Служебното правителство е вплетено в неравна битка с НТП. Съкращението си е мое. Реших да му придам гражданственост, защото макар под НТП да разбирам „нелоялни търговски практики“, то би могло да значи и „научно-технически прогрес“. По всичко личи, че правителството е отворило фронт и срещу спекулата, както е народното име на „нелоялните практики“, и срещу „прогреса“ - както по соцвреме би се наричал интернетът. Нека за улеснение на всички НТП значи и двете. Ето какво имам предвид.
Миналата седмица правителството оповести яростна офанзива срещу спекулата и хвърли в нея елитни части – българските търговски аташета в чужбина. Само при тази новина би трябвало спекулата да изпита уплах и да се разсее като смога над София след сезона на пернишките печки.
Но не се разсея, защото елитните части са недоокомплектовани. Същият министър, който ги хвърля в боя, миналия август откри, че една трета от местата за търговски аташета в чужбина са незаети.
Странно – по соца имаше хора, готови да изядат рохката почва от кашпите пред министерството, та дано ги пратят я в Гана, я във Виетнам, я в Либия, за да изкарат някой долар.
Сега незаети са местата във Франция, Дания, САЩ, Индия, Италия, Китай, където има повече долари, евро и юани, отколкото може да и представи човек.. Как е възможно това, чудеше се министърът и се закле, че ще изоре земята (не тази в кашпите, а образно казано), но ще попълни щата.
Същевременно на сайта на Българската търговско-промишлена палата грее материал на „Дневник“ от 2011 година със заглавие „Аташета много – ефектът минимален“, а отдолу е цитиран Веселин Илиев от Българската стопанска камара, който твърди, че "в момента (разбирай през 2011-а - тоест преди 12 години) липсва обща политика и ясни критерии за представителствата в чужбина и на практика се действа на парче".
Човек съвсем се обърква – как така хем понастоящем местата са незаети, а пък преди 12 години аташетата са се прескачали, но и тогава, и сега ефектът от дейността им е нулев, а работата е „на парче?“
Отговорът може би се крие в действия като инициативата на служебното правителство от миналата седмица. Както казах, то хвърли аташетата в бой последен със спекулата, като им нареди да... обикалят супермаркетите в чужбина и да сравняват цените на стоките от потребителската кошница с тези у нас.
Целта - да може после въоръженото с тази информация правителство (тук самият аз спекулирам, тоест прилагам нелоялна практика - мислене) да излови спекулантите откъм гърба с едно гръмовно „Аха!“
Не знам как да се изразя по-деликатно, но информацията за цените на супермаркетите из разни други държави я има онлайн в седмичните им брошури с търговските отстъпки, разпродажби и намаления. Ако приемем, че тези брошури са фалшиви и целят да измамят нашата власт, винаги можем да се обърнем към българските общности в чужбина, които правят тези сравнения ката ден в социалните мрежи.
Емигрантите самодоволно снимат етикети на лютеница в Кувейт, два пъти по-евтина от тази в нашите супермаркети, а за сиренето и кашкавала да не говорим – направо злорадстват. Изобщо не отварям въпроса съвпада ли нашата потребителска кошница примерно с исландската, т.е., толкова ли им е важен на исландците бахурът и бобът и дали все пак няма да наблягат по-скоро на версии на маринована, сурова и пушена херинга. Не знам, не ми е работа, но си мисля, че трудно ще стане сравнението.
И тук идва поантата. Как е възможно в годината на най-голям ръст на индустриалното производство в България от три десетилетия насам, в годината с най-голям ръст на износа (! ), в годината на гигантски глобални пазарни размествания, и без това оределите бойни части на българските търговски представители да бъдат спешавани да търчат по супермаркети като пенсионери след промоция, вместо да търсят нови пазари за българската продукция?
Как е възможно изобщо някой да стигне до подобна идея, да я прокара и тя да се превърне в политика на правителството?
Защо вместо да гонят маркетинга на нови български стоки с висока принадена стойност, хора, които предполагаемо знаят езици и имат икономическо или бизнес образование, ще пращат сводки с цените на рокфора и леберкеза в опит да преборят домашно зародилата се и очевидно толерирана спекула?
Ако някой може да отговори на това, ще лобирам да стане министър на икономиката.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
