Александър Стуб планираше да напусне политиката още през 2017 г. - седем години по-късно той вече е избран за новия президент на Финландия в един от най-напрегнатите периоди за родната му страна.
Консервативният бивш премиер спечели балотажа на президентските избори с 51,6% от гласовете срещу 48,4%, подадени за опонента му Пекка Хаависто от Зелената партия.
Това са първите избори за държавен глава на Финландия след присъединяването на държавата към НАТО - и двамата претенденти от балотажа призоваваха за твърда политика спрямо Русия.
55-годишният Стуб посочи, че не вижда как може да се води нормална комуникация с Владимир Путин или с друг представител на руското политическо ръководство "в близо бъдеще".
"Всички искаме да намерим път към мира, но на мен ми се струва, че в момента този път минава само през бойното поле", казва Стуб след победата си.
Той ще поеме управлението на 1 март от предшественика си - Саули Ниинисто, един от най-опитните държавници и дипломати в Европа.
Президентът на Финландия отговаря за външната политика и политиката по сигурността на страната, той е и главнокомандващ на въоръжените сили.
55-годишният Александър Стуб има дълга кариера в правителството на Финландия, но след 2017 г. беше решил да се занимава с международна политика.
През 2018 г. той беше и един от претендентите за Spitzenkandidat на ЕНП, т.е. кандидат за председател на Европейската комисия, но изгуби битката за тази номинация от Манфред Вебер. В крайна сметка и германският евродепутат не успя да оглави ЕК, а след дълги преговори през 2019 позицията беше поверена на Урсула фон дер Лайен.
Стуб влиза в политиката през 2004 г., когато е избран за член на Европейския парламент от Финландия. През 2008 г. обаче спешно е привикан да се върне в страната, за да поеме управлението на Министерството на външните работи, след като сексскандал води до оставката на Илкка Канерва.
Твърд привърженик на развитието на ЕС, Стуб продължава кариерата си като министър по европейските въпроси и търговията след 2011 г., а през 2014 г. става лидер на партията "Национална коалиция" и премиер на Финландия.
Управлението му е белязано от постоянни трудности заради идеологическите противоречия между шестте партии в мнозинството.
По-късно Стуб разказва, че напрежението по време на мандата му като премиер е било почти "нетърпимо" заради постоянните спорове с министъра на финансите, който е член на Социалдемократите.
По това време е взето и решението за партньорство с "Росатом" в проект за атомна централа във Финландия - нещо, което по-късно той нарича най-голямата грешка на управлението си. Договорът с руската компания беше прекратен едностранно от финландските власти веднага след инвазията на Путин в Украйна.
Стуб губи изборите през 2015 г., но остава в новия кабинет на позицията финансов министър - а мандатът му съвпада с гръцката криза в еврозоната.
Само година след назначението му Стуб е принуден да подаде оставка от правителството и от партийното лидерство след вътрешни противоречия. През 2017 г. той напуска и парламента на Финландия, за да стане вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.
През 2020 г. той е избран за директор в Школата за транснационално управление към Европейския университетски институт в Италия.
Стуб става и председател на Инициативата за управление на кризи на покойния президент на Финландия Марти Ахтисаари.
Александър Стуб е баща на две деца, съпругата му Сюзан е англичанка и е юрист по професия.
Той разказва, че е приел номинацията за президент въпреки решението си да не се занимава повече с вътрешна политика, защото "когато родината те повика, трябва да се отзовеш".
"Мога да кажа, с ръка на сърцето, че преди началото на войната в Украйна мисълта за кандидатурата ми като президент не беше на дневен ред. При тази световна политическа ситуация отговорът ми е ясен", казва още той.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
