Държавният бюджет за 2021 г. ще струва средно по 7557 лв. на българския данъкоплатец. Държавата ще похарчи общо 52,5 млрд. лв., а размерът на дълга към края на 2021 се очаква да достигне 31,9 млрд. лв. – или по 4589 лв. на човек от населението. Това показват данните на Института за пазарна икономика, които направиха „разходна бележка“.
Според разбивката на сумите, данъкоплатецът ще даде най-много са за пенсии – средно 1785 лв. За здравеопазване се предвиждат по 928 лв. на човек, за образование и наука – малко под 900, а за социални помощи – повече от 800 лв. Ще се плаща и по 95 лв. лихви за стари дългове, както и вноска в ЕС – по 210 лв. на човек.
От Института за пазарна икономика (ИПИ) за 18-та поредна година представиха своя Алтернативен бюджет. Техният проект е с 1 млрд. лв. по-нисък от заложения в законопроекта на правителството. Предлага „устойчиво свиване на дефицитите през 2022-2023 г.“ и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.
Отделно алтернативният бюджет оставя 3 млрд. повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия. Той съкращава неефективни разходи за над 2 млрд. лв., а с бързи реформи и по-добро насочване на европейски средства дава допълнителни близо 2 млрд. лева за финансиране на бюджетните разходи.
„Отговорът на правителството през тази година бе подкрепа за заетостта с мярката 60/40 и пренасочване на част от еврофондовете към разходи, свързани с кризата и субсидии за пострадали фирми. Голямото нарастване на разходите обаче, което води до рекорден дефицит от над 5 млрд. лева, или 4,4% от БВП, се дължи на почти ежеседмичното и хаотично увеличение на социални плащания и обещанията за още строителство на инфраструктура. През 2021 г. правителството предлага още от същото – по-високи заплати, пенсии и детски надбавки за всички без търсене на ефект“, казват от ИПИ.
ЕК: Икономиката на България ще се възстанови едва към края на 2022 г.
В среда на огромна несигурност, Европейската комисия прогнозира спад на БВП в ЕС от 7,4% и ръст от 4,1% през 2021 г. За България свиването през тази година се очаква да е с 5,1%, а ръстът догодина – с 2,6%. Тоест, европейската икономика ще достигне предкризисното ниво едва през 2022 г. „За България това означава три загубени години за икономическото сближаване и догонването на производителността и доходите в най-развитите европейски страни“, смятат от Института за пазарна икономика.
Фокусът на Алтернативния бюджет на ИПИ е върху постигането на по-бързо възстановяване и по-висок икономически ръст в следващите години чрез по-ниски данъци за предприемачи и заети, съкращаване на ненужни и неефективни разходи и структурни реформи.
Един от основните акценти на алтернативния бюджет са по-ниските данъци. ИПИ предлагат ускорена данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор.
Друга важна точка е съкръщаването на разходи и данъчни привилегии за избрани сектори. „Предвиждаме по-ефективно насочени социални разходи, вместо предизборно мотивирани увеличения – например семейни помощи за деца с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това, премахване на субсидии и специални данъчни преференции, изкривяващи конкуренцията. Нужно е и повишаване на данъчната събираемост чрез затваряне на „вратички“ за неспазване на привилата“.
От ИПИ искат и по-ефективен публичен сектор. Предлагат повишаване на възнагражденията в бюджетната сфера при две условия: явен дисбаланс и недостиг на кадри (както при медицинските сестри). Според тях е нужно провеждане на структурни реформи - например чрез премахване на регулации, реорганизация на дейността - водещи до оптимизация на персонала. Смятат, че има нужда от ускоряване на реформите чрез смели стъпки, включително при използването на електронни услуги, което ще позволи съкращаване на разходите за текуща издръжка и заплати в администрацията.
Апелират и за по-бързи структурни реформи. „От 2021 г. сме в уникалната ситуация Европейският съюз буквално да дава „пари срещу реформи“. Предлагаме с подготвяния национален план за възстановяване да се заложат амбициозни и бързи реформи още за 2021 г. Това ще отвори достъпа до средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, които да подкрепят промените и реформите, а част от средствата могат още догодина да финансират мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса“.
Прочетете още:
Кристофор Павлов: Възстановяването от кризата ще отнеме 2 години
Бюджет 2021: Огромен дефицит и дълг при липса на антикризисни мерки
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
