"Зло не съществува": Режисьорът, когото Иран не успя да забрани

Зад носителя на голямата награда на Берлинале се крие впечатляваща история. Мохамед Расулоф спечели „Златна мечка“ за своя филм „Зло не съществува" и доказа, че отправянето на послание чрез киното е по-важно от личната му свобода.

Филмът повдига морални въпроси около смъртното наказание, което все още съществува в Иран. Разказани са историите на екзекутори и техните вътрешни борби. Показано е как те водят нормален живот отвъд работата си и не са различни от всички останали, като вината е хвърлена върху управляващите.

От октомври 2018 до октомври 2019 г. Iran Human Rights Monitor е отбелязал 273 екзекуции в страната, като поне 17 от тях са били проведени публично. Amnesty International разкрива в своя доклад от началото на февруари 2020 г., че част от убитите са били осъдени при несправедлив съдебен процес.

Условията, при които Расулоф създава филма си за репресиите в Иран, заслужават внимание и признание.

Режисьорът отдавна е в полезрението на режима и е наясно, че подобна авантюра няма да мине безнаказано.

Първият път, в който той се сблъсква с управляващите и е арестуван, се случва през 2010 година. Официалната причина е това, че работи по филм, без да има разрешително. Кой е този филм? „Довиждане“ описва неприятната действителност в страната, като разказва за иранка, изправена пред множеството ограничения на личната свобода.

Лентата печели награда в секция “Особен поглед” на филмовия фестивал в Кан, а Расулоф е наказан на шест години затвор и е лишен от правото да упражнява професията си за срок от 20 години. Впоследствие присъдата е намалена на година, но той излиза под гаранция.

Въпреки държавната забрана, Расулоф продължава да твори, като всички негови филми засягат различни социални проблеми в Иран. “Ръкописите не горят“ разказва за опита за убийство на 21 местни поети, писатели и журналисти от 1996 г. и серията от покушения в следващите години. Отново печели награда от филмовия фестивал в Кан.

2017 година се оказва ключова. „Почтен човек“ печели голямата награда в категория „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан, като в него се повдига темата за корупцията и несправедливостта, които са завладели Иран. Макар да живее в Хамбург със семейството си, Мохамед Расулоф посещава своята родина и паспортът му е отнет. Получава забрана да напуска Иран, която е в сила и до днес. Семейството му остава далеч от него в Хамбург.

През юли, 2019 г. е осъден на една година затвор, но обжалва решението на съда, като през този период успява да заснеме новия си филм „Зло не съществува“. Преди три седмици получава SMS от съда, който гласи: „Решението е потвърдено, обжалването отхвърлено, ще влезеш в затвор.“ Не е обявено кога, като този момент може да дойде по всяко едно време. На церемонията по връчване на наградите на Берлинале Расулоф се появи в онлайн видео разговор по телефона.

Как е заснет филма, щом Расулоф има забрана?

Връщаме се към наказанието от 2010 г. – щом тогава му е забранено да прави филми, как успява да изкара цели три след това?

Заснемането на „Зло не съществува“ е показателно. За да се избегне вниманието на властите, към тях са отправени запитвания за направата на четири отделни късометражни филма в различни региони, като в нито една от бланките не присъства името на Расулоф.

Голяма част от сцените са заснети на закрито или в отдалечени зони, където филмовият процес не може да бъде следен. Когато се е налагало да се включват кадри на публични места, режисьорът е разчитал на свои асистенти, с които е комуникирал постоянно.

Състоянието на кино индустрията в Иран

Докато Мохамед Расулоф вече си е изградил име не само в Иран, но и в световен план, и това му служи като поне частична протекция, много други негови колеги не могат да се похвалят със същия лукс.

Продуцентът Кавех Гарнам, който работи с Расулоф, разказва пред Deutsche Welle, че цензурата и преследването от властите не са единствените казуси, пред които независимите режисьори са изправени – държавата разполага със собствена продуцентска компания, която смазва конкуренцията.

Филмите на Иранската организация за кино играят ролята на пропаганда на правителството и разполагат с огромен бюджет. И това не е единственото им предимство. Гарнам споделя, че докато независимите режисьори не могат да затворят дадена улица, за да заснемат сцена, филмите, подкрепяни от ИОК, „спокойно могат да си позволят два хеликоптера, за да блокират централния площад за своите проекти“.

Хора като Мохамед Расулоф дават кураж на останалите представители на индустрията и ги вдъхновяват да търсят истината чрез своето кино. Дори и лишен от правото да вижда семейството си и заплашван със затвор, той не спира да разказва чрез изкуството си за най-болните теми и проблемите, пред които е изправен иранският народ.