Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Европейският съюз може да запази кредитния си рейтинг ААА и да осигури средства за възстановяване на най-тежко засегнатите икономики, твърди милиардерът Джордж Сорос.
Неговото решение? Т.нар. безсрочни или "вечни" облигации - дългови инструменти, които нямат срок за погасяване и по които не се изплаща главницата на ценните книжа, а се обслужва само годишната лихва.
В интервю за нидерландския в. "De Telegraaf", Сорос твърди, че ЕС би могъл да се справи както с възстановяването след Covid-19, така и с осигуряването на ресурс за климатичната си политика чрез тази схема.
Сорос твърди, че процедурата по емитирането на тези облигации може да се изпълни за няколко седмици, а Европейският съвет би могъл да ги одобри още на следващото си заседание на 27 май. Безсрочните облигации или т.нар. "consols" (consolidated stock) не са много популярни на континента, но се използват често във финансовата практика в САЩ и Великобритания, казва той.
"Както името подсказва, основната сума по облигацията не трябва да се изплаща. Дължими са само годишните лихвени вноски. Дълг за 1 трилион евро би струвал 5 млрд. евро на година, ако приемем, че лихвеният процент ще е 0,5%. Не е нужно облигациите да се продават наведнъж. Може да се пускат на траншове и да се изкупуват от инвеститори като застрахователните компании, които търсят дългосрочни облигации за покриване на рисковете. Колкото повече пазарите свикват с новите инструменти, толкова повече купувачи ще привличат по-късните траншове, като най-накрая облигациите ще се продават с цена над номинала. Моментът е много добър за емитиране на дългосрочни облигации, Германия наскоро продаде 30-годишни държавни ценни книжа с отрицателна доходност", казва той.
Сорос посочва, че предложението му не бива да се смесва с идеите за "коронаоблигации", които бяха лансирани от страни като Италия, Испания и Франция.
"Двете нямат нищо общо помежду си. Коронаоблигациите бяха решително отречени - и то с разумна причина, защото изискват споделяне на риска, което просто не е приемливо. При безсрочните облигации единствената споделена отговорност е изплащането на годишната лихвена вноска, която е пренебрежима. 5 млрд. евро на година ще осигури спешно необходимите 1 трилион евро, и това е изключително ниско съотношение между цена - изгода. Това би трябвало да се приеме лесно от държавите членки - или с единодушие, или в рамките на коалиция на желаещите", смята още той.
Сорос призовава както Нидерландия, така и останалите северни страни в ЕС, които се съпротивляват срещу исканията за вземане на общ европейски дълг, да обмислят този вариант като алтернатива на евентуалното увеличение на вноските им в общия бюджет на ЕС с 5%.
Финансистът признава, че съществуват юридически проблеми пред тази схема, които на пръв поглед може да изглеждат непреодолими.
"ЕС трябва да поддържа кредитен рейтинг ААА, иначе тези облигации ще са непродаваеми. Това означава, че ЕС трябва да притежава достатъчни "собствени ресурси" - например да се наложат данъци, с котио да се покрива цената за обслужване на облигациите. Налагането на данъци на общоевропейско ниво е тежка процедура, защото всяка държава има свое собствено законодателство. Процесът може да отнеме няколко години, затова казвам, че юридическите трудности са сякаш непреодолими. Но има решение. Данъците трябва само да бъдат одобрени, не е задължително да се прилагат. Одобрението им може да се случи в рамките на няколко седмици, а не години. Щом ЕС получи съгласие за тази схема, може да пристъпи към емитирането на безсрочните облигации", казва още Джордж Сорос в интервюто си за "De Telegraaf".
Евентуалното форсиране на тези промени преди края на май изглежда почти невъзможно.
"Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки. Безсрочните облигации са такъв тип мярка. В нормални времена никой не би си помислил за тях. Но ако ЕС не го направи, може би няма да успее да преживее изпитанията, пред които се изправя в момента. Това не е теоретична възможност, тя може да се окаже трагична реалност", казва 89-годишният Джордж Сорос
Според него ЕС е особено уязвим на кризи, тъй като е основан на принципа на върховенството на закона, а юридическите механизми се задвижват прекалено бавно. За сметка на това Covid-19 се развива много бързо и непредсказуемо.
По думите му - привлеченото финансиране може да не се разпределя по досегашния ред на ЕЦБ, а да се насочат към държавите, които са в най-остра нужда от подпомагане.
"Много от средствата ще отидат за южните страни, защото те бяха ударени най-тежко. Финансирането може да се използва за подкрепа на хората, които изпитват най-голяма нужда и които са най-нужни на икономиката - например, земеделските работници. Тази схема вече се прилага на места, но ресурсът ще трябва да се увеличи значително", казва той.
На въпрос какво можеше да направи ЕС, за да избегне Brexit, и какво трябва да направи, за да не се повтори подобно разцепление, Сорос отговаря, че е особено притеснен от случващото се в Италия.
"Матео Салвини - лидерът на партията "Лига" - агитира страната да напусне еврозоната и ЕС. За щастие, личният му рейтинг спадна, откакто той напусна правителтвото, но кампанията му набира скорост. Какво ще стане с Европа, ако изгуби Италия? Италия беше най-проевропейската държава. Италианците се доверяваха на европейските институции повече, отколкото на собствените си правителства - и с право. Но с тях се отнесоха много неправилно по време на бежанската криза през 2015 г. ЕС наложи т.нар. дъблински регулации, които поставиха най-голямата тежест върху страните на първата регистрация на мигрантите и не им предложи начини за споделяне на финансовото бреме. Точно тогава италианците започнаха да гласуват масово за "Лигата" на Салвини и за "Пет звезди". Напоследък либерализирането на правилата за държавните помощи, което облагодетелства Германия, беше особено несправедливо за Италия, която преди беше "болният човек" в Европа, а сега бе тежко поразена от Covid-19", казва още Сорос.
Джордж Сорос прогнозира, че щетата върху икономиката на еврозоната след Covid-19 ще отнеме доста повече време за поправяне, отколкото експертите смятат, но въпреки това има начини за избягване на най-песимистичните сценарии.
