Кои са 5-те новини от седмицата, направили впечатление на представителите на поколение Z* в редакцията на „Булевард България"?
Седмицата беше наситена с политически сътресения и последици от един брутален побой над младеж, "направил грешката" да реши, че е безопасно да се забавлява в морски бар по случай настъпването на Джулай морнинг. Бих посветила днешните Gen Z дневници изцяло на скандалния случай на агресия и олицетворение на цялата ни държава като човек, който от три години насам посреща първото юлско слънце именно в "Кайт бар", но предполагам сте чели достатъчно по темата. Затова нека да видим какво друго попадна под полезрението ми през последните седем дни.
Формула 1 се обръща за помощ към ИИ
От 1950 г. насам Формула 1 е на върха на бляскавите спортове за знаменитости. Понастоящем състезанията се провеждат на 24 места по света, а компанията-майка Formula One Group се оценява на около 17,35 млрд. долара (15,94 млрд. евро).
Преди дни стана ясно, че тази година Формула 1 ще си партнира с Amazon Web Services (AWS), като използва изкуствен интелект (AI), за да въведе някои ключови нови функции и да направи състезанията още по-интересни за феновете.
Тъй като събитието се провежда по целия свят, а билетите за него са доста скъпи, повечето фенове се задоволят с гледане на любимия си спорт по телевизията. В този случай, например, бъдещото партньорство на AWS с Формула 1 ще се окаже особено полезно - сътрудничеството ще включва статистически данни, които ще показват на феновете колко близо е състезателният автомобил до стената в някои завои.
Друга статистика, наречена "Прогноза за битката", ще пресмята за феновете колко обиколки трябва да направи преследващият автомобил, за да има разумни шансове да изпревари този пред него. За целта ще се използват различни данни като прогнозираното темпо на пилота и историята на пистата.
Всеки ли трябва да ходи на терапия?
"Просто отиди на психолог". Това е нещо, което се казва много често, независимо от обстоятелствата. За мнозина лечението на психичното здраве се е превърнало в нещо равнозначно на това да тренираме или да се храним здравословно: препоръчително е за всички, независимо от индивидуалните ни различия.
Дестигматизацията на психичните проблеми - и нормализирането на факта, че много хора се борят с тежки психични заболявания - е една от най-големите културни трансформации на XXI век. Но все повече се засилват опасенията, че тази промяна, включително в политиката и поведението, има някои непредвидени последици. Такова мнение изразява в свой материал за изданието "The Atlantic" журналистката Джерусалим Дамсас.
По темата тя разговаря с Луси Фолкс, изследовател от Оксфордския университет, която все повече се притеснява, че повишаването на осведомеността относно медицинската терапия не е еднозначно добро. По думите на Фолкс това по-скоро може да насърчи хората да патологизират леките форми на страдание.
Изследователката поставя на фокус вредите от неадаптираните кампании за психичното здраве, особено тези, които са насочени към деца в училищна възраст и се провеждат от самите училища - практика, която се е превърнала в нещо обичайно във Великобритания.
"Как, по дяволите, да зададем този въпрос, без да нараним, на първо място, хората, които са най-зле и които все още не получават помощ, но също така и тези, които може да нямат психично разстройство, но изпитват тревожност и затруднения, които трябва да бъдат взети на сериозно?", коментира Фолкс.
По думите ѝ рискът от всичко това е масовият скептицизъм, който сега наблюдаваме към "почти всеки, който се изправи и каже: "Имам психично-здравен проблем."
Фолкс стига дори по-далеч в изказа си и в своя статия пита академичната общност "дали усилията за повишаване на осведомеността за психичното здраве допринасят за увеличаването на регистрираните проблеми с психичното здраве?"
Разговорът между Дамсас и Фолкс може да прочетете или чуете тук, ако темата ви заинтригува. Това, което прикова моето внимание в случая, беше отчетливата разлика в схващанията за думата "терапия". Ако в България голяма част от хората все още смятат, че трябва да си "луд", "слабохарактерен" или "женчо", за да потърсиш професионална помощ, то някъде другаде обществата дебатират по съвсем различни, но свързани въпроси.
Германия и шокът от спада в консумацията на бира
За много фенове бирата и футболът все още са две взаимнодопълващи се неща. Въпреки това обаче надеждите за по-добър бизнес по време на Европейското първенство, на което Германия е домакин, не се оправдаха.
Според "Veltins" Евро 2024 не е донесло на германските производители на бира очаквания ръст на продажбите. Прочутата пивоварна в Шмаленберг установява, че поради лошото време през последните седмици и общото нежелание за консумация на алкохол продажбите на бира в Германия през юни са били едва осем милиона хектолитра, което е дори по-малко от същия месец на миналата година.
"Ефектът от Европейското първенство по футбол не е сработил за пивоварните", казват от "Veltins", въпреки че в ресторантите на някои градове понякога се е консумирало по-голямо количество бира.
Пивоварните в Германия продават около една шеста от бирата си на заведенията за обществено хранене, а лъвският пай от бизнеса им е за търговците на дребно. Според "Veltins" обаче в супермаркетите и на пазарите за напитки потребителите са "изоставали". Сравнението с "лятната приказка" от 2006 г., когато страната е домакин на Световното първенство по футбол, е отрезвяващо - тогава се твърди, че продажбите на бира през юни са били около 11 млн. хектолитра, което е с три милиона повече, отколкото през юни тази година.
Nirvana и краят на един съдебен спор
Групата Nirvana, Marc Jacobs, собственост на конгломерата LVMH, и художественият директор Робърт Фишър са уредили дългогодишен съдебен спор, свързан с използването от модния бранд на изображение, което поразително прилича на емблематичното лого на групата с усмихнато лице.
През 2018 г. Nirvana заведе дело срещу Marc Jacobs International, след като компанията пусна на пазара колекция "Redux Grunge", в която беше изобразено усмихнато личице - досущ като емблемата на групата, лицензирана за първи път през 1992 г.
Вместо "Х" за очите, на въпросната тениска бяха изписани буквите "М" и "J" и думата "Heaven" с шрифт, подобен на този на Nirvana.
Смята се, че разпознаваемото лого на групата е създадено от вокалиста ѝ Кърт Кобейн през 1991 г. И Дейв Грол, и Крист Новоселич обаче са заявявали, че не знаят кой и кога точно е създал усмихнатото лице. Това даде повод на адвокатите на Marc Jacobs да повдигнат насрещен иск.
Ситуацията се усложни още повече през 2020 г., когато Робърт Фишър, бивш художествен директор на звукозаписната компания на Nirvana Geffen Records, заяви, че той е проектирал логото през 90-те години.
Тази седмица стана ясно, че всички страни по делото са се споразумяли, но повече подробности не бяха оповестени.
"The playboy murders"
В последните епизоди на Gen Z дневниците явно ми е тръгнало за финал да давам филмови или литературни препоръки. И днес ще спазя традицията и ще ви посъветвам да си пуснете "The playboy murders" по MAX.
Документалният сериал разказва трагичните истории, които са сполетели емблематичната марка Playboy. Още в първи епизод става дума за бруталното двойно убийство на близначките на Playboy Санди и Манди Бентли. Зрителят научава и много детайли "от кухнята" за работата на американски издател, основател и главен творчески директор на списанието Хю Хефнър.
Vol. 27: Долу ръцете от роклята на Мила Роберт, Пол Мескал по боксерки, билет с кауза
Vol. 26: Идеалната жена Франсоаз Арди, Музикални вкусове и сексуалност, "The Sympathizer"
Vol. 25: Гласувай и спечели билет за концерт, "Игрите на глада" продължават, "Краят" на Halsey
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
