„Автомагистрали“ попадна в центъра на скандала с изпирането на над 53 млн. лв. от парите за строежа на АМ „Хемус“, но разкритията по схемата продължават.
Държавното дружество е изготвило списък с частни фирми, на които да възложи строежа чрез така наречените „инхаус процедури“, точно преди да се наложи да доказва, че има капацитет да изгражда магистралата. Капацитет не е бил наличен, но „Автомагистрали“ са действали изпреварващо и са направили организация за прехвърляне на дейността - в пълен синхрон с решенията на бившето правителство за АМ "Хемус".
Това разкрива в. „Сега“, след като медията е получила достъп до документи, датиращи преди отпускането на първия милиард за „Хемус“ от правителството на Бойко Борисов през 2018 г. Събитията за проучване на пазара и подбор на частни изпълнители, които да работят по участъци от 1 до 6, са текли паралелно с подготовката на постановлението за първия транш от страна на Министерски съвет на стойност 1 349 856 000 лева. То е издадено на 13 декември 2018 г. и е влязло в сила с обратна дата от 12 декември.
В технически доклад също от 13 декември шефът на дирекция „Техническа“ на „Автомагистали“ докладва, че дружеството няма капацитет само да строи, но като изход може да ползва външни контрагенти.
Първият документ, който е свързан с набирането на фирми и е представен от „Сега“, е доклад на Десислава Христова – член на борда на директорите на дружеството (впоследствие изп. директор). В него се посочва, че „Автомагистрали“ трябва да навлезе в строителството на първокласни пътища, но понеже няма достатъчно финанси и собствена техника, следва да проучи пазара и да сключи партньорства.
Точно това изложение се припокрива с внезапното решение на МС магистрала „Хемус“ да се строи от държавното дружество „Автомагистрали“ без конкурс, с директно прехвърляне на пари от Агенция „Пътна инфраструктура“ по процедурата на вътрешно възлагане – „инхаус“.
„Стремейки се към тази цел (б.а. – строенето на първокласни пътища), ние ще укрепим авторитета си, ще развием способностите си, експертизата си и финансовата си устойчивост. Намирайки място сред водещите компании в бранша, по-специално в строителството на първокласни пътища и съпътстващите ги съоръжения, ние ще утвърдим не само престижа на дружеството, но и на държавата, която притежава капитала на АМ, и ще докажем, че държавното дружество може да бъде успешно в конкурентна среда“, пише Христова до колегите си от Съвета на директорите.
Докладът на Христова е приет на 31 август 2018 г. на заседание на борда. Пет дни по-късно тогавашният изпълнителен директор Стоян Беличев назначава комисия за проучване на пазара и избор на потенциални партньори, като в заповедта изрично е уточнено избраните фирми да пратят оферти до 28 септември, одобрението на офертите да стане до 1 ноември, а поканите за рамкови договори да се пратят на 12 ноември (когато МС ще отпусне първия транш).
За председател на комисията е назначен и.д.-директорът на дирекция „Техническа“ Радослав Петков.
Всички срокове са спазени. Пет дни след сформирането си комисията е готова с класиране и подрежда общо 8 фирми като потенциални партньори по предварително определена методика. В доклада се уточнява, че списъкът не е окончателен и не ограничава „Автомагистрали“ да работи и с други партньори.
В поканата, изпратена до фирмите, се изискват оферти по три позиции - за избор на наемодатели за наем на строителна техника и специализирана механизация, за избор на доставчици за материали, за избор на изпълнители на строително-монтажни и ремонтни дейности. Точно такива са сключените и впоследствие договори с партньорите на „Автомагистрали“ по реалното изграждане на „Хемус“.
Офертите на фирмите са оценени на 12 октомври, на 15 октомври са одобрени от борда на директорите, а през ноември 2018 г. са сключени рамковите договори.
Тези документи разкриват „генезиса“ на схемата за АМ „Хемус“, коментира в. „Сега“. Оттам насетне МВР разкри, че авансите по договорите са били прехвърляни на кухи фирми, изтегляни в кеш, а 53 млн. лв. от тях били изпрани и не е ясно къде се намират.
Прокуратурата образува дело, по което единствен обвиняем е бившият данъчен служител Борислав Колев. Той попадна в епицентъра на скандала между МВР и държавното обвинение – според вътрешното ведомство прокурорите не искат да изслушат Колев, за да не разкрие детайли по схемата, с които да се стигне до бившите управляващи. Прокуратурата контраатакува с обвинение срещу шефа на ГДБОП Калин Стоянов за натиск над наблюдаващите прокурори.
В ПРБ беше извикан и вътрешният министър Бойко Рашков, който заяви, че 30-40% от авансите за строежа на ЛОТ-5 на АМ „Хемус“ се връщали обратно при ГЕРБ. Партията го съди за 100 хиляди лева и решението на Софийския градски съд тепърва предстои.
Рашков твърди, че 30-40% от авансите за АМ "Хемус" отивали към ГЕРБ, партията го дава на съд
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
