26 млн. затворници: стилът на Мао Дзъдун се върна в Шанхай - галерия

    
      26 млн. затворници: стилът на Мао Дзъдун се върна в Шанхай

Като четиридневна „временна пауза“, в която правителството ще тества цялото население, ще изолира положителните случаи на коронавирус и отново ще отвори града – така започна поредният локдаун в Шанхай, който обаче се оказа истински кошмар за 26 милиона души.

Жителите на града остават затворени в домовете си вече четвърта седмица.

„PCR тестването е единственият повод да излезете навън. От нас се иска да правим тези тестове на всеки три или четири дни, понякога в кратък срок или много късно през нощта. Но повечето от нас се чувстват късметлии, ако бъдат помолени да се тестват, защото това е единственият начин да се измъкнем за малко и да дишаме чист въздух“, разказва местен гражданин пред Тhe Guardian

Причината за строгия локдаун: решението на властите за „нулева толерантност към COVID-19” и новата вълна на Омикрон.

По улиците на Шанхай свободно могат да се движат само здравни работници, доброволци, доставчици и лицата със специално разрешение.

Въпреки това броят на новозаразените с COVID-19 расте. Вчера Китай за пръв път съобщи за три смъртни случая, откакто финансовият център бе затворен в края на март. Досега китайските здравни власти твърдяха, че никой не е починал вследствие на вируса.

Продължителното затваряне на Шанхай доведе до недостиг на храна, липса на достъп до медицински грижи и пренаселени карантинни центрове. Властите се опитват да доставят държавни консумативи на жителите, но става дума за 26 милиона души население и това се оказва предизвикателство.

Системата за доставки на храна от държавата е претоварена, а цените на основни продукти се повишават. С началото на третата седмица на локдаун се разраства и търговията на черно: кока-кола, инстантни храни, сушено манго и чипс се продават на два или три пъти по-висока от първоначалната им цена.

Недоволството на жителите на Шанхай продължава да расте. Пенсионираните медицински работници започват да предлагат алтернативи на драстичните мерки и да поставят под съмнение легитимността на политиката за нулев COVID-19.

Журналистите събират информация за прикрити смъртни случаи, настъпили заради недостъпно здравеопазване и блокиран достъпа на пациентите до спешните отделения заради масовите PCR тестове.

А гражданите започват да се питат как техният любим град се е превърнал в ад на Земята, пълен с хора, които гладуват и молят за помощ. Гневът и разочарованието започват да доминират в социалните мрежи, като статиите и видеоклиповете се споделят милиони пъти, преди да бъдат изтрити или премахнати от правителствената цензура.

Положителната проба се оказва най-лошият кошмар за жителите на Шанхай. Това означава, че заразените ще трябва да се настанят в специалните мобилни медицински центрове, които е създала държавата.

Карантинните центрове са препълнени, условията в тях са изключително лоши. „От WeChat-а (онлайн дневника) на приятел, който беше принуден да отиде там след положителен тест, разбрах, че спят в огромно открито пространство, където осветлението е включено 24/7, а 10 тоалетни са споделени между 2000 души. „Това е като нощен влак без крайна дестинация“ – помня този ред от дневника“, разказва местен гражданин.

Според Ячу Уанг, изследовател в Human Rights Watch, ситуацията в Шанхай през последните няколко седмици отразява системно нарушаване на правата на човека, а страданията на жителите са „ненужни“.

Това не е първата „нулева“ стратегия, която Китай прилага.

През пролетта на 1958 г. китайското правителство мобилизира цялата нация, за да унищожи врабчетата, които Мао Дзъдун обявява за вредители, унищожаващи посевите.

В цял Китай в продължение на месец хората блъскат с тенджери и тигани и развяват знамена, за да попречат на птиците да кацнат и в крайна сметка врабчетата да умрат от изтощение. Смята се, че близо два милиарда пернати са били убити.

Врабчетата почти изчезват, което води до нашествие от насекоми, които унищожават реколтата. Последствието е Големият глад, уморил десетки милиони китайци през следващите три години.

Страхът в Китай сега е, че политиката на „нулевия COVID-19” ще се превърне в друга политическа кампания в стил Мао Дзъдун, която се основава на волята на един човек - висшия лидер на страната Си Дзинпин. И в крайна сметка тази стратегия може да навреди на всички.