|
Новото голямо приключение на човечеството започна.
Четирима души излетяха по посока на Луната с мисията “Артемис 2” - повече от половин век след последното пътуване на “Аполо 17”.
Това ще е най-голямото разстояние, на което човешки същества се отдалечават от Земята. На борда на капсулата се намира първата жена, която ще стигне до орбитата на Луната. Това е първата лунна мисия на чернокож астронавт, както и на гражданин на държава, различна от САЩ - а именно Канада.
Ако вярвате обаче, че след големи исторически постижения връщане назад няма - помислете си пак.
В края на 60-те години NASA изпраща редовни човешки екипажи до Луната с темпо, което днес изглежда фантастично.
Средният период между две мисии на “Аполо” е само пет месеца. А компютрите, управлявали полетите през 20 век, са по-слаби от телефона, на който четете този нюзлетър.
Спирането на програмата “Аполо” води до 54 години пауза, в която мечтите се смаляват, а политиката сякаш става занимание за късогледи хора.
|
|
|
|
ТЕМИТЕ
➤ “Мисли на едро и се забавлявай”
➤ България иска, но няма желание да бъде партньор на Украйна
➤ Украинското LEGO срещу руските танкове
➤ 12 тона KitKat, или как да не пропиляваме добрата криза
➤ Италия, Световното по футбол и една дупка в бюджета
➤ Четем: Infinity Machine и Адската машина на щастието
➤ Какво гледаме: Детектив Хуле и екстравагантен тенис
➤ Историите от “Булевард България”, които да не пропускаме
|
|
|
|

Този брой на нюзлетъра идва при вас с подкрепата на Merkle - глобална компания за customer experience, данни и дигитална трансформация, която помага на брандове да развиват по-силни връзки с клиентите си чрез технологии, анализи, персонализация и решения за лоялност.
|
|
|
|
|
|
ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА СЕ ВЪРНЕМ НА ЛУНАТА

Джон Кенеди залага целта за изпращането на хора на Луната през 1961 г., когато Америка е в позицията на догонваща сила - а тя не може да си го позволи.
Няколко години по-рано Съветска Русия пуска първия изкуствен сателит около Земята “Спутник”. Чуждият успех мотивира САЩ да направят всичко по силите си за “големия скок за човечеството”, ако цитираме знаменитите думи Нийл Армстронг. При стъпването си на Луната на 20 юли 1969 г. той казва: „Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството“.
Как щеше да изглежда светът, ако ролите между САЩ и СССР бяха разменени?
Препоръчваме да гледате страхотния сериал “For All Mankind” по Apple TV, който отговаря точно на този въпрос.
След половин век замразяване на лунните мисии сега Америка се връща в играта по същата причина. Заради амбициите на друга голяма сила.
Китай вече си е поставил за цел да изпрати човешки екипажи на Луната през 2030 г.
Затова NASA няма време за губене и впрегна частните ресурси на милиардерите Илон Мъск и Джеф Безос.
Ако трябва да признаем едно истинско постижение на Доналд Тръмп - то е, че позволи програмата “Артемис” да започне през 2017 г.
Ако светът не свърши (с негова помощ) до 2028 г., можем да видим и как следващото поколение астронавти създава история.
💲 В книгата си “Изкуството на сделката” Тръмп дава 11 правила за успех.
|
|
|
|
БЪЛГАРИЯ ИСКА, НО НЯМА ЖЕЛАНИЕ
Седмицата ще се запомни у нас с поредното обещание, което България искаше, ама нямаше желание да изпълни.
Служебният премиер Андрей Гюров подписа 10-годишното споразумение за сътрудничество с Украйна в сферата на отбраната - документ, който беше готов още в края на 2024 г.
Тогава Бойко Борисов дръпна ръчна спирачка и обяви, че обвързването с Киев след избора на Доналд Тръмп е като да “купиш фабрика на 9 септември”.
Ако има книга за “успеха” на българската политика, то първият и единствен съвет би гласял:
Два дни след срещата на Гюров и Зеленски - парламентът в София едва не скъса току-що подписаното споразумение под натиска на “Възраждане”.

Обърнете внимание, че в екипа на Андрей Гюров по външната политика е Лъчезара Стоева - бившият посланик на България в ООН, която рискува кариерата си във Външно министерство, за да спаси репутацията на държавата през 2024 година.
Тогава тя не допусна опита на служебния премиер Димитър Главчев да подмени българската позиция за геноцида в Сребреница. Служебната власт по това време беше много загрижена да не обиди Александър Вучич и изпрати депеша на Стоева “снишаваме се”. Само че не стана точно така.
Като става дума за срамни сцени - запознайте се с Армин Папергер, приятел No.1 на Бойко Борисов и Румен Радев. И крупен чуждестранен инвеститор у нас, в съвместно дружество с ВМЗ Сопот.
|
|
|
|
АБСУРД НА СЕДМИЦАТА

Директорът на “Райнметал” Армин Папергер, който планира да строи заводи за барут и боеприпаси в България, си заслужи наградата за резил на седмицата.
Шефът на германския военен производител реши да се подиграе с дроновете, благодарение на които Украйна удържа фронта срещу руската инвазия вече четири години и практически неутрализира заплахата на Русия от блокада на Черно море (Киев не разполага със собствен военноморски флот).
Папергер сравнява безпилотните технологии на украинската армия с играчки LEGO, които не били сериозна иновация, а се сглобявали в кухненски условия от домакини с 3D принтери.
Този “бисер” можеше да струва милиарди на “Райнметал”, чиито печалби зависят от огромните обществени поръчки на ниво ЕС за доставка на боеприпаси в Украйна. Затова и компанията веднага се извини за арогантността му.
По същото време Володимир Зеленски се срещаше с лидерите на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар. Държавите от Близкия изток вече цял месец са под постоянен обстрел от Иран и не могат да транспортират горивата си заради блокадата на Ормузкия проток.
Хората си знаят интереса. И избраха военното сътрудничество с Украйна заради нейния опит в отбраната с “играчките”, които печелят истински битки.
Иначе вицът на седмицата гласи, че български кораб е успял да пререди другите и да мине през Ормузкия проток с думите: "Аз само да попитам".

Като стана дума за играчки - през юли LEGO ще пуснат модел на Саграда Фамилия с 12 000 парчета по случай 100-годишнината от смъртта на архитекта на катедралата Антони Гауди.
Ако човек се амбицира, може и да я сглоби по-бързо от официалното завършване на строежа в Барселона. Или от която и да е българска магистрала.
|
|
|
|
ЧИСЛО НА СЕДМИЦАТА
12 🍫🍫🍫
Като си говорим за разкази с неочакван край - някой открадна цял камион с KitKat, пътуващ от Италия към Полша - общо 12 тона шоколад.
Това са точно 413 793 блокчета с формата на болиди от Формула 1. Числото почти съвпада с километрите разстояние, което дели “Артемис 2” от повърхността на Земята в най-далечната точка на пътуването ѝ.
Историята с изчезналите шоколади звучи като маркетингов трик, но не е.
Компанията се кълне, че става дума за сериозен криминален случай, и междувременно се зае да го разследва по оригинален начин.
KitKat пусна онлайн тракер, в който всеки потребител може да въведе осемцифрен сериен номер от опаковката на покупката си и да провери дали не е попаднал на шоколад от откраднатата партида.
Никога не бива да пропиляваме хубавата криза, както са казали умните хора.
Днес повече от всякога една държава има нужда да си припомни тази истина - това е Италия.
|
|
|
|
ИТАЛИЯ И ПРОКЛЯТИЕТО НА СВЕТОВНОТО
България не е участвала на Световно първенство по футбол от 1998 година и вече никой не се учудва от това.
Когато четирикратният световен шампион Италия обаче отпадна от баражите срещу Босна и Херцеговина - при това за трети пореден път - партията на Джорджа Мелони свика извънредно заседание на парламента.

Проблемът на “адзурите” не е само политически, но и икономически. Неучастието на Световното първенство в САЩ, Канада и Мексико води до загубата на около 50 милиона евро (според оценки на La Stampa) заради пропуснати ползи по спонсорски договори, телевизионни права за мачове и достъп на рекламодатели до американския медиен пазар.
Всяко поколение носи отговорността за своя собствен полет.
През 94-та година днешният капитан на Босна - Един Джеко - е момче, което расте насред обсадата на Сараево. Той разказва как майка му го е спасила по случайност, когато един ден му се ядосала и забранила да рита футбол на улицата. В същия ден снаряд избухва на мястото, където неговите връстници са се събрали да играят, някои деца загиват, други са ранени.
Днес Джеко (макар и с контузия) и съотборниците му победиха наследниците на Роберто Баджо и Паоло Малдини.

Италианският футбол пак ще присъства на Мондиала, но само благодарение на факта, че три чужди национални отбора са водени от италиански треньори. Това са Бразилия с Карло Анчелоти, Турция с Винченцо Монтела и Узбекистан с Фабио Канаваро.
В отпадналия отбор на Италия няма нито един футболист, който да е играл на световно първенство - така както в “Артемис” няма американски астронавт, стъпвал на Луната.
|
|
|
|
INFINITY MACHINE И АДСКАТА МАШИНА НА ЩАСТИЕТО

Във филма “Игра на мислене” (можете да го гледате безплатно в Ютюб) нобеловият лауреат по медицина Пол Нърс казва следното:
“Аз управлявам научна лаборатория от 50 години и през половината време се занимавам с любителска психотерапия - убеждавам колегите ми да не губят надежда, въпреки че нищо не се получава. В 80-90% от времето всъщност нищо не се получава. Когато си в авангарда на науката, се проваляш многократно”.
Филмът разказва за създателя на лабораторията за изкуствен интелект DeepMind Демис Хасабис - един от най-интересните хора в съвременния свят.
Книгата Infinity Machine, която излезе на 31 март, е посветена на неговия успех в компютърните технологии и в химията, за който той получава Нобелова награда.
Демис Хасабис иска да открие т.нар. Изкуствен общ интелект, който надхвърля човешките способности по отношение на всякакви когнитивни задачи.

Екипът му в DeepMind започва да учи машините си първо да играят на конзолните игри Atari, а след това - да побеждават най-добрите играчи на най-сложната настолна игра в света - китайската Го, за която освен изчисления и логика, трябва и интуиция.
Тяхната Еврика идва през 2017 г.
Тя е и моментът “Спутник” за Китай.
Китайският шампион по Го губи от алгоритъма на Хасабис.
“Победената” държава осъзнава какви са възможностите на изкуствения интелект и разписва собствен план за глобално лидерство до 2030 г.
На 47 години Демис Хасабис получи Нобеловата награда по химия, след като DeepMind намери решението на един от най-сложните проблеми в биологията - моделирането на структурите на протеините.
Книгата Infinity Machine на Себастиан Малаби разказва за неговия живот, но и за бизнес страната на DeepMind, които днес са част от Google.
Втората ни препоръка за книга, която още не сме чели, е “Адската машина на щастието”.
Това е най-новият роман на Владислав Тодоров, автор на култовите “Дзифт” и “Цинкограф”. Историята ни връща в измислена държава на Балканите през 20-те години, където всички прилики с действителна България и кървавите следвоенни години са неслучайни.
“Адската машина на щастието” излиза на 3 април - почти 101 години след атентата в църквата “Света Неделя”, за който художникът Теодор Ушев подсказва на корицата.
|
|
|
|
КАКВО ГЛЕДАМЕ
Споменахме сериала “For All Mankind”, в който Джоел Кинаман играе водещата роля.
Но ако научната фантастика не е вашият жанр, а харесвате играта (и тялото) на Кинаман - препоръчваме да го гледате в новия сериал “Детектив Хуле” по Netflix.
Действието се развива в Осло, историята е по романите на майстора на скандинавските криминалета Ю Несбьо, а Кинаман се проявява като корумпирано ченге още в първия епизод.

Детектив Хари Хуле се играе от Тобиас Зантелман, който се справя много добре с ролята си на интровертен, брилянтен следовател с тъмно минало.
Гледаме и един малко по-различен турнир по тенис, в който ще участват Григор Димитров и осем от най-добрите тенисисти, които са или са били в Топ 15 на световната ранглиста през последните 12 месеца. Сред тях са Стефанос Циципас, Александър Бублик и Андрей Рубльов.
Ultimate Tennis Showdown (UTS) е дело на треньора Патрик Муратоглу, а на 3 и 4 април видеоплатформата VOYO ще осигури на българската публика ексклузивен достъп до решителните битки – от четвъртфиналите до големия финал.

Турнирът, който се провежда в Ним, Франция, е личният проект на Муратоглу за „тенис на бъдещето“. Форматът разбива всички традиционни правила: мачовете са разделени на четири части по 8 минути, няма втори сервис, а времето между точките е едва 15 секунди. Зрителите гледат истински спектакъл с коучинг на живо, интервюта между сетовете и използването на „бонус карти“, които променят развоя на играта във всяка секунда.
До 21 април в галерия „Куб“ на Топлоцентрала може да бъде видяна и изложбата „Орнаменти на болката“ на Правдолюб Иванов. Той е сред най-разпознаваемите съвременни български артисти, чиито работи често изследват напрежението между личното преживяване и социалния контекст.
Изложбата е от над 100 рисунки, фотографии и видеоматериал. Всички те са започнати с началото на войната в Украйна и продължени до днес.
Това не е изложба за войната, а за онова, в което тя бавно, почти незабележимо се превръща - във фон.
Снишавай се. И това ще мине. Шегуваме се, разбира се - горе главата.
|
|
|
|
|