Заразата от новия коронавирус се разпространява из целия свят, а родителите са изправени пред въпроси от техните деца, които са събрали парчета информация, или дезинформация, от Интернет, телевизия, от учители и съученици.
Темата е важна за обсъждане с деца, тъй като съществува много страх и несигурност около заболяването. Но както при всяка ситуация от подобно естество, е важно да изглеждате като подкрепяща и сигурна фигура в очите на обърканите деца. HuffPost попита експерти как родителите трябва да говорят с тях за COVID-19.
Успокойте се
Преди да започнете разговор с децата си за новия коронавирус, направете равносметка на своите собствени емоции на стрес и страх. Ако изпитвате чувство на паника, предприемете нужните действия, за да се успокоите.
„Малките деца често се обръщат към родителите си в подобни неясни ситуации, за да потърсят начин как да реагират и за да знаят как трябва да се чувстват“, споделя Марк Райнеке – директор и висш клиничен психолог в Child Mind Institute.
„Ако сте спокойни и вдъхващи увереност, те ще ви последват. Ако сте нервни или уплашени, децата също ще се чувстват така“.
Децата нямат същия достъп до информация в сравнение с родителите си, така че ако открито показвате, че сте стресирани, те ще знаят само, че това, което се случва, е толкова опасно, че дори родителите им са разтревожени. И може да позволят на въображението им да ги отведе до още по-плашещо място. Освен да пазите самообладание, контролирането на собственото ви безпокойство ще освободи място в съзнанието ви да послушате децата си и да ги подкрепите.
„Ако останете спокойни, детето ви най-вероятно ще схване кое е важното – събитията могат да разстроят животите ни, но можем да се учим от лошите преживявания и да работим заедно, за да станем по-силни“, казва Райнеке.
Инициирайте разговора
Не се страхувайте да повдигнете тази трудна за разговори тема. Все пак искате точно вие да сте сигурният източник на информация за вашето дете.
„Ако имате дете в училищна възраст, то най-вероятно ще е чуло за коронавируса или за всичко останало, случващо се по света, независимо дали родителите го искат, или не“, казва Рейчъл Томасиан – дипломиран семеен терапевт.
„Винаги препоръчвам да сте една стъпка напред и да започнете разговор за неща, които изглеждат страшни, преди те да чуят още по-страшна версия от съучениците си“.
И тъй като децата ще чуват за епидемията от свои връстници и по новините, не е нужно да вадите големи резултати от дискусията. Направете я редовна, ежедневна тема на разговор, докато седите на дивана или на масата за вечеря.
Питайте ги за това, което знаят
„Аз бих започнала с това да ги попитам дали са чували за коронавируса. И ако да – какво са чули“, съветва детският терапевт Натейша Даниълс.
„Възприятията или погрешните схващания на децата ще ви помогнат да откриете накъде да продължите разговора и ще ви насочат към преструктурирането и поправките, които може да се наложи да нанесете“.
Задаването на отворени въпроси може да ви помогне да прецените знанията на децата ви, както и емоционалното им състояние.
Окуражавайте ги да изразяват чувствата си и се уверете, че приспособявате дискусията към техните индивидуалности, такива каквито ги познавате само вие.
„Ако знаете, че детето ви е предразположено към тревожни състояния, е добре да сте напълно открити в разговора, като кажете: „Появиха се много новини за грипния сезон и се чудех какво си чул за тях“ – това предлага клиничният психолог Робин Гуудман, който работи с деца със стресови проблеми. „Продължавайте да ги изслушвате и им кажете, че сте на разположение за въпроси и отговори“.
Подхождайте спрямо възрастта на детето
"Родителите трябва да подходят към разговорите с техните деца по темата за коронавируса в зависимост от възрастта им и нивото им на развитие“, обяснява Томасиан.
„Добър съвет е да използвате само думи, които детето ви вече разбира. Започнете с това, което то знае за тази или други болести, и градете върху това. Целта на този разговор е да им дадете информация, подходяща за възрастта им, за да ги предпазите, да разсеете тревогите им и да отговорите на въпросите, които имат“.
За деца под 6 години
Децата под шест години не се нуждаят от много подробности като името на вируса или заплахата му за света, тъй като са твърде малки, че да ги осъзнаят. Когато пред вас има малки деца, разговаряйте грижливо по темата с вашия партньор или с по-големи деца. Скрийте снимките по телевизията или от социалните мрежи, които създават паника.
Вместо това започнете дискусия относно пренасянето на микроби, за това как хората се разболяват и по какви начини можем да се предпазим (чрез постоянно измиване на ръцете например). Ако ви питат въпроси за това специфично заболяване или за нещо, което са видели, ги уверете, че семейството ви е здраво.
За деца в училищна възраст
Можете да дадете информация за заразата на децата в училищна възраст. Например какво е заболяването, как се разпространява и какви са начините да го предотвратим. Но в същото време не говорете за хора, които умират от болестта, особено ако детето ви е по-малко.
Подчертайте факта, че възрастните правят всичко възможно да ги предпазят и дайте като доказателство ниския процент регистрирани случаи във вашия район, ако това съответства на истината.
„Говорете с прости думи и с увереност: „Има болест, която се разпространява в момента, така че трябва да сме по-внимателни относно чистотата и в това да избягваме хора, които изглеждат болни“, препоръчва клиничният психолог Джон Майер.
„Децата знаят какво е болест и посвоему не желаят да са болни, така че ще разберат концепцията на превантивните мерки“.
Както винаги, следете развитието на децата си, за да ви помогне да решите какво количество информация да споделите с тях. Концентрирайте се върху това да ги накарате да се чувстват защитени, ограничете новините по телевизията и тези от социалните мрежи, които могат да създадат още повече безпокойство.
„Детето ви може вече да вижда хора, носещи предпазни маски ежедневно на обществени места. Не отдавайте голяма значимост на това“, препоръчва Ийрен Хайделбергер, изпълнителен директор на компанията GIT Mom.
„Ако детето ви пита защо това се случва, отговорете просто: „Защото усещат, че това е най-добрият начин да останат здрави, а всяко семейство има различни методи. Ето защо ние пък вършим страхотна работа, като си мием ръцете“.
Може също така да им кажете, че групата експерти, която се занимава с проблема, не смята, че е нужно хората задължително да носят маски. Сравнете COVID-19 с други болести, от които децата ви са страдали – настинка, болки, умора. Може да им напомняте за времето, в което са били болни и после са се излекували.
За тийнейджъри
„Използвайте фактология и не крийте нищо от деца на 10 години или по-големи. Придържайте се към фактите, които са известни към момента, и разсейте всякакви спекулации или алармиращи детайли, които може да са чули“, казва Майер. „Дайте си сметка, че ще виждат много неща в социалните мрежи, така че не си мислете, че не са чували за тази болест“.
С тийнейджърите можете също така да навлезете в политическите и научните детайли на проблема. Споделете данните и фактите, които знаете, и ги насърчете да търсят информация от достоверни източници. Търсете отговорите заедно.
Около вируса има голяма несигурност, която може да предизвика безпокойство. Ако вашето дете тийнейджър е угрижено относно коронавируса, го насърчете да изрази емоциите си, докато вие слушате внимателно. Припомнете му минали преживявания с неясни изходи, които то е успяло да преодолее. Това е полезно упражнение за деца, които знаят, че в света има опасност и се учат да се справят със страхове, разочарования и негативни преживявания.
„Полезно за родителите е да кажат: „Помниш ли, когато едно дърво падна върху къщата?“ или „Помниш ли, когато пътищата бяха заледени и едва успяхме да стигнем до училище?“ – споделя Джийн Бересин, изпълнителен директор на отдел за деца към болницата в Масачузетс - Massachusetts General Hospital.
От друга страна, децата ви може да не се чувстват изобщо по този начин. „Ако не са загрижени, уважете тяхното безразличие към проблема и ги снабдявайте с информация, тогава когато сметнете за нужно“, казва Хайделбергер.
Подчертайте факта, че сте винаги на разположение
В края на краищата, децата, независимо от възрастта си, искат да се уверят, че родителите им са винаги на разположение, за да отговорят на всички въпроси и притеснения със съчувствие и разбиране.
„Поддържайте разговора отворен“, казва Томасиан, отбелязвайки факта, че децата може би продължават да чуват неща за COVID-19 от своите съученици.
„Нека децата ви знаят, че ако имат някакви въпроси или искат да говорят отново за това, могат спокойно да се обърнат към вас. Знам, че може да бъде разочароващо да преминавате през темата няколко пъти. Но това не само ще помогне на детето да изгради чувство на сигурност, но и ще насърчи изграждането на още по-голяма привързаност между вас и него, а също така ще станете негова сигурна територия, към която ще прибягва“.
Бъдете честни и директни
Когато децата ви задават въпроси, отговаряйте директно, за да избегнете каквото и да е объркване или недоразумение.
„Смятам, че честността и прозрачността са от първостепенно значение“, казва Райнеке. „Безпокойството се развива, когато има липса на прозрачност. Ако нямате отговор, кажете: „Това е отличен въпрос. Нека да потърсим“. Отворете източник, за който знаете, че има ценна и валидна информация“.
Гуудман съветва да се концентрирате върху настоящето, дори ако мислите за страничните фактори. Не правете твърдения, предизвикващи страх като „Всеки е уплашен“ или „Няма какво да направим“. Вместо това предложете вдъхващи увереност истини като „Използваме сапун, за да изчистим ръцете си“ и „Ако не се чувстваш добре, ела, винаги ще се грижим за теб“.
Споделяйте с тях какви неща правите, когато се чувствате загрижени – например четене, тренировки или игри. „Не ги подтиквайте да мислят за най-лошите възможни сценарии, катастрофални възможности и плашещи фантазии“, отбелязва Райнеке.
Използвайте източници
Освен Интернет източници, Хайделбергер призовава родителите да използват информация от училището на децата си.
„Говорете с учителите на вашите деца, както и с други ръководители, за да сте сигурни, че получавате цялата информация и че децата няма да ви изненадат с новини, които са научили в училище и носят в дома ви. Проактивният родител е спокоен родител, който държи нещата под контрол“.
Дайте им усещане за контрол
Страхотен начин да вдъхновите децата в подобна ситуация е да им покажете какво могат да направят, за да се предпазят от болестта. Въведете здравословни навици за целия дом. Това им помага да усетят, че нещата са под контрол.
„Същите предпазни мерки и съвети, препоръчвани за коронавируса, важат и за останалите вируси и настинки“, обяснява Томасиан. „Не говорете за превенция по начин, по който да уплашите детето, за да си мие ръцете. По-скоро обсъдете стъпките, през които всички преминавате за предпазване от болести, включително редовно миене на ръце, избягване на докосванията на лицето, здравословно хранене и почивка“.
Томасиан препоръчва да се изготви списък, когато се прилагат нови навици. А децата да рисуват картинки около тях, за да се чувстват включени в целия процес. Може например да пеете забавна песен, докато миете ръцете на детето си.
„Отнема само 20 секунди“, казва тя. „После ги изсушавате с кърпа или сешоар“.
Децата също така може да се почувстват по-добре, ако участват в процеса по превенция на цялото семейство, като ви помогнат да забърсвате повърхностите у дома например.
„Включете детето си в създаване на пакет за готовност в случай на затваряне на училища или евакуации. Изгответе „план Б“ относно грижите за детето, ако е пуснато във ваканция“, казва Хайделбергер.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
