"В Народното събрание юристите се броят на пръстите на едната ръка" - това беше коментарът на главния прокурор Иван Гешев в първия ден на новия парламент.
Същата "тъжна констатация" за липсата на депутати с юридическо образование той повтори и в края на седмицата, за да иронизира един от внесените законопроекти на "Демократична България" за въвеждане на процедура по разследване на главния прокурор и неговите заместници през НПК.
Справка в публичните източници за 240-те нови народни представители обаче опровергава впечатлението на Гешев, че 48 Народно събрание е лишено от специалисти в сферата на правото.
В него членуват общо 54 души с образование от юридически факултети, или 22,5% от всички избрани депутати - от Радомир Чолаков и Младен Маринов до Явор Божанков и Елисавета Белобрадова.
Юристите в 48 Народно събрание са с 25 души повече от "комплекта" техни колеги в 44 Народно събрание (2017-2021), което избра парламентарната квота в действащия състав на Висшия съдебен съвет. Същият ВСС, на свой ред, излъчи Иван Гешев за главен прокурор в края на 2019 г.
Сред хората с юридическо образование в новия парламент са трима от седемте председатели на парламентарни групи - Десислава Атанасова, Корнелия Нинова и Христо Иванов.
В групата попадат и четирима от новоизбраните зам.-председатели на парламента - Росен Желязков, Никола Минчев, Атанас Атанасов и Надежда Самарджиева.
10 от депутатите в новия парламент с диплома по право вече имат опит и като министри. Сред тях са и Екатерина Захариева, Христо Иванов и Надежда Йорданова, които оглавяваха Министерството на правосъдието в различни периоди между 2015 и 2022 г.
Други двама от юристите в новия парламент са преподаватели по право - Бойко Рашков в УНСС и Атанас Славов (ДБ) в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Естествено, сред юристите в парламента е и Делян Пеевски - човек, който натрупа внушителен стаж като следовател, без да е завършил поне едно дело.
Има и бивши полицаи, бивши общински съветници или юридически сътрудници към местната власт. Мнозинството от останалите са станали депутати, след като първо са работили като адвокати, например Рая Назарян и Бранимир Балачев от ГЕРБ, Хамид Хамид от ДПС или Иво Атанасов (ПП, екс ИТН).
Количеството или качеството?
Квалификацията на юристите-депутати в последните няколко парламента, част от които се радват на дипломи от ЮЗУ или Академията на МВР (какъвто е случаят с Иван Гешев), очевидно трудно може да се сравнява с миналото, когато професори от Юридическия факултет на СУ формираха гръбнака на повечето големи парламентарни групи.
Липсата на подготвени кадри лъсна още около 2009-2011 г., когато нотариусът от Монтана Искра Фидосова диктуваше законодателния дневен ред като председател на ПГ на ГЕРБ, Цецка Цачева оглавяваше 41 Народно събрание, а от председател на Районния съд в Ямбол Анастас Анастасов беше повишен до конституционен съдия.
Защо юристите с висока компетентност се отказват - или в някои случаи са принуждавани да се откажат - от политиката, е въпрос на цялостна оценка за отровната публична среда, лидерството и нивото на "елита" във всяка от трите власти.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: