Къщата с ягодите е прозорец към историята - ако я разрушим, ще затворим този прозорец. Това казва проф. Тодор Кръстев, председател на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места, в интервю за БНР.
Според проф. Кръстев, архитектурният паметник може да бъде спасен, без да бъде разрушаван, защото съществуват достатъчно технически решения за възстановяването и запазване на достойнството му. Затова той настоява за публикуването на експертизите, които твърдят, че нямало друг вариант за спасяването й освен събаряне.
"Къщата с ягодите е частен случай, но той илюстрира една доста опасна тенденция в ход - постепенна подмяна на автентични български ценности с техни копия, а това е удар по тяхната ценност. Това става законодателна стратегия, насочена към бъдещето. Наистина ли искаме да подменим автентичните български ценности с техни копия и клонинги? Утре никой няма да знае кое е истинско и кое е преизградено", каза Кръстев.
Прочетете цялото му интервю тук:
Валерия Николова, БНР: "Къщата с ягодите" се превърна в емблематичен казус, когато говорим за паметниците на културата. Преди дни собственикът Валентин Златев заяви твърдо желание да възстанови сградата в автентичния й вид, без изменения, като обеща и банкова гаранция като ангажимент, че няма да променя вида на къщата. Ще има обаче демонтиране и след това реставриране на паметника "по автентични данни на сградата". Как е възможно това да се случи и това ли е единственият вариант Къщата да бъде спасена?
Проф. Тодор Кръстев: Опазването или консервацията и реставрацията на една културна ценност - било Къщата с ягодите или археологическа ценност - е тънко изкуство и наука. Изисква специални познания и професионален морал. Целта му е как ценността да бъде съхранена. Както казва Венецианската харта - да бъде предадена на следващите поколения в цялото богатство на нейната автентичност. Автентичността е едно от най-ценните качества на културното наследство. Хартата изисква респект към оригиналния материал.
Първо може да се зададе въпросът: Ценност ли е наистина Къщата с ягодите. Безспорно. Архитект е Геори Кунев, тя е ценна с нейните изразителни фасади, с нейната планова структура, с нейните интериори. Аз познавам тяхното състояние към 2016 г. - врати с кристални стъкла, витражи, ламперии, вградени мебели.
Тя е ценна в своята цялост. Но тя и със своята автентичност, със своите стени, под, таван, със своята конструкция, материали, начин на изграждане. Тя е прозорец към историята, разбираме как са живели хората тогава, как са строили, какво са харесвали.
Ако я разрушим, ние затваряме този прозорец. Затова според мен Къщата с ягодите трябва да бъде съхранена на своето място, без да се нарушава нейното достойнство.
Валерия Николова: Това, че през годините тя е оставена на разрухата и капризите на времето, не води ли съзнателно към пагубен изход за нейното бъдеще?
Проф. Тодор Кръстев: Безспорно. Безспорно. И трябва да Ви кажа, че това се превръща в една доста добре усвоена практика в последно време: да се направи така, че една сграда - паметник на културата, културна ценност - да се разруши и след това да се преизгради евентуално.
Има пожари от неизвестни извършители, спомнете си за Тютюневите складове в Пловдив. Или сградата се оставя без поддръжка, докато стане опасна, за да бъде разрушена или сама рухне. Ако си спомняте как на ул. "Алабин" рухна една сграда - паметник на културата, и уби две момичета. Третият вариант е да се направи експертиза, която "доказва", че няма друго решение освен събаряне.
Валерия Николова: В интервю за "Радио София" проф. Валентин Тодоров, който е консултант по проекта за демонтажа на Къщата с ягодите, твърди, че когато се е включил в проекта, нещата са изглеждали предрешени. Казва и че разполага с конструктивната експертиза, изготвена по поръчка на междуведомствена комисия, която излиза с това категорично становище за разрешение за преизграждане на сградата в "автентичен обем и архитектурни форми при запазване на стойностните елементи и духа на епохата". Има ли такава практика наистина за събаряне и изграждане в автентичен вид, когато няма възможност една сграда да бъде спасена?
Проф. Тодор Кръстев: Това е въпросът - дали една сграда може да бъде спасена. Възможно ли е стара сграда като Къщата с ягодите - вече "болна", в лошо състояние - да бъде спасена. Аз бих казал: Разбира се. Това е същността на консервацията. Тя е полидисциплинарна дейност, която има на разположение най-съвременните постижения на науката и техниката, за да излекува паметника. Така са излекувани преди години паметници в много тежко състояние - в Старинен Пловдив, например - като Къщата Недкович, Къщата Клианти. Спасяват се хиляди стари сгради по света, без да се събарят и преизграждат. Това е напълно възможно.
Говори се обаче, че има експертизи, които доказват, че няма никакво друго добро решение освен едно - Къщата с ягодите да се събори. Използва се евфемизмът "да се демонтира", и след това да се преизгради отново и да се направи нейно копие. Твърди се, че при всяко друго решение Къщата щяла да бъде опасна. Впрочем, публикуваните снимки показват, че сградата вече е подготвена да се събори. Интериорите от 2016 г. вече не са същите. Опустошени са както в къщата на арх. Фингов на ул. "Шипка" 38.
Аз предлагам следното - нека тези експертизи да бъдат публикувани в пълния формат и да се запознаем с техните аргументи.
Къщата с ягодите е частен случай, но той илюстрира една доста опасна тенденция, която у нас вече е в ход. Свидетели сме на процес на постепенна подмяна на автентични български ценности с техни копия, а това е удар по тяхната ценност.
Какви са причините за това? Защо това се случва? Първо, по този начин се осигурява бързо усвояване на средства. Именно това беше замисълът на бутафорните копия на крепости, свързано с унищожаване на оригинални ценности - при това финансирано с европейски средства. А тези средства трябваше бързо да бъдат усвоени.
Друго обяснение: да се спестят пари и време. Консервацията е скъпа и трудоемка дейност, тя изисква време и повече усилия.
А не на последно място - да се задоволят интересите на собственика. Преизграждането винаги е свързано с едни удобни изменения. Копията никога не са точни с оригинала, те винаги са в някаква степен удобни за собственика.
Лошото е, че това се превръща в практика, която се поощрява официално. Преди известно време депутатът Красимир Велчев предлагаше следното решение за българското културно наследство: всички паметници да се разрушат и да се построят наново. Проектите, внесени от г-н Велчев, улесняват именно този процес. Това става някаква законодателна стратегия, насочена към бъдещето. Трябва обаче да се запитаме - наистина ли искаме да подменим автентичните български ценности с техни копия и клонинги? Да започнем масово строителство на паметници? Ами утре никой няма да е сигурен кое е истинско и кое е преизградено.
Валерия Николова: Трябва ли да се настоява за независима експертиза за състоянието на Къщата с ягодите, защото очевидно дори да са експерти хората, направили сегашния проект, те са получили средства от собственика
Проф. Тодор Кръстев: Естествено, че една експертиза трябва да бъде независима. Експертното начало е ключово в тази дейност. Тя трябва да бъде извън всякакви лични интереси. Но нека първо да видим тези експертизи. Доколкото разбирам, те са направени от УАСГ - една уважавана институция. Нека да видим дали наистина те са добре интерпретирани в това, което излиза в медиите. Да се направи дебат по тези аргументи.
Малко се дебатира професионално върху реалните проблеми, които съществуват в нашето културно наследство. Това е една възможност да се започне с конкретни материали, а не да бъде режисирано, както имам такова чувство.
Валерия Николова: Има ли обаче време за това, ако приемем, че къщата вече е подготвена за събаряне? Какви са възможностите този процес да бъде стопиран, докато се намери обществения интерес в съзвучие с частния? Това все пак е частна собственост.
Проф. Тодор Кръстев: Според мен този процес трябва да бъде стопиран. Експертизите да се проведат с максимално голяма скорост. Първата крачка е публикуване на това, което вече е направено, да видим какви са техните аргументи, да се направи независима експертиза, ако е необходимо, и да се вземе окончателно решение.
Къщата с ягодите не е в това плачевно състояние, в което всеки момент може да рухне. Не е така, според мен. Нека да видим каква оценка са дали експертизите на нейното сегашно състояние. Според мен най-правилното решение е да не бъде събаряна, да бъде съхранена на своето мясти и да бъде консервирана, реставрирана и адаптирана със средствата на една класическа консервация. Тя заслужава това нещо.
Валерия Николова: Опасявате ли се, че този процес на подмяна на историята и културното наследство с такива бутафорни артефакти може да се задълбочи, ако няма обществено съзнание да се реагира и навреме да бъде възпряно това действие?
Проф. Тодор Кръстев: Абсолютно се опасявам. То реално се случва пред очите ни. Четох наскоро, че край Варна се изгражда цялостен комплекс от такива копия - гета от паметници на културата, които са копия и където можеш да видиш всичко. Тоест не е задължително да видиш автентичния обект, достатъчно е да отидеш в това селище и да видиш неговото копие. Това е един реален процес. Бяхме свидетели преди няколко години на масово строителство на крепости, бяхме свидетели на техните апологети, които твърдяха, че това е единственият начин, по който да привлечем туристи.
Вижте, туристите на бъдещето няма да бъдат толкова глупави, че да се задоволят с едни копия. Те ще ценят все повече и повече автентичния обект.
"Къщата с ягодите" може да бъде демонтирана и изградена наново
Този текст е част от newsletter-а на "Булевард България". Ако искате да получавате избрани от екипа ни статии веднъж седмично, абонирайте се тук.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
