Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е чувствително по-ниско. Все пак разликата постепенно се стопява, а нарастващото участие на нежния пол на пазара на труда е едно от най-забележителните постижения в икономическия живот през последните десетилетия.
Най-съществена пропаст между заплатите на жените и мъжете в България има във финансовия сектор, здравеопазването, ICT индустрията, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, изчисляват от Института за пазарна икономика. Там заплащането на жените е с над 30% по-ниско от това на мъжете.
През 2021 г. средната брутна годишна заплата при жените е 16 900 лв., а при мъжете – 20 500 лева. Като цяло разликата във възнагражденията между половете постепенно намалява. Изчисленията показват, че през 2000 г. дамите са получавали близо 25% по-малко от мъжете, докато през 2021 г. пропастта се смалява до под 18%.
Логично, при жените децата в семейството водят до „загуба“ на заетост, докато при мъжете е точно обратното – те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието.
„Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството, без да търсят формална заетост, а обратно – мъжете се нуждаят от работни места, за да могат да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение, а именно, че работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца“, посочват от ИПИ.
Разликата в заплащането между половете струва колосална сума на икономиката
Основни изводи от проучването
- Въпреки че по-малка част от жените са икономически активни, делът на заетите сред тях е по-висок в сравнение с мъжете, а на безработните по-нисък.
- Участието на жените в работната сила започва по-късно и завършва по-рано в живота им.
- Разликите при участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование.
- Най-голям брой жени са наети в преработващата промишленост, търговията, образованието и здравеопазването.
- Най-висок е делът на наетите жени в секторите, свързани с работата с хора – образование, здравеопазване и социална работа.
- Заплащането на жените е значително по-ниско от това при мъжете, но разликата се стопява през последните години.
- Има райони в страната, в които сравнително голяма част от жените изобщо не участват в работната сила.
- Докато при жените децата в семейството водят до по-ниска заетост, то при мъжете е точно обратното – децата увеличават коефициента на заетост, независимо от образованието.
„женски“ vs. „мъжки“ професии
Изборът на професия е силно повлиян от традиционните роли на пола. Впечатление прави, че за жените са по-характерни занимания, свързани с работата с хора. „Данните показват, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а в тези, в които се изисква основно физическа сила, преобладават мъжете“, коментира Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
- „женски“ професии
- „мъжки“ професии
По региони
Данните по региони сочат, че в София е най-висок процентът на жените (60%), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% – на мъжете).
Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между двата пола са Благоевград, Кюстендил и Перник (под 6 пр.п. разлика), а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен (с по 11 пр.п. разлика).
„Сравнително голяма част от жените не участват в работната сила в някои райони, където е висок делът на етническото, селското и сравнително по-ниско образованото население“, отбелязват от ИПИ.
Образованието като фактор
Образованието играе ключова роля за пълноценното включване на жените на пазара на труда. Данните показват, че разликите в участието на мъжете и жените на трудовия пазар намаляват с нарастване на степента на образование. При висшистите участието на жените сред населението на 15+ години в работната сила е с 3 пр.п. по-ниско от това на мъжете, докато при населението с начално и по-ниско образование разликата се увеличава до 13 пр. пункта.
Делът на заетите сред икономически активните жени с висше образование дори е по-висок от този на мъжете, докато при хората с начално и по-ниско образование той е по-нисък с 8 пр. пункта. Сходни са разликите между мъжете и жените според степента на образование и по отношение на безработицата.
При висшистите коефициентът на безработица е един и същ, а при най-ниската образователна степен делът на безработните жени е с 8 пр. п. по-висок.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
