5 факта за Gen Z, които опонират на българския песимизъм

5 факта за Gen Z, които опонират на българския песимизъм

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който, заедно със социолозите от агенция "Насока" и експерти от различни сфери, ще изследваме и анализираме младите българи от поколението Z. Това са момчетата и момичетата на възраст между 16 и 25 години, които ще бъдат двигателите на икономиката, културата и националните постижения в следващите три десетилетия.

Защо традиционният български песимизъм трудно може да опише най-младите хора в България към 2024 г.? И какво можем да научим от това, което ни казват? Рекламният специалист Георги Гавазов дава своята гледна точка към данните от изследването.


“Младите живеят в илюзията, че светът им е длъжен. Те искат всичко и веднага, без да си дават сметка за усилията и жертвите, които стоят зад всяко постижение.”
Пенчо Славейков, 1905г


Анализирането на резултати от проучвания е особено занимание, да ви кажа. На теория е рационален процес: ето ги данните, с тях не се спори, всичко е от ясно по-ясно. На теория.

На практика обаче разчитането на статистически данни винаги е форма на интерпретация. А разчитането на данни за поколение, различно от това, към което принадлежим, винаги е форма на оценка. Оценката е от гледната точка на “правилното” поколение, разбира се. Нашето.

Ето защо материалите на тема “Какво знаем за Поколението Х, Y или Z” твърде често ни казват, най-общо, следното:

Ама вижте ги тия.

Осъзнавайки всичко това, с настоящия текст съзнателно забивам нож в гърба на собствения си порив към критичност и песимизъм, за да дам позитивна, подчертано оптимистична гледна точка към поколението Z, което само след няколко години ще вземе кормилото на България в свои ръце.

И така, тезата ми е следната:

Дами и господа, задава се генерация от разумни, здраво стъпили на земята млади хора, заредени с оптимизъм и желание да създават; хора, носещи потенциала да променят България към по-добро.

Ако им позволим, разбира се.

Ето ги моите пет причини да смятам така, базирани на данните от проучването “Млада България” на "Булевард България” и агенция Насока:

1. Оптимизъм за бъдещето

Българите между 16 и 25 са категорично убедени, че днес е по-добре от вчера, а утре ще бъде по-добре от днес. Над ¾ определят живота си като по-добър (46%) или приблизително същия (31%), сравнен с този на родителите им. Незначителен (под 6%) е броят на тези, които смятат, че “става все по-зле” и живеят по-кофти в сравнение с тези преди тях.

Незасегнати са от вируса на соцносталгията и не помнят разпада и безизходицата на 90-те години - макар че това десетилетие, чиито последици върху държавата и обществото тепърва имаме да асимилираме, без съмнение е оставило своя отпечатък върху тях. През влиянието на родителите им.

С това си обяснявам факта, че основните страхове на българското поколение Z гравитират около финансова несигурност и липса на материални възможности. Дотук нищо ново, но има една съществена разлика: те са твърдо убедени, че със собствени сили ще избегнат паричните проблеми и ще си осигурят стандарта на живот, който очакват. И с който не смятат да правят компромис.

Те имат планове за бъдещето си (76%) и смятат, че децата им ще имат живот, сравним или по-добър от техния (60%). Над половината не биха напуснали България при никакви обстоятелства.

Само 31% са песимисти за бъдещето на България - което, нека бъдем честни, е шокиращо позитивен резултат в държавата, родила мантрата “има два изхода от положението, Терминал 1 и Терминал 2”.

Всичко това е изключително важно, защото оптимизмът и вярата, че утре ще бъде по-добре от днес, са в основата на предприемчивостта и развитието:

Хората, които вярват, че предстоят по-добри времена, са онези, които поемат рискове, следват мечтите си, стартират компании, творят.

От своя страна хората, които вярват, че бъдещето е несигурно, са онези, които пълнят дюшеци с кеш и смятат, че инвестиция е да купуваш още и още апартаменти.

2. Желание за работа

Видно от проучването е желанието им да работят и амбицията да се докажат - и то не някъде по света, а тук, в България. Вече са били в чужбина (над 60%) и очевидно са направили преценка, различна от тази на предишните поколения. Едва 7% имат намерение да емигрират, а под 38% биха напуснали България временно, за да следват или работят. Те са наясно, че, за разлика от предишни десетилетия, в момента тук работа има. Има и възможности.

Едно от най-изненадващите лично за мен неща в проучването е отношението на Поколението Z към темата за Успеха. След задължителното условие да си здрав, според тях за да успееш в живота, трите най-важни фактора са, както следва:

Не знам за вас, но аз лично съм впечатлен. Неща като “да изглеждаш добре”, “да си безскрупулен” или даже “да имаш пари” и “да имаш късмет” за тях са с по-малка тежест по пътя към успеха! Толкова за повърхностната, чакаща наготово младеж.

Но внимание, има още:

Над 3/4 от интервюираните биха работили, дори ако имат достатъчно пари. За 10 години делът им се е увеличил с 13%.

За тези, които сега включват своите телевизори, припомням: говорим за хора на възраст между 16 и 25 години. Сред които, ако имаха достатъчно пари, не биха работили по-малко от 23%!

Ама какво става тука??!!!

3. Здраво стъпили на земята

Българското поколение Z е освежаващо лишено от илюзии по отношение на известните хора - били те местни или чуждестранни.

Те не се впечатляват от славата нито на “мейнстрийм” знаменитостите, нито на “алтернативните” звезди от социалните медии. Дават своята абсолютно ясна и еднозначна оценка за политиците и политическата система (за това по-долу). Определено не чакат спасител, който да им оправи живота. И това е чудесна новина. Може пък те да счупят порочния цикъл “месия-разочарование-следващ месия”, който доминира политическата ни система още от времето преди те да са родени.

Интересни са професиите, които намират за атрактивни. Под един на всеки 100 посочва “инфлуенсър” като привлекателна лично за него професия; горе-долу такива са резултатите за маникюристка. Сравнението е неaдекватно, знам: все пак едното е истинска професия, другото - не.

В пъти по-предпочитани са професии като учител (6,3%), лекар (6,7%), юрист (5,8%). Над 40% имат желанието и смелостта да стартират собствен бизнес.

Те не познават свят без социални медии - но по всичко изглежда, че имат зряло отношение към тях. Едва 0,2% казват, че многото последователи в социалните медии за повод за гордост. Двойно повече са тези, които се гордеят с постиженията си в олимпиади по математика или доброволческата си дейност; три пъти повече - с музикалните си умения.

Доверието им към политиците е на скандално ниско ниво: 0,4%. Подобен резултат повече приляга на пакет кренвирши, отколкото на талантливите хора, жертвали се в името на общото ни благо.

Над ¾ не се интересуват от политика; по-малко от 4% членуват в партии.

Ще го кажа възможно най-деликатно: добре е тази ситуация да бъде навреме и адекватно адресирана от политическата ни класа. Младите не се вълнуват от тях и не искат да стават политици.

Трябва адски да внимаваме това да не доведе от отлив от качествени хора към професията. Защото, ако това се случи, има опасност да дойдат компромисни фигури. Не искаме това, нали?

За да го избегнем, е крайно време политиците, които гледат сериозно на работата си, да вземат мерки за подобряване имиджа на професията като цяло.

Любимата им музика е чалгата. Не твърдя, че това непременно е добра новина, но задавам въпроса: не е ли време да (пре)дефинираме какво точно означава “чалга” днес, през 2024 г.?

Защото със сигурност не е “Радка Пиратка”, или “Бял Мерцедес”, нито Азис, който плува в басейн с лебеди. Нещо друго е. Може би е дошло време да повикаме доктор Стрейнджлов, за да ни научи да спрем да се притесняваме и да заобичаме Нещото, по-рано известно като Чалга.

4. Умерени и зрели

Почти 15% от българите между 16 и 25 никога не са пили какъвто и да било алкохол, над 34% не са се напивали нито веднъж, мнозинството твърди, че не пуши...

Макар това и да звучи като посегателство към традиционния български лайфстайл (а и към приходите на винпромите), това определено е добра новина.

Следващото поколение е преждевременно съзряло за това колко е важно да се грижиш за здравето си - физическо и ментално. Може би затова не страдат от неща като депресия (под 3%) или паник атаки (2%), за което, ако не бях такъв оптимист, щях да кажа: има време, деца.

За почти половината е важно храната, която консумират, да е здравословна. Отново напомням: за хора под 25 години говорим.

И на вас ли на 21 години здравословното хранене ви беше приоритет, приятели? И вие ли така не обичахте да пиете?

Близо 95% твърдят, че никога не са опитвали каквито и да е наркотици. Това е повече от чудесно. Единствено се чудя дали кварталните дилъри имат други данни по темата.

Впечатляващо е зрялото им отношение спрямо това докога следва да разчитат на родителите си: 4 от всеки 5 смятат, че е редно да спрат да получават пари от тях най-късно, когато завършат образованието си. 73% казват, че е редно да започнат да живеят самостоятелно преди да навършат 25 години.

С такива навици и нагласи изобщо не е чудно, че на младите им се работи. А какво друго им остава да правят? Все пак човек не може по цял ден да гледа образователни тик-тоци, докато е изцяло трезвен и яде безглутенови крекери с вкус на авокадо.

5. Стабилни връзки

Макар и свързани със света и следващи в общи линии същите макро-трендове, българските представители на Поколението Z не са самотни по начина, който е характерен за западните им връстници.

Българските GenZ-та държат на семейството и приятелите си повече от всичко друго. Зашеметяващите 99% искат да имат деца; чувстват се дълбоко свързани със семейството, общността и земята си.

И това е добра новина. Защото хората със стабилни, трайни връзки са статистически по-щастливи. И имат отговорно отношение към средата около себе си.

А на мен ми се струва, че имането на отношение е едно добро начало, ако искаме да си оправим общностите и местатата, където живеем. И държавата.

Всичко това, разбира се, прави още по-актуален следния въпрос:

Как допуснахме теми като родолюбие и идентифициране с българските корени и традиции да присъстват в публичното говорене основно през профанизиран наратив и през екстремистката призма на хора с нездраво блеснали очи, които в свободното си време развяват руски знамена?

И аз не знам. Но със сигурност няма връзка с Поколението Z.

В заключение - аз мисля, че децата са повече от ОК. Със сигурност са доста по-адекватни и наясно със себе си в сравнение, например, с мен на тяхната възраст.

Да идват по-скоро, бих казал. Супер е, че им се действа. Трябват ни хора.


Ние използваме "бисквитки" и други персонализиращи технологии, за да подобрим вашето преживяване в нашия сайт, да ви покажем персонализирано съдържание, таргетирана реклама, за да анализираме трафика на сайта и да проследим откъде идва нашата аудитория. Ако искате да разберете повече по темата можете да прочетете нашата "Политика на поверителност", както и "Политика за съхранение на личните данни", съобразно регламента за GDPR, който е в сила от 23 май 2018г.

Избирайки "Приемам", вие се съгласявате да използваме вашите "бисквитки" и други трафични данни.

Приемам