Въвеждането на еврото ще струва близо половин милиард лева на банките и БНБ, а всяко отлагане ще наложи допълнителни инвестиции.
Това стана ясно по време на форум "Заедно към успеха: Стабилна финансова екосистема и пътят на България към еврозоната", организиран от Асоциацията на банките в България (АББ).
Според оценката на Министерството на финансите подготовката на всички системи на банките за въвеждането на еврото ще струва около 306 млн. лв., а на БНБ - още над 180 млн. лв.
От АББ обясняват, че дори на пръв поглед баналното обозначаване в двете валути, изисква доста комплексен подход, когато става въпрос за банковата система.
Двойното обозначаване в евро и в лева, каквото изисква закона, трябва да бъде видимо за всички тарифи, калкулатори, онлайн банкиране, във всички извлечения за фирми и физически лица, както и да са видими във всяка точка за достъп на потребилите.
„Да покажеш една цена два пъти, колкото и да не изглежда сложно, всъщност опира до много системи. В банката, която представлявам става въпрос за над 200 различни системи, което изисква изключително координиране, за да се случи в правилния момент, по правилния начин, без сътресения, “ обясни зам.-председателят на АББ Цветанка Минчева.
Според подуправителя на БНБ Петър Чобанов, „ако има система, която да вече да е в еврозоната, това е банковата“.
Той подчерта, че целевата дата за въвеждане на еврото у нас остава 1 януари 2025 г., „въпреки известната несигурност около инфлацията,“ каза още Чобанов.
Зам.-министърът на финансите Методи Методиев твърди, че служебното правителство ще работи в "ускорени темпове" за практическата и техническата подготовка за влизане в еврозоната.
Въпреки уверенията на служебната власт обаче нарастват опасенията, че политическата криза и предсрочните избори у нас отново ще отложат членството на България.
Преди дни анализ на „Уникредит Булбанк“ допусна, че това забавяне може да е с още една година, до 2026 г.
Кредитната агенция S&P Global също предупреди, че липсата на редовно правителство през следващите месеци може да се окаже пречка пред членството в еврозоната.
Всяко отлагане, според Асоциацията на банките, ще изисква допълнителни разходи.
„Ако се отлага прекалено дълго, ще трябват още инвестиции – няма как да стане по друг начин, защото трябва да пригодим всички процеси да отговарят на всички изисквания,“ казва Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България.
Членството в еврозоната ще освободи ресурс за банките
Димитрова припомни, че в момента банките в България държат 12% минимални резерви при нулева лихва в БНБ, докато тези, които са в държави от еврозоната, държат 1% в ЕЦБ и получават 4% лихва в момента.
Този ресурс ще бъде освободен при бъдещото влизане на България в еврозоната. Къде ще бъдат пренасочени тези парични средства – всяка банка ще решава сама, съобразно политиките си.
"Надявам се, че всички ще подходим отговорно,“ каза председателят на АББ.
Според бившия подуправител на БНБ Калин Христов, след като се освободят резервите, банковата система ще стане още по-ликвидна.
„В момента банковата система е свръхликвидна и има 21 млрд. лв. Това, че ще получи още 16 млрд. лв. ще направи банките още по-ликвидни. Какво ще прави с тези резерви, ще си реши всяка банка, но с тази ликвидност може да се инвестира в по-високорискови активи, да се държат в централната банка срещу лихва или да се отпускат още повече кредити,“ обясни Христов.
Как въвеждането на еврото ще се отрази на потребителите?
Според банкерите въвеждането на еврото ще има минимален ефект върху цените в България, тъй като страната ни е във валутен борд и курсът на лева към еврото е фиксиран от 1997 година насам.
Председателят на банковата асоциация Петя Димитрова препоръча на потребителите да обръщат валутата в по-дълъг период от време и „да не се струпват накуп“.
Банките ще бъдат подготвени да направят всичко автоматично и средствата по банкова сметка ще се превалутират в евро безплатно.
Ръстът на кредитирането създава ли рискове?
Икономисти неведнъж вече предупредиха, че кредитирането у нас расте твърде бързо и създава рискове, а БНБ няколко пъти повиши изискванията за резерви в банковата система. Oт централната банка допуснаха и въвеждане на допълнителни мерки за охлаждане на кредитния пазар.
От Aсоциацията на банките заявиха, че ако бъдат наложени допълнителни регулации, ще се съобразят, но и в момента „кредитират консервативно“.
„Ние нямаме някакви умопомрачителни ръстове, които под някаква форма да застрашават стабилността на системата,“ заяви председателят на АББ Петя Димитрова, като подкрепи тезата си със статистика за съотношението между ръста на средната и минималната заплата и кредитите.
Според нея задлъжнялостта на българите спрямо БВП е средно с 2 пъти по-ниска от тази в ЕС.
„Кредитирането расте със заплатите, но върви два пъти по-бавно. Ние сме два пъти по малко задлъжнели от средното в ЕС“, каза Петя Димитрова и допълни, че заключението е на база анализа за 10-годишен период.
„Имаме ръст на заплатите и намаляващ коефициент на безработицата, което означава, че реално нямаме хора, които не работят и не могат да си намерят работа,“ допълни Димитрова.
Според нея статистиката за десет години назад показва, че банките кредитират „правилно и консервативно, без ексцесии“.
„Ние спазваме всичко, което спазват банките в еврозоната, но нямаме ползите, които имат те, и даже сме свръхрегулирани в сравнение с тях. За нас влизането в еврозоната, всъщност е намаляване на регулациите,“ смята Петя Димитрова.
За да разяснят процеса около въвеждането на еврото в България, Асоциацията на банките също ще проведе информационна кампания.
И МВФ предупреди за рискове при жилищното кредитиране в България
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
