Защо нищо не е наред с образованието в България?

• Размерите на паралелното образование в България обезпокоителни – близо 60% от родителите плащат за частни уроци, а 20% от тези, които не плащат, е поради липсата на възможности.

• Качеството на училищното образование се влошава, а неграмотността в част от българските общини е риск за икономическото развитие на страната.

• Половината ученици смятат, че в училище не се обръща внимание на ключови умения, които са необходими за реализацията на човек в XXI век

• Делът на функционално неграмотните 15-годишни ученици е два пъти по-висок в сравнение със средната стойност за ЕС

• Две трети от работодателите срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници.

Това са част от заключенията от одит на Сметната палата за качеството на образованието в страната, който включва мнението на 1729 ученици, 810 родители, 217 директори на училища, 2178 учители, и 101 декани на факултети и ръководители на други основни звена във висшите училища. Обхванати са данни от 2019 до средата на 2023 година.

Основният въпрос, който поставя документът е ефективни ли са действията за осигуряване на качеството на училищното образование?

Степента на влошаване на продукта на българската образователна система се засилва с всеки по-висок образователен етап показват резултатите от националните външни оценявания след четвърти, седми и десети клас.

Необходими са промени в образованието в България, за да може да се повиши неговото качество и една от основните сфери за промяна са учебниците и учебните помагала, се казва още в доклада.

Зрелостните изпити показват тревожно ниски нива на грамотност. За да се компенсират дефицитите в качеството на образователния процес, значителен дял от родителите допълнително заплащат уроци извън училище за подготовка на учениците от всички възрасти.

Половината от родителите, които са отговорили, че плащат за частни уроци, казват, че подготовката на децата им в училище не е достатъчна, за да кандидатстват децата им в следващ етап на образование и затова се налага да плащат за частни уроци. 43% отговарят, че плащат, защото училищната подготовка не е достатъчна, за да се справят децата с учебния материал.

Повече от 70% от родителите, които не плащат за частни уроци, казват че не се е налагало да го правят, докато 20% споделят, че нямат финансова възможност за това.

Според запитаните ученици на ключови умения, които са необходими за реализацията на човек в XXI век, в училище не се обръща достатъчно внимание.

• Анализът показва, че 47% от учениците смятат, че т.нар. емоционална интелигентност е силно подценена и не се обръща внимание на умения като самоконтрол, себепознаване и самоуправление.
• Повече от 40% от учениците не смятат, че получават достатъчно добра подготовка да прилагат на практика теоретични познания, както и че липсва насоченост към решаване на проблеми.

Най-големи дефицити в познанията има в областта на математиката. Това показва анализът на база отговорите на висшите учебни заведения.

Освен в точните науки, много от тях казват, че им се налага да преодоляват и дефицити от училищната среда по български език и литература, грамотност и обща култура

Позиционирането на България по отношение постигането на целта за качествено образование на ООН е крайно негативно, се казва още в доклада на Сметната палата.

Последните три изследвания - от 2012 г., 2015 г. и 2018 г. по отношение четивната грамотност на учениците поставя България неизменно в групата на страните с резултат значително под средния за ОИСР, наред с държави като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили.

Средното ниво на четивна грамотност на българските ученици е с около 60 точки по-ниско от средното ниво за всички страни, участвали в трите изследвания.

Имаме два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.

Резултатите на българските ученици по математика също говорят за значително по-ниска степен на грамотност (с 55 точки) в сравнение със средните резултати на всички участници в изследването. Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан.

По този показател сме на предпоследно място в рамките на 27-те държави членки на ЕС.

Делът на учениците със слаби постижения в България по математика е два пъти по-висок в сравнение със средните за ЕС през целия изследван период, което индикира съществени пропуски в качеството на обучението по математика.

При представянето на българските ученици в областта на природните науки резултатите отново са значително по-ниски в сравнение със средните за ОИСР.

България е на едно от последните места в ЕС по относителен дял на младежите, които нито учат, нито работят във възрастта от 18 до 34 г. – на 23-то място от 27.В същото време делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници, нараства до 74.6%, като липсват ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, умения за писане и изразяване на правилен и разбираем български език.

Според анализа на Сметната палата сред родители, учители и ученици са необходими промени по линия на :

• Учебните програми - Оптимизиране на учебния материал (като съдържание и обем); интегриране на повече практически занимания в учебния процес; залагане на повече часове за упражнения и затвърждаване на изучавания материал; интегриране на дисциплини, които да спомагат за развитието на умения, осигуряващи личностно и социално развитие на учениците.

• Учебниците и учебните помагала - да са написани на достъпен език, подходящ за нивото на учениците, а не в академичен стил, както са сега; преди имплементирането им в учебния процес да бъдат отстранени всички грешки и неточности в тях и да бъдат тествани от учители, ученици и родители.

• Промяна в начина на преподаване - преподаването да е по-интерактивно и иновативно; да бъдат включени повече практически примери в процеса на преподаването;

• Цялостна модернизация и оптимизация на материалната база - съвременно оборудвани кабинети и лаборатории; решаване на проблемите с недостатъчното стаи и дигитализация.

Сметната палата дава на министъра на образованието и науката серия от препоръки, които трябва да бъдат изпълнени до края на 2025 г.

Още изводи от одита на Сметната палата:

• В училищата няма действащ държавен образователен стандарт за управлението на качеството
• Не е изграден механизъм за предоставяне на средства за повишаване на качеството на образованието, тъй като липсва методология за определяне на образователните резултати. Това не дава възможност за финансово стимулиране на училищата, които осигуряват високо качество на образованието, и за целенасочена финансова подкрепа на институциите, които имат ниски образователни резултати.
• Въпреки предприетите мерки за повишаване на възнагражденията на учителите, все още не са осигурени необходимите педагогически специалисти, чрез които да се реализира качествено училищно образование. Значителен дял от завършилите студенти по педагогика (около 50%) не се реализират като преподаватели. Има недостиг на педагогически специалисти по отделни предмети и в регионален план над 3% от учителите са без правоспособност, почти 8% преподават предмети, за които не са правоспособни. Възрастовата структура на педагогическите специалисти в страната продължава да се влошава.
• Повишава се броят на иновативните училища, разработващи по нов начин учебно съдържание, учебни планове и учебни програми, но не се внедряват добрите практики в цялата образователна система.
• Механизмът за оценяване и одобряване на учебниците и учебните помагала се нуждае от съществени промени, тъй като не осигурява в необходимата степен разбираемо и добре разработено съдържание в съответствие с възрастовите характеристики на учениците.
• Няма регламент за разработване, утвърждаване, преглед и оценка на приложимостта на учебните програми. Министерството на образованието и науката не осъществява наблюдение и анализ на процеса на разработване на учебните програми, утвърждавани от директорите на училищата. Това поражда риск за съществени различия в качеството на обучението на образователните институции.