Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
2023 година ще остане в историята като най-силната за банките у нас досега.
Печалбата в системата е нараснала с над 64% и тя достига 3,4 млрд. лв. в края на 2023 година.
Най-доходоносна годината е била за банка ДСК, която отчита печалба от над 1 млрд. лева, показват данните на БНБ. Останалите системни банки, както и по-малките играчи също имат добри финансови резултати. За "УниКредит Булбанк" печалбата достига 800 млн. лв., а за ОББ - над 471 млн. лв.
Така петте големи банки са генерирали общо 2,7 млрд. лв. печалба, а останалите 700 млн. лв. са разпределени между останалите 12 банки и чуждестранните клонове у нас.
Рекордната банкова печалба е резултат от комбинация от фактори. От една страна е високата ликвидност на банковата система, от друга е покачването на основните лихви от страна на централните банки.
И макар лихвите по жилищните кредити в България да остават ниски в сравнение с останалите държави от ЕС, банките отчитат по-висок лихвен доход от кредитите за бизнеса и през 2023 година той достига общо 2,1 млрд. лева. Ръстът на отпуснатите кредити също допринася за по-високите приходи от лихви.
Ниските ставки по ипотечните заеми продължават да стимулират търсенето и в края на 2023 година се отчита 20% ръст на годишна база.
Потребителските заеми също нарастват, но там се наблюдава известно забавяне.
Основните играчи на банковия пазар у нас остават без промяна. След придобиването на Райфайзенбанк ОББ запазва лидерската си позиция на най-голяма банка с 34 активи, следвана от ДСК и Уникредит Булбанк.
Основните играчи на банковия пазар у нас остават без промяна. След придобиването на Райфайзенбанк ОББ запазва лидерската си позиция на най-голяма банка с 34 активи, следвана от ДСК и Уникредит Булбанк.
Ръстът в кредитирането у нас събуди опасения от "помпане на инфлацията" и потенциален риск от увеличениер на необслужваните заеми при забавяне на икономиката. Преди седмица икономистът Георги Ангелов посочи, че имотният бум отпреди 15 години е довел до по-висока инфлация – в еврозоната тя е била една 2-3%, докато в България е достигнала 15%.
"Колкото повече се раздува този балон, толкова по-болезнено ще бъде неговото спукване“, коментира Ангелов и призова за мерки, които да доведат от охлаждане на кредитирането.
От думите на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по-късно стана ясно, че не е изключено регулаторът да вземе допълнителни мерки, за да се спре ръстът в раздаването на банкови заеми. Това обаче ще стане след като се анализрат данните от първото тримесечие на 2024 година.
Поскъпването на имотите вдигна с 15% размера на кредитите за година
Петър Славов, ПроКредит Банк: Лихвите у нас остават ниски, но това не е непременно повод за радост
Петър Чобанов от БНБ "съветва" банките да внимават, за да няма ръст на лошите кредити