Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Служебното правителство е вплетено в неравна битка с НТП. Съкращението си е мое. Реших да му придам гражданственост, защото макар под НТП да разбирам „нелоялни търговски практики“, то би могло да значи и „научно-технически прогрес“. По всичко личи, че правителството е отворило фронт и срещу спекулата, както е народното име на „нелоялните практики“, и срещу „прогреса“ - както по соцвреме би се наричал интернетът. Нека за улеснение на всички НТП значи и двете. Ето какво имам предвид.
Миналата седмица правителството оповести яростна офанзива срещу спекулата и хвърли в нея елитни части – българските търговски аташета в чужбина. Само при тази новина би трябвало спекулата да изпита уплах и да се разсее като смога над София след сезона на пернишките печки.
Но не се разсея, защото елитните части са недоокомплектовани. Същият министър, който ги хвърля в боя, миналия август откри, че една трета от местата за търговски аташета в чужбина са незаети.
Странно – по соца имаше хора, готови да изядат рохката почва от кашпите пред министерството, та дано ги пратят я в Гана, я във Виетнам, я в Либия, за да изкарат някой долар.
Сега незаети са местата във Франция, Дания, САЩ, Индия, Италия, Китай, където има повече долари, евро и юани, отколкото може да и представи човек.. Как е възможно това, чудеше се министърът и се закле, че ще изоре земята (не тази в кашпите, а образно казано), но ще попълни щата.
Същевременно на сайта на Българската търговско-промишлена палата грее материал на „Дневник“ от 2011 година със заглавие „Аташета много – ефектът минимален“, а отдолу е цитиран Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който твърди, че "в момента (разбирай през 2011-а - тоест преди 12 години) липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на практика се действа на парче".
Човек съвсем се обърква – как така хем понастоящем местата са незаети, а пък преди 12 години аташетата са се прескачали, но и тогава, и сега ефектът от дейността им е нулев, а работата е „на парче?“
Отговорът може би се крие в действия като инициативата на служебното правителство от миналата седмица. Както казах, то хвърли аташетата в бой последен със спекулата, като им нареди да... обикалят супермаркетите в чужбина и да сравняват цените на стоките от потребителската кошница с тези у нас.
Целта - да може после въоръженото с тази информация правителство (тук самият аз спекулирам, тоест прилагам нелоялна практика - мислене) да излови спекулантите откъм гърба с едно гръмовно „Аха!“
Не знам как да се изразя по-деликатно, но информацията за цените на супермаркетите из разни други държави я има онлайн в седмичните им брошури с търговските отстъпки, разпродажби и намаления. Ако приемем, че тези брошури са фалшиви и целят да измамят нашата власт, винаги можем да се обърнем към българските общности в чужбина, които правят тези сравнения ката ден в социалните мрежи.
Емигрантите самодоволно снимат етикети на лютеница в Кувейт, два пъти по-евтина от тази в нашите супермаркети, а за сиренето и кашкавала да не говорим – направо злорадстват. Изобщо не отварям въпроса съвпада ли нашата потребителска кошница примерно с исландската, т.е., толкова ли им е важен на исландците бахурът и бобът и дали все пак няма да наблягат по-скоро на версии на маринована, сурова и пушена херинга. Не знам, не ми е работа, но си мисля, че трудно ще стане сравнението.
И тук идва поантата. Как е възможно в годината на най-голям ръст на индустриалното производство в България от три десетилетия насам, в годината с най-голям ръст на износа (! ), в годината на гигантски глобални пазарни размествания, и без това оределите бойни части на българските търговски представители да бъдат спешавани да търчат по супермаркети като пенсионери след промоция, вместо да търсят нови пазари за българската продукция?
Как е възможно изобщо някой да стигне до подобна идея, да я прокара и тя да се превърне в политика на правителството?
Защо вместо да гонят маркетинга на нови български стоки с висока принадена стойност, хора, които предполагаемо знаят езици и имат икономическо или бизнес образование, ще пращат сводки с цените на рокфора и леберкеза в опит да преборят домашно зародилата се и очевидно толерирана спекула?
Ако някой може да отговори на това, ще лобирам да стане министър на икономиката.
