филм, който скърби за трагедиите в историята на Холивуд. Но е прославящ филм за мечтата, магията и мистерията зад всичко това. Може да звучи едновременно наивно и цинично - но това е мит, в който сме се вкопчили и ние, ако сме седнали да гледаме тричасов филм за полузабравени фигури отпреди 100 години.
Седмици след като го гледах, не мога да реша дали "Вавилон" е добър филм. Но съм запленена, трогната, разочарована и пренесена в неговия свят - а точно това е целта, към която Холивуд се стреми от самото си начало.
*Авторката Алиса Уилкинсън пише за филми и култура във Vox. Тя е член на Нюйоркския кръг на филмовите критици и на Националната общност на филмовите критици в САЩ.
Марго Роби: В тази професия възходите са наистина високи, а паденията - ниски
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
