Снимка: © twitter.com/scibus

Вирусологът Питър Пиът, който е един от откривателите на вируса ебола през 1976, прекарва цялата си кариера в борба срещу инфекциозните заболявания. Той оглавява Съвместната програма на ООН за ХИВ и СПИН между 1995 и 2008, а в момента е съветник по въпросите, свързани с Covid-19, на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Пиът, който е директор на Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина, е почувствал симптоми на новия коронавирус в средата на март. Прекарал е седмица в болница, а оттогава насам се възстановява в дома си в британската столица. Изкачването по стълби все още го оставя без дъх, а личната му конфронтация с Covid-19 е променящо живота му преживяване.

„На 19 март изведнъж почувствах висока температура и пробождащи болки в главата. Черепът и косата ме боляха много, което беше странно. По това време нямах кашлица, но все пак вътрешното ми чувство беше: заразен съм. Продължих да работя – работохолик съм – но от вкъщи. Миналата година заложихме много на работата от разстояние в Лондонското училище за хигиена и тропическа медицина, за да не трябва да пътуваме много. Тази инвестиция, направена в контекста на борбата срещу глобалното затопляне, сега, разбира се, е много полезна“, споделя Пиът, който е израснал в Белгия, пред местното списание Knack, цитирано от Sciencemag.org.

„Дадох положителна проба за Covid-19, както и подозирах. Поставих се под изолация в стаята за гости у дома. Но температурата не изчезна. Никога не съм бил сериозно болен и не съм си вземал и ден болничен през последните 10 години. Водя доста здравословен начин на живот и редовно ходя. Единственият рисков фактор относно коронавируса е моята възраст – на 71 съм“.

Вирусологът остава оптимист и мисли, че заболяването ще отмине. Но на 1 април негов приятел лекар го съветва да премине щателно изследване, тъй като температурата му става все по-висока, а умората в тялото – по-голяма.

„Оказа се, че имам остра кислородна недостатъчност. Въпреки това все още имах въздух“, споделя Пиът. „Снимките на белите ми дробове показаха, че страдам от тежка пневмония, типична за Covid-19, както и от бактериална пневмония. Постоянно се чувствах изтощен, а обикновено кипя от енергия. Не беше само умора, а пълна изтощеност. Никога няма да забравя това чувство“.

Налага се вирусологът да бъде хоспитализиран, въпреки че тогава дава отрицателна проба за коронавирус. „Това също е типично за Covid-19 – вирусът изчезва, но последствията от него остават седмици наред“, казва той.

„Бях разтревожен, че незабавно ще бъда поставен на респираторно дишане, тъй като четох публикации, показващи увеличение на шансовете за смърт при тези случаи. Бях наистина уплашен, но, за щастие, просто ми дадоха кислородна маска и се оказа, че тя работи“, казва Пиът.

Така той трябва да остане в изолационна стая в интензивното отделение. Споделя, че напълно се е отдал в ръцете на медицинския персонал. „Живееш в рутината от биене на спринцовка до вливане и се надяваш да оцелееш. По принцип съм проактивен, но тук бях 100% търпелив“, признава той.

Пиът споделя стая с бездомник, с колумбийски чистач и с мъж от Бангладеш. И тримата са диабетици. Дните и нощите в отделението са „самотни“, тъй като никой от тях няма сили да говори. Вирусологът признава, че седмици наред е шептял и дори още гласът му губи силата си в по-късните часове на деня. „Но винаги в главата ми беше този въпрос: Как ще се чувствам, когато премина през това?“.

„След като се борих срещу вирусите по света повече от 40 години, станах експерт по инфекции. Радостен съм, че имах коронавирус, а не ебола, макар да прочетох научно изследване, което правеше заключение, че ако попаднеш в британска болница, диагностициран с Covid-19, шансът ти да загинеш е 30%. Това е почти същият процент смъртност като ебола в Западна Африка през 2014. Кара те понякога да загубиш научния си разум и се предаваш пред емоционалните разсъждения. "Хвана ме", мислех си понякога. Посветих целия си живот да се боря срещу вируси и накрая те взеха своето отмъщение“, казва Питър Пиът.

След седмица, в която балансира „между рая и Земята, на ръба на това, което можеше да е краят“, 71-годишният пациент е изписан от болницата. Прибира се у дома с градския транспорт, тъй като иска да види града и неговите празни улици, затворени барове, да усети чистия въздух. На улиците наистина няма хора – „странно преживяване“.

„Не можех да ходя нормално, защото мускулите ми бяха отслабени от това, че лежах, и от липсата на движение, а това не е хубаво нещо, когато лекуваш състояние на белите дробове. У дома плаках дълго време. В известен период от време не можех да спя. Чувството на риск, че нещо сериозно все още може да се случи, продължава да преминава през мислите ти. Отново си заключен, но трябва да поставиш нещата в перспектива. Сега още повече се възхищавам на Нелсън Мандела. Бил е в затвора 27 години, но е излязъл като велик помирител“, споделя Пиът.

Вирусологът казва, че е посветил голяма част от живота си в борба срещу вируса СПИН. „Той е толкова умно нещо – избягва всичко, което правим, за да го спрем“. Сега, когато вече се е заразил с Covid-19, Пиът гледа на вирусите по друг начин. Осъзнава, че този ще промени живота му, чувства се по-уязвим.

„Седмица след като бях изписан, почувствах нарастващ недостиг на въздух. Отново трябваше да отида в болницата, но, за щастие, можеха да ме лекуват извънболнично. Оказа се, че имам белодробно заболяване, предизвикано от пневмонията, и по-точно от така наречената „цитокинова буря“. Тя е резултат от пренатоварване на защитната имунна система. Много хора не умират от увреждането на органите от страна на вируса, а от преувеличената реакция на имунната им система, която не знае как да процедира с вируса“, споделя 71-годишният експерт.

Питър все още се подлага на лечение с големи дози кортикостероид – стероидни хормони, които забавят имунната система. Ако тази „цитокинова буря“ се бе появила заедно с вирусните симптоми, Пиът можеше и да не оцелее. Имал е предсърдно мъждене, а пулсът му е достигал до 170 удара в минута. Това също трябва да се контролира с терапия, особено за да се предотврати съсирване на кръвта и инфаркт.

Вирусологът споделя, че коронавирусът има способност, която мнозина подценяват – той „най-вероятно може да засегне всички органи в тялото ни“.

„Много хора мислят, че Covid-19 убива 1% от пациентите, а останалите се разминават само с грипоподобни симптоми. Но историята става доста по-сложна. Мнозина ще останат с хронични проблеми на бъбреците и сърцето. Дори нервната им система ще бъде нарушена. Ще има стотици хиляди хора по света, а може би и повече, които ще се нуждаят от лечение като бъбречна диализа до края на живота им“, казва вирусологът.

Питър Пиът споделя, че колкото повече проучваме коронавируса, толкова повече въпроси изникват. „Учим се, докато плаваме“, казва той. „Ето затова се ядосвам от многото коментатори, които, без много информация, критикуват учените и законодателите отстрани, а те опитват да установят контрол над епидемията. Това е много нечестно“.

„Днес, седем седмици по-късно, за първи път се чувствам, повече или по-малко, във форма“, споделя 71-годишният експерт, израснал в Кеерберген, Белгия.

„Най-накрая снимките на белите ми дробове отново изглеждаха добре. Отворих бутилка хубаво вино, за да отпразнувам повода – първата от много време насам. Искам да се върна отново на работа, макар активността ми да бъде ограничена за известно време. Първото нещо, с което отново се заех, е работата ми като специален съветник по въпросите за Covid-19 на Фон дер Лайен“, споделя Питър.

Той споделя, че Европейската комисия е „изцяло посветена“ на разработването на ваксина срещу коронавируса. Казва, че без ваксина „никога повече няма да можем да живеем нормално“. Това, според него, е единствената изходна стратегия от здравната криза по света. Смята, че е нужно да се разработят милиарди дози, което, само по себе си, е „огромно предизвикателство от гледна точка на производството“.

„И въпреки усилията, все още дори не е ясно дали разработването на ваксина срещу Covid-19 е възможно“, споделя Питър Пиът.

Днес съществува и парадоксът, че някои хора, „които дължат животите си на ваксини“, вече не искат да ваксинират своите деца. Това, според вирусолога, може да се превърне в проблем, защото „ако твърде много хора откажат да се подложат (б.а. – на ваксиниране срещу Covid-19), никога няма да установим контрол над пандемията“.

„Надявам се тази криза да смекчи политическото напрежение в няколко района. Може би е илюзия, но в миналото сме виждали, че кампаниите за ваксинация против полиомиелит доведоха до примирие. По същия начин се надявам, че Световната здравна организация, която върши чудесна работа в борбата срещу Covid-19, може да се реформира така, че да се стигне до по-малко бюрокрация. Да разчита по-малко на консултативните щабове, в които отделните страни основно защитават своите собствени интереси. Твърде често СЗО се превръща в политическа площадка“, казва вирусологът.

„Така или иначе, съм роден оптимист. А сега, след като се изправих пред смъртта, моето ниво на толерантност към безсмислиците и глупостите се понижи повече от преди", казва Питър Пиът.


ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Прочетете този текст, преди световните мрежи да го свалят: Джуди Майковиц, антиваксърите и корона-конспирацията

"Не можем да се борим едновременно с Covid-19 и с лъжите в нета"

Прочети